Бизнесът ще излезе бързо от грантовата си зависимост
Фондът на фондовете ще мобилизира общо 2.64 млрд. лв. ресурс за икономиката
Мартин Дановски, председател на УС на Фонда на фондовете:
~ 8 мин.
Георги Желязков Г-н Дановски, само преди няколко седмици „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД (т.нар. Фонд на фондовете) обяви, че пуска нов финансов инструмент в подкрепа на стартиращи предприятия. Отчитате ли вече интерес към него и възможно ли е да увеличите ресурса над предвидените 107.5 млн. лв.?
В края на януари „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД (ФМФИБ) започна пазарни консултации, като първа фаза от процедурата за стартиране на финансов инструмент „Фонд за ускоряване и начално финансиране“ (ФУНФ) . Целта на тези пазарни консултации е да финализираме параметрите на инструмента и по-прецизно да адресираме пазарните реалности.
Бюджетът по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (ОПИК), предназначен за ФУНФ, възлиза на приблизително 107.5 млн. лв. Увеличение на този ресурс се предвижда на първо място чрез задължителното частно съфинансиране от поне 10% от общия размер на ФУНФ. Така ресурса за стартиращи предприятия става повече от 119.5 млн. лева.
До момента има сериозен интерес от страна на пазарните участници, с които провеждаме срещи с цел да финализираме параметрите на ФУНФ. В хода на пазарните консултации даваме достатъчно време на потенциалните си партньори да сформират своите виждания и инвестиционни стратегии съобразно рамката на финансовия инструмент и нуждите на пазара.
В първия програмен период европейските пари се даваха основно като грантове. С Фонда на фондовете опитвате да промените този подход, изпреварвайки дори европейските тенденции. Какви са като цяло Вашите наблюдения – склонен ли е българския бизнес и предприемачите да съфинансират, когато става въпрос за европейски проекти?
През програмния период 2014-2020 г. политиката на ЕС по отношение на ЕСИФ поставя акцент върху необходимостта от засилено използване на финансови инструменти, особено предвид бюджетните ограничения и оптимизацията на публичните средства на европейско, национално или регионално равнище. Бъдещото оползотворяване на европейските фондове е насочено към финансовите инструменти, а не толкова към безвъзмездното финансиране, както до сега. Чрез използване на финансови инструменти инвестираните в българската икономика средства ще се възвърнат и ще се увеличат. По този начин т.нар. „рециклирани пари“ ще заработят отново в икономиката на страната ни.
Чрез специфичния механизъм на финансовите инструменти трябва да предоставим възможност на всеки допустим краен получател да постигне пазарен резултат. Формата на тази подкрепа е чрез дългово финансиране или дялово участие. Изхождайки от това и от натрупания в България опит през програмен период 2007-2013 г., страната ни направи стратегическия избор да учреди национална структура за управление на финансови инструменти – ФМФИБ ЕАД.
Направените предварителни оценки на пазарните несъвършенства и инвестиционния недостиг показват търсене на дялови инвестиции в България на годишна база от около 470 млн. лв. Това търсене не може да бъде задоволено само от наличните форми на дялово финансиране и затова е необходимо да се осигури допълнително предлагане, за да се задоволят нуждите на пазара.
Що се отнася до склонността за съфинансиране от страна на бизнеса в България, считам че такава е налице в достатъчна степен, независимо дали основното финансиране идва от европейски публични средства или други форми. Това ми дава увереност, че българският бизнес ще излезе бързо от хипотетичната си „зависимост“ от грантови средства и ще оцени прагматично ползите от атрактивните финансови инструменти. С други думи, ако грантовите средства са своеобразно лекарство за временни „заболявания“ в нашата икономика, то финансовите инструменти са необходимата хранителна добавка, за да може тя да се възстанови по-бързо.
Фондът на фондовете вече управлява около 1 млрд. лв. Каква част от тази сума се предвижда като грантове и каква като финансови инструменти?
ФМФИБ ЕАД предлага на пазара единствено финансови инструменти и цялата сума е за финансови инструменти. Те не се конкурират директно с безвъзмездното финансиране. Безвъзмездното финансиране цели интервенция по определени приоритети на ЕС заложени в националната ни стратегия за развитие и то в сектори, сфери и зони, където не работи класическата икономическа логика и интерес или има краен недостиг на ресурс.
В настоящия програмен период в оперативните програми има средства, предвидени за финансови инструменти и тези средства не могат да бъдат предоставяни като безвъзмездно финансиране. До момента общият размер на средствата за финансови инструменти е приблизително 7% от общо договорените средства по оперативните програми в програмен период 2014-2020.
Предвижда се възможност за комбиниране на подкрепа чрез финансови инструменти и безвъзмездна финансова помощ в определени инвестиционни приоритети, дефинирани в съответните оперативни програми. Например за инвестиции за развитие на туризма в обекти на културното наследство от национално и световно значение по Оперативна програма „Региони в растеж“ или за инвестиции във Водния сектор по Оперативна програма „Околна среда“.
Очаквате ли сумата да нарасне и водят ли се преговори за присъединяване на още ресурс по различните ОП?
Общата сума, която е предоставена на Фонда на фондовете за управление е в размер на 1.19 млрд. лв. От тях са договорени 952 млн. лв. и предстои подписване и на второ финансово споразумение с Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. (ОПОС) в сектор „Води“ за 234 млн. лв.
Хоризонта на Инвестиционните стратегии по оперативните програми е за периода 2015-2020 г, за повечето инструменти и до 2023 г. като в тези инвестиционни стратегии не е предвидено увеличаване на средствата за финансови инструменти, предоставени по оперативните програми.
Какъв е делът на общото съфинансиране, което очаквате да се привлече от целия разполагаем ресурс на Фонда през този програмен период?
Приносът на четири от оперативните програми във ФнФ възлиза на 1.19 млрд. лв., предназначени за финансови инструменти.
Чрез т.н. „лостов ефект“, интегрална част от дизайна на инструментите, Фондът ще мобилизира ресурс от приблизително 2.64 млрд. лв., който да бъде инвестиран в българската икономика.
По този начин, средствата на програмите, достигащи до крайните получатели ще се увеличат близо 2.2 пъти.
Потенциалът и инструментариумът, с който Фондът разполага, ще повиши съществено ефикасността и обхвата на наличното европейско финансиране.
Има ли заложен таван на управляваните от Фонда пари, или зависи изцяло от договарянето с управляващите органи?
Размерът на средствата, които Фонда ще управлява са договорени вече с четири от управляващите органи. Предстои договаряне на средствата с Програма за развитие на селските райони 2014-2020 и Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 г. В този ред на мисли тоталната сума, която ще бъде отделена за финансови инструменти през този период ще бъде ясна след приключване на преговорите.
Какви са предимствата на това Фондът на фондовете да разпределя парите по Оперативните програми, пред това да се осъществява от управляващия орган?
На първо място трябва да отчетем важния факт, че средствата за ФИ през този програмен период са многократно по-големи от тези през предишния. Това изисква значителна национална експертиза как да се извършва разпределението на тези средства към пазара. Ето едно от основните предимства на Фондът на Фондовете – той изгражда тази национална експертиза. Самостоятелно Оперативните програми трудно могат да изградят капацитет и да го направят достатъчно успешно. Друго предимство е факта, че чрез Фонда на фондовете ще бъдем много по-подготвени да управляваме увеличаващия се дял на финансови инструменти, това е тенденцията за всеки следващ програмен период.
И не на последно място, работейки заедно с международните финансови институции, Фонда на фондовете ще повиши съществено ефикасността, обхвата и синергията в използването на наличните европейски фондове, като се променя качествено икономическата среда. Това го прави структура, която адекватно може да отговори на изискванията на пазара.
От създаването на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД до подписването на първото споразумение измина около година. Какви бяха трудностите пред започването на реалната работа на Фонда?
Ако трябва да сме коректни, реалния старт на работата по структурирането на ФМФИБ започна в самия край на 2015 г. и началото на 2016 г. Тогава получихме окончателните предложения на нашите консултанти – ЕИБ, ЕБВР и Световна банка, които описваха организацията, процедурите, инвестиционните стратегии по оперативни програми и други важни документи, стоящи в основата на новото дружество. Успяхме само в рамките на пет месеца да преминем процес на акредитация, като отговорихме на всички изисквания, заложени в европейското и националното законодателство, включително в Регламент (ЕС) № 1303/2013, Закона за управление на средствата от Европейския съюз, Закона за обществените поръчки. За да го постигнем изградихме и основната част на екипа на ФМФИБ – около 20 професионалисти в структурирането и прилагането на финансови инструменти, в областта на икономическото, социалното и регионалното развитие, управлението на риска, съответствието, правото, финансите и маркетинга.
В края на петия месец сключихме и първото Финансово споразумение с ОПРЧР 2014-2020, по-точно на 17 май 2016 г. Последваха ги и останалите Финансови споразумения с Управляващите органи на оперативните програми - с ОПИК 2014-2020 г. на 1 август 2016 г., с ОПРР 2014-2020 г. на 11 ноември 2016 г. и с ОПОС 2014-2020 г. на 10 януари 2017 г.
Първата ни голяма трудност беше преминаването в толкова кратък срок на процеса по акредитация на структурата и процесите за работа на дружеството. Този процес е фундаментален за функционирането ни и за доверието в нас, включително от страна на европейските ни партньори. И за в бъдеще ще един от основните фокуси в работата ни.
Друго важно предизвикателство беше подбора и комплектуването на екипа. Специалисти от много различни специалности, от публичния и от частния сектор, с международен и български опит, трябваше едва ли не веднага да заработят заедно и да стартират нови за тях и пазара процеси. За момента се получава успешно.
Дейностите по пускане на пазара на финансови инструменти изискват технологично време, за да се случат правилно и в крайна сметка успешно. Определено, за краткия период, който е изминал считаме, че своевременно реализирахме всички основни цели.
На дневен ред е обявяване на процедура за избор на финансови посредници по Финансов инструмент за микрокредитиране със споделен риск, финансиран със средства от ОПРЧР 2014-2020 г.. А в момента текат пазарните консултации по Фонд за технологичен трансфер, Фонд за ускоряване и начално финансиране и Фонд Мецанин/Растеж, финансирани със средства по ОПИК 2014-2020 г., както и Фонд за градско развитие, финансиран със средства по ОПРР 2014-2020 г.
При създаването на Фонда имаше известно недоверие от страна на европейските партньори по отношение на това дали България има капацитета сама да се еманципира от външните консултанти по отношение на управлението на финансовите инструменти. Какво е положението в момента?
За България, и Фондът на фондовете в частност, по темата управление на финансови инструменти стои задачата да изградим местна експертиза и да трупаме собствен опит. В това усилие външните консултанти са важна част от процеса. Ползваме съветите им при стартиране на това изключително предизвикателно национално начинание, вярвам ще работим съвместно и на следващите фази за реализиране на финансовите инструменти на пазара. За нас еманципация в някакъв краен смисъл не би трябвало да е самоцел.
Считам за конструктивно партньорско поведение това на Европейските ни партньори, опитвайки се да ни покажат всички трудности от самото начало и критично следейки прогреса ни.
Нормално е да има начални съмнения за формата и процесите, по които България ще изгради и стартира финансовите си инструменти. Но не трябва да се забравя и че България натрупа сериозен опит в управлението на европейски средства и това е признато от Брюксел. С учредяването на Фонд на Фондовете ние използваме натрупания опит и го трансформираме в посока максимално качествено управление на средствата, предвидени за финансови инструменти. Работим усилено в тази посока съвместно с Европейските институции и Международните финансови институции - ЕИБ, ЕИФ и ЕБВР.
Кои са програмите и мерките, по които има най-голям интерес от това, което Фондът вече управлява?
Сериозен интерес на пазара предизвика пускането на пазарните консултации по Фонд за технологичен трансфер, Фонд за ускоряване и начално финансиране и Фонд Мецанин/Растеж, финансирани със средства по ОПИК 2014-2020 г.
В края на януари „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД (ФМФИБ) започна пазарни консултации, като първа фаза от процедурата за стартиране на финансов инструмент „Фонд за ускоряване и начално финансиране“ (ФУНФ) . Целта на тези пазарни консултации е да финализираме параметрите на инструмента и по-прецизно да адресираме пазарните реалности.
Бюджетът по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (ОПИК), предназначен за ФУНФ, възлиза на приблизително 107.5 млн. лв. Увеличение на този ресурс се предвижда на първо място чрез задължителното частно съфинансиране от поне 10% от общия размер на ФУНФ. Така ресурса за стартиращи предприятия става повече от 119.5 млн. лева.
До момента има сериозен интерес от страна на пазарните участници, с които провеждаме срещи с цел да финализираме параметрите на ФУНФ. В хода на пазарните консултации даваме достатъчно време на потенциалните си партньори да сформират своите виждания и инвестиционни стратегии съобразно рамката на финансовия инструмент и нуждите на пазара.
В първия програмен период европейските пари се даваха основно като грантове. С Фонда на фондовете опитвате да промените този подход, изпреварвайки дори европейските тенденции. Какви са като цяло Вашите наблюдения – склонен ли е българския бизнес и предприемачите да съфинансират, когато става въпрос за европейски проекти?
През програмния период 2014-2020 г. политиката на ЕС по отношение на ЕСИФ поставя акцент върху необходимостта от засилено използване на финансови инструменти, особено предвид бюджетните ограничения и оптимизацията на публичните средства на европейско, национално или регионално равнище. Бъдещото оползотворяване на европейските фондове е насочено към финансовите инструменти, а не толкова към безвъзмездното финансиране, както до сега. Чрез използване на финансови инструменти инвестираните в българската икономика средства ще се възвърнат и ще се увеличат. По този начин т.нар. „рециклирани пари“ ще заработят отново в икономиката на страната ни.
Чрез специфичния механизъм на финансовите инструменти трябва да предоставим възможност на всеки допустим краен получател да постигне пазарен резултат. Формата на тази подкрепа е чрез дългово финансиране или дялово участие. Изхождайки от това и от натрупания в България опит през програмен период 2007-2013 г., страната ни направи стратегическия избор да учреди национална структура за управление на финансови инструменти – ФМФИБ ЕАД.
Направените предварителни оценки на пазарните несъвършенства и инвестиционния недостиг показват търсене на дялови инвестиции в България на годишна база от около 470 млн. лв. Това търсене не може да бъде задоволено само от наличните форми на дялово финансиране и затова е необходимо да се осигури допълнително предлагане, за да се задоволят нуждите на пазара.
Що се отнася до склонността за съфинансиране от страна на бизнеса в България, считам че такава е налице в достатъчна степен, независимо дали основното финансиране идва от европейски публични средства или други форми. Това ми дава увереност, че българският бизнес ще излезе бързо от хипотетичната си „зависимост“ от грантови средства и ще оцени прагматично ползите от атрактивните финансови инструменти. С други думи, ако грантовите средства са своеобразно лекарство за временни „заболявания“ в нашата икономика, то финансовите инструменти са необходимата хранителна добавка, за да може тя да се възстанови по-бързо.
Фондът на фондовете вече управлява около 1 млрд. лв. Каква част от тази сума се предвижда като грантове и каква като финансови инструменти?
ФМФИБ ЕАД предлага на пазара единствено финансови инструменти и цялата сума е за финансови инструменти. Те не се конкурират директно с безвъзмездното финансиране. Безвъзмездното финансиране цели интервенция по определени приоритети на ЕС заложени в националната ни стратегия за развитие и то в сектори, сфери и зони, където не работи класическата икономическа логика и интерес или има краен недостиг на ресурс.
В настоящия програмен период в оперативните програми има средства, предвидени за финансови инструменти и тези средства не могат да бъдат предоставяни като безвъзмездно финансиране. До момента общият размер на средствата за финансови инструменти е приблизително 7% от общо договорените средства по оперативните програми в програмен период 2014-2020.
Предвижда се възможност за комбиниране на подкрепа чрез финансови инструменти и безвъзмездна финансова помощ в определени инвестиционни приоритети, дефинирани в съответните оперативни програми. Например за инвестиции за развитие на туризма в обекти на културното наследство от национално и световно значение по Оперативна програма „Региони в растеж“ или за инвестиции във Водния сектор по Оперативна програма „Околна среда“.
Очаквате ли сумата да нарасне и водят ли се преговори за присъединяване на още ресурс по различните ОП?
Общата сума, която е предоставена на Фонда на фондовете за управление е в размер на 1.19 млрд. лв. От тях са договорени 952 млн. лв. и предстои подписване и на второ финансово споразумение с Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. (ОПОС) в сектор „Води“ за 234 млн. лв.
Хоризонта на Инвестиционните стратегии по оперативните програми е за периода 2015-2020 г, за повечето инструменти и до 2023 г. като в тези инвестиционни стратегии не е предвидено увеличаване на средствата за финансови инструменти, предоставени по оперативните програми.
Какъв е делът на общото съфинансиране, което очаквате да се привлече от целия разполагаем ресурс на Фонда през този програмен период?
Приносът на четири от оперативните програми във ФнФ възлиза на 1.19 млрд. лв., предназначени за финансови инструменти.
Чрез т.н. „лостов ефект“, интегрална част от дизайна на инструментите, Фондът ще мобилизира ресурс от приблизително 2.64 млрд. лв., който да бъде инвестиран в българската икономика.
По този начин, средствата на програмите, достигащи до крайните получатели ще се увеличат близо 2.2 пъти.
Потенциалът и инструментариумът, с който Фондът разполага, ще повиши съществено ефикасността и обхвата на наличното европейско финансиране.
Има ли заложен таван на управляваните от Фонда пари, или зависи изцяло от договарянето с управляващите органи?
Размерът на средствата, които Фонда ще управлява са договорени вече с четири от управляващите органи. Предстои договаряне на средствата с Програма за развитие на селските райони 2014-2020 и Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 г. В този ред на мисли тоталната сума, която ще бъде отделена за финансови инструменти през този период ще бъде ясна след приключване на преговорите.
Какви са предимствата на това Фондът на фондовете да разпределя парите по Оперативните програми, пред това да се осъществява от управляващия орган?
На първо място трябва да отчетем важния факт, че средствата за ФИ през този програмен период са многократно по-големи от тези през предишния. Това изисква значителна национална експертиза как да се извършва разпределението на тези средства към пазара. Ето едно от основните предимства на Фондът на Фондовете – той изгражда тази национална експертиза. Самостоятелно Оперативните програми трудно могат да изградят капацитет и да го направят достатъчно успешно. Друго предимство е факта, че чрез Фонда на фондовете ще бъдем много по-подготвени да управляваме увеличаващия се дял на финансови инструменти, това е тенденцията за всеки следващ програмен период.
И не на последно място, работейки заедно с международните финансови институции, Фонда на фондовете ще повиши съществено ефикасността, обхвата и синергията в използването на наличните европейски фондове, като се променя качествено икономическата среда. Това го прави структура, която адекватно може да отговори на изискванията на пазара.
От създаването на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД до подписването на първото споразумение измина около година. Какви бяха трудностите пред започването на реалната работа на Фонда?
Ако трябва да сме коректни, реалния старт на работата по структурирането на ФМФИБ започна в самия край на 2015 г. и началото на 2016 г. Тогава получихме окончателните предложения на нашите консултанти – ЕИБ, ЕБВР и Световна банка, които описваха организацията, процедурите, инвестиционните стратегии по оперативни програми и други важни документи, стоящи в основата на новото дружество. Успяхме само в рамките на пет месеца да преминем процес на акредитация, като отговорихме на всички изисквания, заложени в европейското и националното законодателство, включително в Регламент (ЕС) № 1303/2013, Закона за управление на средствата от Европейския съюз, Закона за обществените поръчки. За да го постигнем изградихме и основната част на екипа на ФМФИБ – около 20 професионалисти в структурирането и прилагането на финансови инструменти, в областта на икономическото, социалното и регионалното развитие, управлението на риска, съответствието, правото, финансите и маркетинга.
В края на петия месец сключихме и първото Финансово споразумение с ОПРЧР 2014-2020, по-точно на 17 май 2016 г. Последваха ги и останалите Финансови споразумения с Управляващите органи на оперативните програми - с ОПИК 2014-2020 г. на 1 август 2016 г., с ОПРР 2014-2020 г. на 11 ноември 2016 г. и с ОПОС 2014-2020 г. на 10 януари 2017 г.
Първата ни голяма трудност беше преминаването в толкова кратък срок на процеса по акредитация на структурата и процесите за работа на дружеството. Този процес е фундаментален за функционирането ни и за доверието в нас, включително от страна на европейските ни партньори. И за в бъдеще ще един от основните фокуси в работата ни.
Друго важно предизвикателство беше подбора и комплектуването на екипа. Специалисти от много различни специалности, от публичния и от частния сектор, с международен и български опит, трябваше едва ли не веднага да заработят заедно и да стартират нови за тях и пазара процеси. За момента се получава успешно.
Дейностите по пускане на пазара на финансови инструменти изискват технологично време, за да се случат правилно и в крайна сметка успешно. Определено, за краткия период, който е изминал считаме, че своевременно реализирахме всички основни цели.
На дневен ред е обявяване на процедура за избор на финансови посредници по Финансов инструмент за микрокредитиране със споделен риск, финансиран със средства от ОПРЧР 2014-2020 г.. А в момента текат пазарните консултации по Фонд за технологичен трансфер, Фонд за ускоряване и начално финансиране и Фонд Мецанин/Растеж, финансирани със средства по ОПИК 2014-2020 г., както и Фонд за градско развитие, финансиран със средства по ОПРР 2014-2020 г.
При създаването на Фонда имаше известно недоверие от страна на европейските партньори по отношение на това дали България има капацитета сама да се еманципира от външните консултанти по отношение на управлението на финансовите инструменти. Какво е положението в момента?
За България, и Фондът на фондовете в частност, по темата управление на финансови инструменти стои задачата да изградим местна експертиза и да трупаме собствен опит. В това усилие външните консултанти са важна част от процеса. Ползваме съветите им при стартиране на това изключително предизвикателно национално начинание, вярвам ще работим съвместно и на следващите фази за реализиране на финансовите инструменти на пазара. За нас еманципация в някакъв краен смисъл не би трябвало да е самоцел.
Считам за конструктивно партньорско поведение това на Европейските ни партньори, опитвайки се да ни покажат всички трудности от самото начало и критично следейки прогреса ни.
Нормално е да има начални съмнения за формата и процесите, по които България ще изгради и стартира финансовите си инструменти. Но не трябва да се забравя и че България натрупа сериозен опит в управлението на европейски средства и това е признато от Брюксел. С учредяването на Фонд на Фондовете ние използваме натрупания опит и го трансформираме в посока максимално качествено управление на средствата, предвидени за финансови инструменти. Работим усилено в тази посока съвместно с Европейските институции и Международните финансови институции - ЕИБ, ЕИФ и ЕБВР.
Кои са програмите и мерките, по които има най-голям интерес от това, което Фондът вече управлява?
Сериозен интерес на пазара предизвика пускането на пазарните консултации по Фонд за технологичен трансфер, Фонд за ускоряване и начално финансиране и Фонд Мецанин/Растеж, финансирани със средства по ОПИК 2014-2020 г.
