Бизнесът категорично отхвърли увеличаването на минималната заплата
Работодателските организации отправиха много критики и по отношение на схемата за подкрепа на затворените от държавата бизнеси
Снимка: Красимир Свраков
~ 2 мин.
Четирите национални работодателски организации единодушно са отхвърлили предложението на Министерския съвет за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) до 650 лв. през 2021 г. Според КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, които днес участваха в обсъждането в тристранния съвет, действията на правителството са прокризисни, тъй като ръстът на МРЗ оказва натиск върху всички възнаграждения, а това в условията на криза ще се отрази крайно неблагоприятно върху пазара на труда и заетостта, особено в малките населени места и в микро- и малките предприятия.
В позицията на работодателските организации се посочва още, че минималната заплата трябва да се замрази на 610 лв. до приемането на механизъм за нейното определяне. На противното мнение бяха представителите на синдикатите – КНСБ и КТ „Подкрепа“, които подкрепиха правителственото предложение за увеличение на МРЗ и отхвърлиха аргумента за връзка между нейния размер и нивото на безработица.
Социалните партньори са подкрепили принципно проекта на постановление, с което заетите в неплатен отпуск в предприятия, спрели дейност със заповед на държавен орган, ще получават дневна компенсация от държавата в размер на 24 лева, или около минималната месечна работна заплата. Те обаче са представили множество забележки и предложения. Един от поставените проблеми е, че компенсацията е в режим „деминимис“, което я прави неизгодна за много работодатели и поставя под въпрос ефективното ползване на мярката.
Друг проблем е изискването за запазване на заетостта на работниците, получавали компенсацията. Според КНСБ, компенсациите не трябва да са обект на постановление, а са необходими промени в законодателството. Например, според Кодекса на труда 100% от възнаграждението на работника се дължи от работодателя в случай на затваряне. В тази връзка, от синдиката предлагат да се направи промяна, която да задължи държавата да компенсира, когато предприятието е затворено по нейно нареждане.
Мария Минчева, зам.-председател на БСК, отбеляза, че поради спецификата на работа на нощните заведения, голяма част от заетите в тях са на 4-часов работен ден, което означава, че компенсацията за тях ще е в размер на 220 лв., което е крайно недостатъчно.
Стои и въпросът какво се случва със самоосигуряващите се лица – охрана, музиканти и др., които са свързани с развлекателната част на нощните заведения. Също така, при определянето на секторите в обсега на постановлението трябва да се има предвид, че различните видове заведения (нощни барове, клубове и пр.) са категоризирани/регистрирани по различен начин, т.е. не са под един и същи код на икономическа дейност и има голяма опасност част от тях да останат извън обхвата на постановлението. В тази връзка, препоръчително е да се включат други критерии (освен кода на икономическа дейност) при определянето на предприятията, попадащи в обхвата на постановлението (например, нулев оборот за времето след заповедта на МЗ). Също така, според зам.-председателя на БСК, важно е мярката да продължи да действа и след 1 януари 2020 г., както предвижда проекта на постановление, пише в позицията на бизнеса след заседанието.
„С голяма част от тях (забележките) съм съгласна, но имаме редица ограничения, с които трябва да се съобразим“, коментира социалният министър Деница Сачева. Тя е информирала, че в процес на подготовка е нов нормативен акт, който да окрупни досега действащите мерки за запазване на заетостта, в т.ч. и обсъжданото в момента ПМС, което до края на ноември ще бъде представено за обсъждане на социалните партньори, а целта му е всички подкрепящи заетостта мерки да бъдат обединени в едно общо постановление, в сила от 1 януари 2021 г. Така, според министър Сачева, ще се облекчи работата на Агенцията по заетостта, което ще доведе до ускоряване на процедурите по обработка на заявленията.
