Бизнесът предлага промени в бюджета на Асен Василев и настоява за пенсионна реформа

Бизнесът предлага някои промени в проектобюджета на финансовия министър Асен Василев и настоява за пенсионна реформа заради все по-големия дефицит на Националния осигурителен институт (НОИ). Две от най-големите работодателски организации в страната – Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската стопанска камара (БСК) са и против повечето от законодателните промени, които Василев прокарва през преходните и заключителните разпоредби на проектобюджета за 2023 г.

И двете асоциации са категорични, че водени от популизъм, в условия на политическа криза и поредни предсрочни избори, са били приети решения, които „разрушават пенсионния модел в България“.

Увеличението на пенсиите в последните две години изкриви модела и направи НОИ неспособен да изплаща пенсии с приходите от осигуровки, които събира. Само за тази година дефицитът на НОИ, който трябва да бъде финансиран от данъците на работещите, надхвърля 10 млрд. лв. – около половината от парите за пенсии.

Необходимо е да се обезпечи нормалното функциониране на осигурителната система, както и да се осигури сигурност и предвидимост у осигурители и осигурените лица. С проектобюджета се създават условия за постепенно увеличаване на дефицита през следващите години, без да се предвижда реформа на системата, която да гарантира финансовата ѝ устойчивост“, подчертават от БСК.

Те допълват, че е „наложителен“ дебат за дългосрочното устойчиво финансиране на пенсионната система, с оглед предвидимост за осигурените лица и повишаване на доверието в нея.

Освен това камарата очаква предложения за редица реформи, които да намерят отражение в рамките на дискусиите на бюджетната процедура за 2024 г.

От АИКБ посочват и редица места в разходната част на бюджета, които могат да бъдат оптимизирани като значително намаляване разходите на персонал, отлагане индексацията на пенсиите от началото на октомври и увеличаване на учителските възнаграждения от следващата година. Предлага се и насочване на социални разходи като безплатни учебници, еднократни помощи за ученици само към най-нуждаещите се, а не за всички, както е към момента.

Асоциацията предлага и взимане не на 100, а на 90% от печалбата на държавните дружества, с което все пак да им се предостави буфер в случай на непредвиден проблем. Темата е една от най-полемичните в проектобюджета, като най-голям принос се очаква да има по линия на Българския енергиен холдинг.

Според АИКБ като цяло завишаването на прогнозата за приходите тази година е „нереалистично“ и поставя под риск изпълнението на бюджета. Завишени според двете бизнес асоциации са и прогнозите за икономическия ръст от 1.8%.

От АИКБ са и против увеличението за втората година от майчинството на 780 лв.

Не на заплатите по банка

Според бизнес асоциациите законодателните промени, които според финансовото министерство целят свиване на сивата икономика, ще донесат само излишна тежест за бизнеса и е малко вероятно да постигнат желаните резултати.

АИКБ са категорични, че предложението за деклариране на наличните парични средства в касите създава прекомерна финансова и административна тежест за всички фирми и трябва да отпадне.

По повод идеята за плащане на брой на дивиденти, заплати на служителите от по-големите фирми и на заетите в ресторантьорския бранш, бизнесът смята, че ще се създадат „значителни трудности“. Според позицията им често дивидентите са възможно да бъдат по-малки от размера на банковата такса за нареждане на банков превод и е добре да се посочи праг, над който да важи новото изискване.

Според асоциацията плащането на заплатите по банкова път „не решава основния проблем за неформалната икономика в трудовите правоотношения, а именно – „заплата в плик“. От БСК допълват, че това би създало проблем при земеделските стопани, които назначават хора сезонно и плащат в края на работния ден.

Общата позиция на АИКБ е, че когато банковите плащания са задължителни по силата на закона, те трябва да бъдат безплатни или банковите такси да са символични“, допълват работодателите.

От БСК допълват, че преди въвеждането на нещо подобно е необходимо да бъде осигурена необходимата инфраструктура, а именно – банкомати и в малките населени места, ПОС-устройства и „достъпни банкови такси“.

Камарата посочва, че буди „недоумение“ изискването само за ресторантьорския бранш и че липсват мотиви към това задължение. От БСК са и против идеята при липса на касова бележка в такъв обект, получателят да има право да не заплати съответната услуга.

От една страна, това може да се третира като отказ от административно правен контрол върху дейността на определена група търговци, от друга страна, като юридически абсурд“, заявяват от БСК.

Ваучери

БСК подкрепя предложението за увеличаване квотата на ваучерите и преминаването към електронни ваучери. Увеличението на квотата до 1.4 млрд. лв. ще позволи на над 700 000 работещи да продължат да ползват ваучери за храна от своите работодатели до края на годината, без да се стига до недостиг на квоти.

Издаването на електронни ваучери за храна ще спести време на работодателите за администрирането им и ще улесни служителите при използването им за плащания на ПОС терминал и онлайн“, посочват от БСК.

От Асоциация на операторите на ваучерите за храна предлагат поправки в текстовете, които касаят ваучерите и подчертават, че предвидения преходен период от 6 месеца, в който да важат както хартиени, така и електронни ваучери, е минималният срок, в който да се осигури прехода към дигитализация.

Тютюн

БСК и Българската асоциация на тютюневата индустрия настояват влизането в сила на новите акцизни ставки за течност за електронна цигара и за заместител на тютюна да влязат в сила от 1 януари следващата година.

За бизнеса е нужна предвидимост и реалистични разумни срокове за привеждане на дейността му в съответствие с нови законови изисквания, както и време за техническа подготовка на бизнеса, производството, логистиката и веригата на доставки на пазара“, подчертават от БСК.

Според графика в проектобюджета това се предвижда да влезе в сила от 1 август. Тютюневата индустрия апелира и за по-ниски ставки за тези продукти, тъй като с тях страната ни ще се окаже сред страните със сравнително високи ставки спрямо едва шестте държави в Европейския съюз, в които продуктите се облагат с акциз.