Болезнената битка на САЩ с инфлацията ще отекне по целия свят

Необузданата инфлация е тук, за да остане и укротяването ѝ ще коства изключителни усилия. Най-вероятно ще последва рецесия със загуба на работни места и ударни вълни в нововъзникващите пазари. Това гласи накратко посланието на висшите финансови ръководители в света, които се събраха на среща в Джаксън Хоул.

Цената обаче си струва да се плати. Централните банки прекараха десетилетия, за да изградят умения за борба с инфлацията – затова и загубата на тази битка може да разклати основите на съвременната парична политика. Според Изабел Шнабел, член на борда на Европейската централна банка, запазването на доверието у централните банкери изисква инфлацията да бъде върната бързо в целевите граници.

Колкото по-дълго инфлацията остане висока, толкова по-голям е рискът обществото да загуби доверие в нашата решителност и способност да запазим покупателната способност“, коментира тя, цитирана от Reuters.

Според нея дори да последва рецесия банките нямат голям избор, освен да продължат политиката си. „Ако имаше отмяна на инфлационните очаквания, ефектът върху икономиката би бил още по-лош“, отбеляза тя.

Инфлацията е близо до двуцифрена в много от най-големите икономики в света – ниво, невиждано от почти половин век. С изключение на Съединените щати, на много места пикът е предстои тепърва.

Усложнението идва от това, че централните банки, изглежда, имат ограничен контрол за влияние. Обяснението е свързано с ефектите от войната на Русия в Украйна. В резултат на инвазията енергията поскъпна драстично, а предлагането е в шок, върху който паричната политика няма голям ефект.

Другият фактор са големите правителствени разходи, които също не са в контрола на централните банки. Според проучване, представено в Джаксън Хоул, половината от инфлацията в САЩ е фискално обусловена и Фед няма да успее да контролира цените без сътрудничеството на правителството.

Една от прогнозите е, че може да се установи нов режим на инфлация, който ще поддържа възходящ натиск върху цените за продължителен период от време.

Деглобализацията, пренастройването на съюзите на фона на войната в Украйна, демографските промени и по-скъпото производство в нововъзникващите пазари могат да задържат за по-дълго ограниченията при доставките.

Глобалната икономика сякаш е на прага на историческа промяна, тъй като много от попътните ветрове на съвкупното предлагане, които задържаха инфлацията, изглежда ще се превърнат в насрещни“, отбеляза Агустин Карстенс, ръководител на Bank of International Settlements.

„Ако е така, неотдавнашното повишаване на инфлационния натиск може да се окаже по-устойчиво“, добави Карстенс, който ръководи организация, често наричана централна банка на световните централни банки.

Всичко това сочи към бързи скокове на лихвените проценти от страна на Фед и ЕЦБ.

Развиващите се пазари

Болката от високите лихви в САЩ ще отекне далеч отвъд нейната икономика и ще удари силно нововъзникващите пазари, особено ако високите лихви се окажат толкова трайни, колкото Пауъл сигнализира.

Според Питър Блеър Хенри, професор и почетен декан на Нюйоркския университет Стърн Училището по бизнес, моментът е критичен за Фед.

Доверието в последните 40 години е застрашено, така че те ще намалят инфлацията независимо от всичко, включително ако това означава съпътстващи щети в нововъзникващия свят.“

Какво засяга това нововъзникващите пазари ли? Ами много от тези страни вземат заеми в долари и по-високите лихви на Фед няма как да не ги удрят, и то на много фронтове.

Те ще доведат до повишаване на разходите за заеми, но също така повдигат проблеми с устойчивостта на дълга, който насочва ликвидност към пазарите в САЩ. Усложненията за нововъзникващите пазари обаче ще направят вземането на заеми още по-трудно.

И накрая, доларът ще продължи да става по-силен спрямо повечето валути, тласкайки допълнително нагоре внесената инфлация на нововъзникващите пазари.

По-големите страни като Китай и Индия изглеждат добре изолирани, но множество по-малки страни от Турция до Аржентина очевидно страдат.

„Имаме редица гранични икономики и страни с ниски доходи, чиито спредове са се увеличили до това, което наричаме бедствени или близки до бедствени нива“, каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.

По думите му голям брой държави са в тази ситуация. Той говори за около 60% от страните с ниски доходи или около 20 нововъзникващи икономики, които са в критична ситуация.

Те все още имат достъп до пазара, но със сигурност условията за заемане са се влошили много.“

Мониторинг на S&P Global отичат, че рискът от финансиране на кредиторите в Южна Африка, Аржентина и Турция е висок или много висок. Също така определя кредитния риск на финансовите фирми като висок или изключително висок в редица страни, включително Китай, Индия и Индонезия.

„Има няколко гранични икономики като Шри Ланка, Турция и т.н., които ще бъдат засегнати, ако Фед повиши лихвите и лихвите останат високи“, каза Есуар Прасад, професор по икономика в университета Корнел. Според него хипотезата за 2-3-годишен хоризонт ще затрудни допълнително нещата. „Ако стане ясно, че Фед ще поддържа лихвите високи за дълго време, натискът може да удари веднага“, добави той.