Борисов иска да върне доверието на Русия в общите енергийни проекти
Без да се вдига много шум през последния месец „Газпром“ подписа с България, Сърбия и Унгария „пътна карта“ по развитието на газопроводите за доставка на газ от бъдещото второ разклонение на „Турски поток“
~ 2 мин.
В рамките на 22-ия Световен петролен конгрес, който се
провежда в Истанбул, премиерът Бойко Борисов се срещна с министъра на
енергетиката на Русия Александър Новак. Двамата са разговаряли за перспективите
за развитие на сътрудничеството в енергийната сфера.
Една от основните теми е била и Пътната карта, която беше подписана в началото на юни тази година и разглежда възможността за разширяване на газопреносната инфраструктура на територията на България при отчитане на правилата на ЕС.
Премиерът Борисов е отбелязал постигнатия прогрес в отношенията между България и Русия в сектор енергетика благодарение на последователната работа в тази посока. По думите му, след като миналата година с общи усилия беше разрешен казусът с арбитражното решение за АЕЦ „Белене“, двете страни могат да продължат да обсъждат възможностите за ползотворно сътрудничество.
Срещата между Борисов и Новак именно в Истанбул не е случайна. Без да се вдига много шум през последния месец „Газпром“ подписа с България, Сърбия и Унгария „пътна карта“ по развитието на газопроводите за доставка на газ от бъдещото второ разклонение на „Турски поток“. По този начин компанията фактически реанимира отменения по настояване на ЕК проект „Южен поток“, но с четири пъти по-малка мощност“.
Така „Газпром“ ще зарежда с газ Балканите, но конкурирайки се с друг маршрут на компанията за доставяне на газ в Южна Италия – газопровода „Посейдон“. Руският монополист обаче не може едновременно да изпраща газ по второто разклонение на „Турски поток“ към Балканите и да построи „Посейдон“ за снабдяването с газ на Южна Италия.
Доставките на Балканите са по-важни за руската компания, защото Италия може да се снабдява от „Северен поток-2“. Газ може да се подава на Унгария и Сърбия единствено през Украйна, което заставя „Газпром“ да се договаря с Киев за транзит и след 2020 г.
Според анализаторът Виталий Крюков обаче „Газпром“ прекрасно помни как България го подведе през 2013 г. Той смята, че подобен проект ще се сблъска с политически проблеми, а в състава на участниците в него няма влиятелни страни, които да защитят проекта от Брюксел, както в момента прави Германия относно „Северен поток-2“. Според експерта на „Газпром“ му е необходим балкански вариант по-скоро за диверсификация от рискове, в това число и от страна на Турция.
Очевидно руският газов гигант е изгубил доверието си към общите енергийни проекти с България и Борисов се опитва да го възстанови. Премиерът заяви, че очаква ползотворният диалог по теми от взаимен интерес да продължи и на заседанието на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Предвидено е комисията да се събере в края на настоящата година.
