Британска компания се отказа от соларен проект за $570 млн. в Иран
Въпреки че имаше право да не го прави, Quercus реши да се съобрази с американските санкции
Снимка: Pexels
~ 1 мин.
Британският инвеститор във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) Quercus се отказва от изграждането на соларна електрическа централа за 500 млн. евро (570 млн. долара) в Иран, пише Reuters. Решението на компанията е продиктувано от наскоро наложения първи пакет санкции от САЩ срещу Техеран.
Соларната централа в Иран щеше да бъде първата инвестиция във ВЕИ извън Европа на Quercus. Съоръжението щеше да е шестото по големина в света и щеше да има капацитет от 600 мегавата.
„След американските санкции срещу Иран решихме да преустановим всички дейности в страната, включително нашия 600-мегаватов проект. Ще продължим да следим ситуацията отблизо“, обяснил е главният изпълнителен директор на Quercus Диего Биаси.
Преди две седмици германският автопроизводител Daimler също прекрати всички свои дейности в Иран. Решенията и на германската, и на британската, компании са до голяма степен неоправдани, защото на 7 август, когато влезе в сила първият пакет санкции от Вашингтон срещу Техеран, ЕС задейства своя Блокиращ регламент. Документът позволява на европейските компании да не се съобразяват с американските санкции и да продължат бизнеса си с Иран. От Брюксел дори започнаха да насърчават компаниите от ЕС да увеличават операциите си в близкоизточната страна.
Соларната централа в Иран щеше да бъде първата инвестиция във ВЕИ извън Европа на Quercus. Съоръжението щеше да е шестото по големина в света и щеше да има капацитет от 600 мегавата.
„След американските санкции срещу Иран решихме да преустановим всички дейности в страната, включително нашия 600-мегаватов проект. Ще продължим да следим ситуацията отблизо“, обяснил е главният изпълнителен директор на Quercus Диего Биаси.
Преди две седмици германският автопроизводител Daimler също прекрати всички свои дейности в Иран. Решенията и на германската, и на британската, компании са до голяма степен неоправдани, защото на 7 август, когато влезе в сила първият пакет санкции от Вашингтон срещу Техеран, ЕС задейства своя Блокиращ регламент. Документът позволява на европейските компании да не се съобразяват с американските санкции и да продължат бизнеса си с Иран. От Брюксел дори започнаха да насърчават компаниите от ЕС да увеличават операциите си в близкоизточната страна.
