Брутният доход на наетите лица достига 36 млрд. лв. през 2020 г.

Общо през 2020 г. брутният доход от заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в България достига малко над 36 млрд. лв. Той се разпределя между 2 165 хил. наети лица със средно годишно възнаграждение в размер на 16 642 лева или 1387 лева на месец. Брутният доход от заплати нараства въпреки пандемията и загубените работни места, което е провокирано от солидния ръст в средните възнаграждения (+9.4%), компенсиращ спада в броя на наетите лица (-6.8%). Интересното е, че ударът на пандемията се понася почти изцяло от частния сектор – спад с 155 хил. на наетите лица, докато в обществения сектор броя на наетите лица се запазва почти непроменен. Брутният доход на наетите лица в обществения сектор нараства с близо 920 млн. лв., резултат най-вече от ръста в образованието, здравеопазването и държавното управление, докато в частния сектор се наблюдава спад с малко над 210 млн. лв., воден от спада в хотелиерството и ресторантьорството.

Въпреки по-тежкия удар на пандемията върху доходите в реалния сектор, частната икономика продължава да доминира, като формира близо 75% от общите брутни доходи от заплати на наетите лица в страната. Данните обаче ни позволяват да навлезем и в повече детайл и да проследим формирания брутен доход от заплати по сектори. Преработващата промишленост остава водещият сектор, въпреки негативния удар на пандемията и през миналата година формира брутен доход от заплати в размер на 6.7 млрд. лв. На следващо място е търговията, която отбеляза ръст въпреки кризата и вече носи брутен доход от заплати в размер на близо 5.5 млрд. лв. Това са и двата сектора с най-голям брой наети в страната, съответно 465 хиляди в преработващата промишленост и 372 хиляди в търговията.

На трето място вече устойчиво присъства секторът на информационните и комуникационните технологии, който носи близо 4 млрд. лв. брутен доход на наетите лица. В информационните и комуникационните технологии са наети около 100 хил. души, които получават много високи възнаграждения – средната заплата е 2.4 пъти над средната за страната. Бурното развитие на дигиталния сектор, в т.ч. навлизането му във вторичните икономически центрове, предпоставя нарастващата му роля в брутните доходи от заплати в страната. Следващите три сектора са доминирани от държавата – образованието, здравеопазването и държавното управление носят по отделно между 2 и 3 млрд. лв. брутен доход на наетите лица. В тези три публични сфери се формира над 70% от брутния доход на наетите лица в обществения сектор.

Детайлната разбивка на частен и обществен сектор ясно показва различния профил на реалната икономика, както и сериозната роля на държавата в определени сфери. Държавата формира над 95% от брутните трудови доходи в образованието и държавното управление и близо 70% от тези в здравеопазването и социалната работа. И докато тези сектори имат силно социален характер, то общественият сектор формира и между 37 и 57% от брутните трудовите доходи в други икономически сфери като енергетиката, водния сектор и управлението на отпадъците, културата и спорта, транспорта, както и добивната промишленост. По същество дискусията за намесата на държавата в икономиката би следвало да не е просто дебат за размер на бюджетните средства, а дълбок разговор по дерегулацията във всяка една от тези сфери. 

Източник: Институт за пазарна икономика