Българските правителства са прахосали 82 млрд. лв.
Прегледът на одитните доклади посочва като основни постоянни проблеми лошо управление, порочни обществени поръчки и неикономично харчене
За 23 години работа на държавната администрация (от 1998 до 2020 г.) е прахосан публичен ресурс на стойност 82 млрд. лв. Това показва изследването „Успехите и провалите на българските правителства 1998-2020“, което анализира работата на централната администрация посредством одитните доклади на Сметната палата.
Настоящото издание, изготвяно от Института за пазарна икономика (ИПИ), е седмо поред и допълва предишните шест с прегледа и групирането на нови 69 одитни доклада. Така изследването вече обхваща всички публикувани доклади за дейността на централната администрация до 30 юни 2021 г., които вече са общо 1035. Те обхващат 23 години от работата на администрацията и включват разходи за близо 156 млрд. лв. публични средства.
На базата на поставените оценки от одитните доклади и предварително избрани критерии, ИПИ квалифицира работата на администрацията като „успех“ или „провал“. Дейностите, чието изпълнение и резултати не позволяват да се причислят към една от двете групи, са определени като „некласифицирани“.
Цялостната картина за работата на администрацията от всички 1035 одитни доклада изглежда така:
- 438 случая на „провал“, възлизащи на 82.6 млрд. лв.;
- 257 случая на „успех“, възлизащи на 35.3 млрд. лв.;
- 340 „некласифицирани” случая, възлизащи на 37.8 млрд. лв.
Близо половината от одитираните разходи, извършени от централната администрация в периода 1998-2020 г., могат да се определят като „провал”. Около 1/4 от останалите средства са похарчени по-скоро успешно, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории.
Прегледаните 1035 одитни доклада и големият брой на „провалите” показват нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците, пише в анализа на ИПИ. В близо половината от одитираните програми, проекти и разходи държавата е лош стопанин и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя огромен ресурс. В този смисъл колкото повече държавата харчи, толкова повече губят гражданите и бизнесът.
Основните слабости на администрацията не се променят значително през годините. В някои случаи „провалът” на администрацията е вследствие на недостатъчен административен капацитет (вкл. липса на експертиза и лошо управление), липса на средства и външни фактори. Много са и случаите обаче, в които се констатира незаинтересованост към управлението на публичния ресурс или умишлени злоупотреби. Основните проявления на провала са в:
- Размиване на отговорностите при различни нива на изпълнение;
- Опорочени обществени поръчки;
- Лошо управление на имуществото;
- Липса на ясни цели и индикатори, показващи постигането на резултати;
- Неикономично харчене.
Важно е да се уточни, че в настоящото изследване не се обсъжда дали дадена програма е излишна или дадена структура е ненужна, а само изпълнението на целите на програмите и структурите така, както са зададени от самата администрация. Често самите цели са изначално погрешни, прекалено общи, за да бъдат оценени или напълно неизпълними. Това обаче не е обект на настоящото изследване.
Направеният преглед подсказва и какви ще са резултатите от одитите на действията на администрацията във връзка със справяне на последствията от COVID епидемията. Спешността, неизвестността и необходимостта от несвойствени дейности единствено ще увеличат неефективността на и без това недобре работещата администрация. Към началото на 2021 г. плановете на правителството са да похарчи над 3 млрд. лв. за справяне с пандемията. И докато част от средствата автоматично се разпределят по конкретни пера (добавки към пенсиите, увеличение на размера на минималната пенсия, намаляване на ставката на ДДС за определени стоки и др. подобни) и не изискват оценка, то за голяма част от мерките се изисква административен капацитет и мобилизация.
Прегледът на одитните доклади посочва като основни постоянни проблеми лошо управление, порочни обществени поръчки и неикономично харчене – все характеристики, които не вярваме, че са изчезнали по време на пандемията. Точно обратно, можем с голяма степен на сигурност да предположим, че проблемите са се засилили и част от похарчените COVID средства страдат от пороците на лошото управление.