Българските транспортни фирми получават отстъпка от тол таксите

Тол таксите ще бъдат увеличени двойно от 1 юли, но само за международните превозвачи. Българският транспортен бранш ще ползва отстъпки за преминато разстояние, т.е. ще се използва принципа "разрушаваш повече пътищата, плащаш по-малко". Това става ясно от изказване на зам.-регионалния министър Николай Шушков за БНР. На този фон ресорното ведомство разчита народните представители да гласуват рекорден бюджет за поддръжка и строителство на пътища в страната.

Ще има диференцирани намаления на ставките – при пробег над 4000 км, над 6000 км или над 10 хил. км. месечно. Тъй като проекторешението все още не е обявено официално за обществено обсъждане, не е ясно по какъв начин браншът ще доказва изминатото разстояние и в какъв размер ще е отстъпката от действащите тол тарифи.

Сега работим върху вариант, който да бъде подложен на обществено обсъждане, след което ще се вземе решение от Министерския съвет“, заяви Шушков.

Идеята за това не е нова и въпреки че най-вероятно тази мярка би се разглеждала от Европейската комисия като дискриминационна, то регионалното ведомство не се отказва от нея. Като мотив посочва инфлацията в страната.

Припомняме, че повишаването на тол таксите бе договорено от бившия регионален министър Гроздан Караджов, който проведе редица срещи с бранша през миналата година и бе на мнение, че тежкият трафик трябва да плаща повече от лекия, тъй като руши пътищата повече. Властта и секторът постигнаха договорка да въведат увеличенията в две стъпки – първите 50% влязоха в сила от 1 юли 2022 г., а второто увеличение бе заложено за 1 януари 2023 г. Освен това превозвачите започнаха да плащат и за преминаване през второкласната пътна мрежа в страната, за която допреди това ставката бе 0 ст./км.

С идването на служебното правителство и с мотива, че инфлацията в страната е висока, кабинетът отложи второто поскъпване с половин година – до 1 юли 2023 г. Това се случи на фона на изказвания на регионалния министър, че трябва да се намерят 20 млрд. лв. за строителството на всички пътни обекти в страната.

По думите на зам.-министъра 72% от приходите от тол такси през 2022 г. са били от българските водачи на тежкотоварни автомобили. Постъпленията от винетни и тол такси към 20 април 2023 г. са 210 млн. лв., което е близо 34% повече спрямо същия период на миналата година. През месец март за първи път приходите от тежкотоварния трафик са били повече от платени винетки за леки автомобили, като се очаква тенденцията да бъде запазена. За момента обаче не е ясно как планираните отстъпки за българските превозвачи ще повлияят на приходите на тол системата и дали съотношението ще се запази.

Пари за ремонт и строителство на пътища

На този фон средствата от тол системата не са достатъчни, за да покриват разходите за ремонт и поддръжка на пътища в страната, каквато бе първоначално заложената идея.

По думите на зам.-министъра близо 8 хил. км. от републиканската пътна мрежа са в аварийно или предаварийно състояние. Освен това са нужни средства и за довършване на започнати обекти, но и за стартиране на нови. Именно заради това в проектобюджета за тази година са заложени над 3.9 млрд. лв.

В постоянен диалог сме с Министерство на финансите, изказахме съображенията си. В обсъждането на бюджета в Народното събрание могат да се дадат и нови предложения, но се надяваме предложението на Министерство на финансите в частта за пътно строителство да бъде подкрепено от народните представители“, коментира Шушков.

 

 

Стари задължения към пътните фирми

Министерството не е спряло да разплаща стари задължения към пътните фирми. Така от декември са платени над 1.2 млрд. лв., съобщи Шушков. Не е ясно на какъв принцип са изплащани средствата. През февруари кабинетът гласува над 776 млн. лв. за поддръжката и строителството на нови пътища в България. От тях 438 млн. лв. бяха осигурени за разплащания към пътните фирми по стари възлагания за периода 2020 – 2021 г. 

Темата с парите на строителите бе особено гореща през изминалите 2 години. Първоначално служебният министър Виолета Комитова разкри, че основни ремонти са правени по договори за текущо поддържане и че възлаганията са надхвърлени в пъти.

По време на редовния кабинет "Петков" пък финансовият тогава министър Асен Василев и бившият премиер Кирил Петков влязоха в спор с бившия регионален министър Гроздан Караджов. Василев отказваше да разплаща дейности, тъй като по думите му това са незаконни ремонти. Караджов бе на мнение, че дейностите са свършени и за тях трябва да се плати. С решение на 47-ото НС пътните фирми получиха 650 млн. лв., като след проверка на реално построеното, трябваше да получат още 550 млн. лв. Браншът обаче заяви, че има да получава още 1.2 млрд. лв. за замразени проекти, които трябваше да бъдат довършени. 

От думите на Шушков се разбира, че МРРБ ще продължи да разплаща дейности. За да стане това обаче 49-ото НС да гласува търпимост на обектите, строени без строителни книжа, които по груби оценки на МРРБ възлизат на над 1 млрд. лв.

Припомняме, че предишният парламент отхвърли идеята, тъй като за строежите няма издадени актове за незаконно строителство.

Нашето желание е изградени извън нормите обекти, но по правилата за строителство, да бъдат обявени за търпими. Ако спазим сега действащия закон, вече изградени пътища трябва да ги разрушим и отново да ги изградим. Мисля, че обществото не може да си го позволи. Разчитам на разум от народните представители този въпрос да бъде разгледан детайлно“, каза регионалният заместник-министър. И уточни, че получаването на статут на търпимост се отнася само за инфраструктурни обекти.