Бързата мода излиза от мода
Също като пластмасата, и текстилът създава колосален екологичен проблем, но вече се търсят начини за ограничаване на негативните ефекти
Снимка: Българска асоциация „Кръгов текстил“
~ 4 мин.
Тони Григорова Живеем във времето на бързото хранене и на бързооборотните дрехи. Вече няколко десетилетия богатият Запад насърчава развитието на консуматорското общество и изострянето на апетита потребителят да купува повече и повече, за да има „гориво“, с което икономиката се върти по-бързо и още по-бързо. Така обществото генерира все по-голям отпадък и в общия боклук напоследък някой забеляза несметното количество текстил, което се изхвърля. Можем ли да продължаваме да затваряме очи за това? По-скоро не, защото Европейският съюз е на път да задължи държавите членки до 2025 г. да въведат системи за разделно събиране на текстил.
Наричат текстила новата пластмаса, но не само защото също като нея производството на текстилни продукти расте лавинообразно всяка година, което в редица аспекти оказва вредно въздействие върху околната среда. А и защото 60-70% от текстилните влакна са синтетика, произведена от петрол, и на практика – пластмаса. Статистиката показва, че всяка година в ЕС се изхвърлят 5 млн. тона текстил - купуваме поне 15 кг годишно, а хвърляме 11 кг. Вече усещаме диктата на „бързата мода" – дрехите имат кратък живот, голяма част от тях се ползват до 7-8 пъти, а някои нито веднъж. И всичко това се превръща в отпадък.
Около 100 000 т отпадъци от текстил се изхвърлят всяка година в България, показа проучване на Българската асоциация "Кръгов текстил". От тях разделно се събират около 2 хил. т, което е едва 2%. И ето какво става с това количество: 60-70% се подготвят за повторна употреба, малка част отиват за рециклиране, 7-8% се изгарят и около 1% се депонират. Но като цяло огромната част от ненужните дрехи отиват на сметищата и вече съставляват 4% от депонираните битови отпадъци у нас. Статистиката сочи още, че в последните години в България се обработват по около 35 000 т дрехи втора употреба, преобладаващата част внос от чужбина. Около 24-25 хил. т. се изнасят основно за Азия и Африка, т. е. реекспортът е около 75%.
Мерки, насърчаващи кръговия подход, вече са въведени в някои европейски държави с цел да се намери адекватно решение на растящия проблем, който ненужният текстил започва да създава. В България от 25 години се развива дейност, която, евфемистично казано, води до намаляване и компенсиране на негативните въздействия върху околната среда в глобален план. Не по екологични причини обаче, а поради ниския си стандарт на живот доста хора са принудени да ползват дрехи втора употреба. Това оползотворяване решава само малка част от проблема. Сега, под натиска на ЕС, държавата ще трябва да приложи похвати, които да ускорят процеса.
Да се подготви приложима стратегия за разделно събиране на текстила – за това настоява Асоциацията, която обединява повече от 50 компании. Нейното ръководство уверява, че устойчива система може да се създаде само ако всички заинтересовани страни – производители, търговци, бизнесът, ангажиран с повторната употреба, рециклиращите организации, наред с екоминистерството, направят кръгла маса по темата и всеки сподели своите доводи. Трябва да се отчетат ефектите на повторната употреба, но и йерархията на управлението на отпадъците, настояват от бранша.
Да се премахне повторното данъчно облагане с ДДС на дрехите втора употреба, както вече е направено в някои европейски държави, гласи едно от предложенията. Наличието на преференциални площи за продажба на тези стоки в търговските центрове по аналогия с електромобилите също би стимулирало втория живот на старите дрехи. Ако има поощрителни мерки, за две години страната може да бъде покрита с контейнери за събиране на текстил, който да бъде реализиран по екосъобразен начин, уверяват от Асоциацията. В някои страни са въведени специални продуктови такси за производителите на текстилни изделия, с които да се финансира оползотворяването им, когато станат ненужни.
Пример може да вземем от Франция, където се прилага разширена отговорност на производителя - продуктова такса плаща всеки, който пуска на пазара текстилна стока. Така се събират средства, които позволяват след излизането ѝ от употреба тя да бъде разделно събрана, сортирана, подготвена за повторна употреба или рециклирана. Една от целите на тези такси е чрез тях да се повлияе върху негативното явление „бърза мода“, която създава евтини дрехи с лошо качество едва ли не за еднократна употреба. Но в България с особена важност ще е въпросът за прозрачността и справедливото разпределение на тези средства.
Колкото по-кратък живот отреждаме на текстила, толкова по-голям екологичен враг на планетата става той. Време е да спрем да замитаме проблемите „под килима“ и трезво да преценим как правилно да завъртим циклите на неговото създаване и оползотворяване.
Севдалин Спасов, собственик на "М холдинг":
Ненужният отпадък за едни е ценен ресурс за други
Качествената дреха може да бъде носена стотици пъти, а некачествената още след първото обличане да отиде на боклука. Затова трябва да се отчита екодизайнът на дрехите, да се поставят и цели за повторна употреба. Този кръгов цикъл обаче трябва да е икономически издържан. Никой от участниците не бива да е ощетен, всеки труд трябва да е заплатен.
От дрехите, събирани в България, много малка част е годна за повторна употреба. В страните от Западна Европа работната ръка е скъпа и затова въпросът с текстила, минал своя първи живот, се решава, като се изнася за страните от Източна Европа. В Полша е най-големият сортировъчен център, следват Румъния и България. Стоката с по-ниско качество, се изнася за Азия и Африка, другата се реализира на вътрешния пазар.
Ненужният отпадък за едни е ценен ресурс за други, но все по-скъпо перо стават разходите за труд и транспорт. В Западна Европа има стремеж да се въведат по-високи продуктови такси, за да се плаща на място за обработката на текстила. Франция дава специално одобрение на партньорите по оползотворяването и сред тях може да са компании от Източна Европа, които да ползват подкрепа за дейността си именно от продуктовите такси.
Преди десетина години бизнесът с дрехите втора употреба изглеждаше в застой и не мислех, че съм го започнал в точното време. Сега обаче, когато за Европа въпросът за текстилното оползотворяване става все по-актуален, се оказа, че в подходящия момент вече имаме нужната преднина. Всичко обаче трябва да се прави по икономически издържан начин.
