Бюджетът ще загуби 60 млн. лв. приходи от данък „вредни храни“

Представители на хранително-вкусовата промишленост се обявиха против изказвания на министъра на здравеопазването Петър Москов за въвеждането на данък "вредни храни".

В становището си те твърдят, че към момента под никаква форма не са се състояли съответни консултации между Министерството на здравеопазването и хранително-вкусовия бранш за евентуалното въвеждане на този данък. Според индустрията, евентуалното въвеждане на данъка би могло да доведе до загуба на хиляди работни места и е в ущърб на интересите на потребителите и българската икономика.

„Според направено независимо проучване и оценка на въздействието от външен консултант, с планираният  нов данък върху хранителните продукти (независимо от размера му) бюджетът ще загуби 60 млн. лв. приходи от ДДС“, твърдят от хранителната индустрия. Според тях, въвеждането на закона ще доведе до увеличаване на цените на българските стоки, а оттам и до драстично намаляване на конкурентоспособността на хранително-вкусовата промишленост, поради силно увеличение на вноса на облагаемите стоки – на първо място от Румъния, но и от други страни в ЕС.

Воденето на здравословен начин на живот не може да се въведе с данъци върху определени продукти – това е въпрос на достъп до информация, образование и възможности. От организацията твърдят, че подобни практики в чужбина (в държави като Дания, Унгария, Франция, Финландия, Великобритания, Белгия, Естония, Германия, Мексико и САЩ), подобна мярка не е довела до очакваните резултати.

Според данни, хората с най-ниски доходи нямат възможност да потребяват значими количества от предвидените за облагане храни и напитки, т.е. затлъстяването в групата с ниски доходи няма как да е свързано с прекомерна употреба на таргетираните от закона продукти. При увеличаване на цените ще се стимулира потреблението на повече заместители в тези продукти, които са и по-нездравословни.

Най-силно засегнати от сърдечно-съдови заболявания, диабет и затлъстяване в България са хората в предпенсионна и пенсионна възраст, които употребяват минимални количества от потенциално облагаемите храни и напитки; улесненият и стимулиран чрез новия данък достъп до храни-заместители би влошил качеството на консумираните продукти от тази потребителска група.

„Ние твърдо подкрепяме идеята българите да водят здравословен начин на живот, да се хранят балансирано и да спортуват. Подкрепяме идеята децата и родителите да знаят повече за нуждата от активен начин на живот и да бъдат поощрявани да го практикуват ежедневно. Индустрията обаче е против решаването на един проблем да става чрез създаването на друг“ сочат от организацията. 

В допълнение представителите заявяват, че са готови да сътрудничат с институции и неправителствени организации, които поощряват здравословния начин на живот чрез информационни кампании за здравословен начин на живот за създаване на условия за спорт и физическа активност.