Бизнесът още не разбира устойчивата икономика

Политиките в полза на околната среда и обществото са недостатъчни, за да подкрепят родните пазари по време на безпрецедентна криза като сегашната. Пандемията подчертава недостатъците във всеки един сектор и принуждава управляващите и бизнеса да насочат капитал към най-силно засегнатите звена на икономиката, за да я закрепят.

На макрониво публичният и частният сектор си споделят отговорността за посоката, в която се движим, и заедно градят визията за бъдещето. Промените в стратегиите на двата сектора оказват силно влияние върху българската действителност и точно заради това се увеличава нуждата от дълбочинни анализи. Необходимо е те да дават достатъчно доказателства за случващото се и да служат за основа на политика, гарантираща растеж на брутния вътрешен продукт и след години.

Без капитал и визия

Бизнесът преживява сътресения, които го принудиха да намали перата по бюджета и да отложи всички разходи за подобни действия. За енергийна ефективност и решения, даващи възвращаемост след години, започна да се говори все по-малко.

„Компаниите тепърва се учат как да са на печалба, но без да ощетяват околната среда и обществото“, коментира пред Economic.bg проф. д-р Виржиния Желязкова, зам.-ректор във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и директор в Лабораторията за научно-приложни изследвания към университета.

Има бизнеси, които следват един и същ модел на работа от десетилетия. Те не се замислят за отпечатъка, който оставят върху околната среда, защото познават само този начин на генериране на приходи“, добави Желязкова.

Удобният баланс между по-малко инвестиции в производствения процес и повече в кампании, които да скрият подценяването на темата, са добре приети от бизнес мениджърите. Тук важна роля има и естественият инстинкт на предприятията да търсят как да увеличат печалбите си, за да си гарантират буфери за периоди като сегашния.

Капитализмът подхранва желанието за агресивни разраствания и трупане на корпоративно богатство. Погледнато по този начин инвестициите в устойчиви проекти не изглеждат атрактивни, защото преди да се забележи добавената стойност от тях и да се генерират приходи, минават дълги периоди на несигурност и рискът не е без значение.

Истината е, че средствата в това направление се отплащат след време, a опазването на околната среда е само една бегла част от устойчивото развитие. Като води до трайни качествени финансови резултати, защото кръговият икономически модел цели ефективен икономически цикъл. Според експертите сега е подходящият момент бизнесът да си зададе правилните въпроси и да предприеме сериозни действия.

„Здравната криза е повод да преосмислим сегашния модел. Вече не можем да си позволим да мислим за финансовите резултати на компаниите, без да отчитаме здравето на обществото“, коментира Желязкова, като допълни, че когато не се отчитат ефектите върху околната среда и хората, в последствието цената, която ще трябва да се плати за отстраняване на причиняваните с години щети, ще е значително по-висока.

Здравата ръка на държавата

Постигането на промяна в нагласите на бизнеса би отнело години, ако държавата очаква това да се случи естествено. Това подклажда дебата дали да се направят допълнения в законодателството, гарантиращо, че компаниите ще следят за отпечатъка, който оставят върху околната среда и как дейността им се отразява на обществото.

Обикновено политиките в тази сфера изостават, водени от икономическия интерес на националните правителства да защитят бизнеса. Липсата на достатъчно действия в полза на гражданите в много страни от Съюза го подтиква да въвежда все повече регулации и „зелени“ проекти.

Последното доказателство за това е новия инструмент на Европейската комисия „Следващо поколение”. Неговата цел е да се осъществи устойчив икономически растеж, който да е съобразен с околната среда и да не вреди на обществото. По него България ще има достъп до 12 млрд. лева безвъзмездни средства за справяне с последствията от коронакризата. Той включва четири стълба на действие, като първият от тях цели въвеждането на нов механизъм за възстановяване и устойчивост. Финансовата подкрепа се предоставя за инвестиции и реформи, свързани със зеления и цифровия преход, които да спомогнат за устойчивостта на националните държави.

България има нужда максимално бързо да се оттласне от сегашните си икономически резултати и в рамките 1-2 години да се върне към траекторията на растеж, която имаше преди пандемията. За да се постигне укрепване на БВП, което да представлява само моментна промяна в показателя, е необходимо публичните финанси да бъдат насочени към правилните сектори и да се търсят промени, даващи сигурност в бъдеще.

Ключовата роля на държавата се дължи и на инвестиционната активност, която до голяма степен е в частни ръце. Бизнесът сам преценява дали да инвестират дългосрочно, а по време на слабо търсене и промени във веригите на доставки, подобни промени биха го извадили от пазара.

Има сектори, които не могат да си позволят да търсят дългосрочно решение. Наши проучвания показват, че машиностроенето сега не може да предприеме такива инвестиция, независимо колко голяма възвращаемост това би му генерирало“, коментира пред Economic.bg Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ).

Въпреки че създаването на експортно ориентирани стоки расте през септември, производството на машини и оборудване все още не може да достигне нивата си от 2019 г., като намалява с близо 7% на годишна база, според данни на Националния статистически институт. Сривът в добива на въглища в последните месеци дори е още по-притеснителен, защото дърпа цялата индустрия надолу. За същия месец беше отчетено намаление с 4.3% спрямо август, а на годишна база - с 2.4%. Добивът на въглища е с 30% надолу спрямо миналата година, а спрямо август - с 15%.

Годишният спад в производството на страната се редуцира до под 3% през септември

Източник: НСИ

Подплатен ентусиазъм

Бизнесът, държавата и академичните среди трябва да участват активно, за да се създаде обществен дебат, които да ангажира гражданското общество и да се зададе нов тон на дейност. Компаниите си дават сметка за голямата отговорност, която имат към общините, в които са разположени. Корпоративната социална отговорност допринася все повече за развитието на регионите - работи се с местните училища, подкрепят се проекти за озеленяване, болници и градинки.

Веднъж привлекли големи компании заради работната ръка и средата, която предлагаме, можем да очакваме след 5-10 години инвестициите им да излязат извън територията на фабриката и да допринесат за регионите", коментира Ганев.

По време на пандемията частният сектор се отличи с ангажираността си към болниците като дари екипировка, лекарства и техника, а към учебните заведения допринесе с предоставянето на компютри, за да се реализира успешно преминаването към онлайн обучение.

Изграждането на устойчива икономика не е еднопосочен процес, защото заинтересованите страни не спират с бизнеса и държавата. Необходимо да се изградят систематични знания сред младите. Експертите забелязват, че голямата енергия, която те притежават не се впряга в правилна посока, защото не успяват да различат проектите, които допринасят в дългосрочен план от еднократните прояви на социална активност.

„Целта не е просто да се влагат средства в програми от екологичен характер, трябва да се измери реалната стойност, която те ще донесат. Забелязвам, че младите хора залитат в „зелени“ кампании, но постигнатите резултати от тях за обществото не са задоволителни“, коментира Желязкова.

Трансформацията на икономиката върви от ръчен труд с ниска добавена стойност, към това заетите лица да бъдат ангажирани в по-чисти производства и в същото време това да не окаже негативно влияние върху заетостта. Политиките с краткосрочни рамки дават единичен тласък, не водят до дългосрочен положителен ефект и не решават структурни проблеми.