Дългът на развиващите се страни е вече над 71 трлн. долара
Основният \"виновник\" e Китай, чийто дълг за третото тримесечие би трябвало да е надхвърлил 300% от БВП
Снимка: БТА
~ 1 мин.
През второто тримесечие на годината общият външен дълг на развиващите се икономики е нараснал с 1 трлн. долара и вече надхвърля 71 трлн. долара. От тази сума 80% се полагат на Китай. Това гласи представен днес доклад на Международния институт по финанси (IIF).
Институцията отбелязва, че най-актуалните данни от Пекин показват бум в емитирането на дълг във втората по-големина икономика в света. „Данните предполагат, че общият дълг на Китай през третото тримесечие би трябвало е надминал 300% от БВП: силното чуждестранно търсене на китайски облигации и усилията на властите да насърчат вътрешното потребление допринесоха за рязкото поскъпване на дълга“, коментира в доклада изпълнителният директор на IIF Хънг Тран.
Развиващите се икономики също така са изправени пред рекордни обратни изкупувания през идните години заради 4 трлн. долара в облигации и синдикирани заеми с падеж до края на 2020г. Една трета от тези заеми са деноминирани в чуждестранни валути.
В Чили, Колумбия, Египет и Нигерия почти от 75% от обратните изкупувания идват, защото през този период на страните им трябват повече долари. Мексико, Южна Африка, Бразилия и Турция също имат голяма нужда от финансирания с американската валута.
Същевременно друго е положението на развитите пазари. Нивото на цялостния световен дълг през второто тримесечие на годината се е понижило с 1.5 трлн. долара до 247 трлн. долара. Основната движеща сила за този спад е понижение във финансовия и правителствения сектори в развиващите се пазари.
Институцията отбелязва, че най-актуалните данни от Пекин показват бум в емитирането на дълг във втората по-големина икономика в света. „Данните предполагат, че общият дълг на Китай през третото тримесечие би трябвало е надминал 300% от БВП: силното чуждестранно търсене на китайски облигации и усилията на властите да насърчат вътрешното потребление допринесоха за рязкото поскъпване на дълга“, коментира в доклада изпълнителният директор на IIF Хънг Тран.
Развиващите се икономики също така са изправени пред рекордни обратни изкупувания през идните години заради 4 трлн. долара в облигации и синдикирани заеми с падеж до края на 2020г. Една трета от тези заеми са деноминирани в чуждестранни валути.
В Чили, Колумбия, Египет и Нигерия почти от 75% от обратните изкупувания идват, защото през този период на страните им трябват повече долари. Мексико, Южна Африка, Бразилия и Турция също имат голяма нужда от финансирания с американската валута.
Същевременно друго е положението на развитите пазари. Нивото на цялостния световен дълг през второто тримесечие на годината се е понижило с 1.5 трлн. долара до 247 трлн. долара. Основната движеща сила за този спад е понижение във финансовия и правителствения сектори в развиващите се пазари.
