Депутатските законопроекти ще минават задължително през обществено обсъждане

Двете четения, през които изпълнителната власт и депутатите внасят законите и промените в нормативните документи, остава. Но народните представители ще трябва да организират задължително обществени обсъждания – нещо, което почти не се правеше досега. Освен това ще трябва да качват докладите на интернет страницата на НС. Това е решението на комисията по промени в Правилника за организацията и дейността на народното събрание, които и днес депутатите обсъждаха. Очаква се до дни новият правилник да влезе в пленарна зала за одобрение.

Пълното погазване на Закона за нормативните актове (ЗНА) от страна на депутатите в 44-ото Народно събрание е в основата на необходимостта от тази промяна. По данни на Националния център за парламентарни изследвания за всички сесии на 44-то НС само 38% от законите са внесени от Министерския съвет. Това означава, че само тези закони са преминали през някакъв по-сериозен контрол на качеството. Останалите близо 62% са внесени от депутати – без обществено обсъждане, с една страница оценка на въздействието, която е до голяма степен безсмислена като съдържание.

За съжаление 44-тото Народно събрание постигна върхове в законодателните недомислици и беше най-изобретателното от всички досега при прилагането на техники за внасянето на поправки без оценка на въздействието, без обществени консултации със заинтересованите страни и без преглед за тяхното съответствие с Конституцията“, смята Тони Димов, председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството.

Един от най-куриозните случаи бе, когато в един ден чрез промени в преходните и заключителни разпоредби по предложение на Менда Стоянова от ГЕРБ бяха променени девет данъчни закона – без да минават на обществено обсъждане. По същия начин 44-ото НС прие да се отнемат шофьорски книжки за неплатени глоби, което  Конституционният съд отмени. По предложение на патриотите пък бяха отменени централизираните конкурси в държавната администрация с мотива, че партиите трябва да могат да кадруват.

Сроковете за обсъждане

Сроковете остават така, както са записани в Закона за нормативните актове – до 30 дни, а при изключителни случаи – до 14 дни“, уточниха пред Economic.bg от Демократична България.

Филип Попов от БСП потвърди, че има съгласие по този въпрос. Предложенията за промени ще бъдат подкрепени и от ГЕРБ, коментира и Ана Александрова. Тя допълни, че като председател на правната комисия в 44-ото НС е подлагала на дискусия своите предложения за промени и че не трябва всички да се слагат под един знаменател. От „Изправи се! Ние идваме!“ също са за промените, но Димитър Делчев допълни, че трябва да се помисли върху сроковете, за да не се затруднява много правото на законодателна инициатива.

ва Митева, председател на 46-ото НС, публично съобщи ден преди това, че всички законопроекти ще минават на обществено обсъждане. Според част от депутатите от партиите, от които се очакват да подкрепят бъдещия кабинет на "Има такъв народ", въпросът със сроковете за обществените обсъждания може да се дискутира и в пленарна зала. Днес се разбра, че предложението една седмица депутатите да заседават в комисии, една в пленарна зала, отпада.

Създават се мегакомисии

Комисията по контрол над специалните разузнавателни средства и на службите за сигурност става подкомисия към Комисията по вътрешен ред и сигурност. Тя пък се преименува на Комисия по националната сигурност.

Според мен това би могло да доведе до известно размиване, защото в тази Комисия за контрол на службите за сигурност участват нашите контраразузнавателни служби, военното разузнаване и част от тях не работят на територията на България и тяхната насоченост е друга. Вкарването на тази специфична комисия в обща комисия не е съвсем разумно, защото материята е различна“, обясни Филип Попов.

Според него по тази логика и енергийната комисия трябва да се слее в тази мегакомисия, защото енергетиката е част от националната сигурност на страната.

Независимо от обструкциите обаче засега има съгласие по това преструктуриране.