Е-управлението в България: пробита и горяща къща без пожарогасители
До 2023 се очаква да има единна система, в която да гражданите да могат ефективно да ползват е-услуги
~ 3 мин.
Естония е най-яркият пример за държава, въвела ефективно работещо електронно управление, при това само за няколко години. И ако там политическата воля е дала бърз резултат благодарение и на това, че системата е била изградена от нулата, то в България за цифровизация на администрацията се говори от десетилетия. Видими ефекти се забелязват едва напоследък, но все още има да се свършат много неща, включително те да бъдат усетени от гражданите.
От година и поливана насам властта демонстрира решителност в това най-сетне да докара е-управлението до работеща система, като очакванията са до 2023 г. вече да има единна платформа, в която гражданите да могат ефективно да ползват е-услуги.
От година и поливана насам властта демонстрира решителност в това най-сетне да докара е-управлението до работеща система, като очакванията са до 2023 г. вече да има единна платформа, в която гражданите да могат ефективно да ползват е-услуги.
Ако електронното управление у нас стартираше от нулата, проблемът нямаше да е чак толкова сложен, но то е като къща, която има нужда от сериозна реставрация, обясни вицепремиерът Томислав Дончев, който откри юбилейната 20-а конференция „Е-управление за устойчиво развитие“. Метафората бе подета и от другите говорители на форума. Според председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) Атанас Темелков става дума за къща, в която има дупки и понякога избухват пожари, а Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините (НСОРБ), допълни, че в тази къща наистина избухват пожари, а „ние често нямаме пожарогасители, с които да ги изгасим“.
Първите стъпки към за въвеждане на някакви форми на електронно управление в България са от далечната 1984 г., припомня Атанас Темелков. По думите му много пъти досега са правени опити за дигитализиране на дадени процеси и макар да са постигнати определени резултати, те нямат масово изражение. Той даде пример с въведената миналата година система за електронен обмен на документи между отделните администрации, някои от които забавиха включването си в нея. „Всеки си беше изградил собствен остров, собствено удобство и комфорт и изведнъж някой им каза да пуснат всички документи през една система“, коментира Темелков в опит да обясни част от причините за трудното възприемане на новостите.
Томислав Дончев очерта няколко основни поуки от досегашния опит в сферата на електронното управление. Едната е именно тази за внедряването на собствени решения, без синхронизация с останалите. Другата е, че нищо не може да се случи, без да бъде подплатено със закон. А третата е, че каквито и мерки да се предприемат, те неминуемо ще срещнат острата съпротива на администрациите. Причината е, че дигитализацията на процесите изисква нови знания и умения, нов начин на работа, а и предполага проследимост, т.е. наяве ще излезе не само какво се върши от служителите, но и какво не се. В тази връзка Дончев акцентира върху най-голямата, според него, грешка – съществуващите процеси просто да се копират в електронен вид. Вицепремиерът е категоричен, че е-управлението изисква цялостно преосмисляне.
„Да, не става дума само за софтуер и кадри, а е въпрос на генерален инженеринг на услугите и администрациите сме принуддени да се замислим защо искаме това или онова от гражданите, защото електронизацията на услугите не е просто да копираме хартиения им вид в цифрови“, коментира и Силвия Георгиева от НСОРБ. По думите ѝ през последната година е станало ясно, че някои администрации изискват от гражданите документи, които са абсолютно ненужни и дори неприсъстващи в нито един закон. „Всеки ден ние си разменяме една безкрайна кореспонденция кой е отговорен за конкретната услуга, за нейното опростяване и електронизиране“, обяснява тя.