ЕЦБ се готви за агресивно вдигане на лихвите

Политиците на Европейската централна банка изказаха аргументи в подкрепа на голямо увеличение на лихвените проценти следващия месец, тъй като инфлацията остава неудобно висока и обществото може да губи доверие в акредитивите на банката за борба с нея.

ЕЦБ повиши лихвените проценти с 50 базисни пункта до нула миналия месец и сега се очаква подобно или дори по-голямо движение на 8 септември – отчасти поради изключително високата инфлация и отчасти защото Федералният резерв на САЩ също се движи с изключително големи стъпки.

Говорейки на годишната икономическа среща на Фед в Джаксън Хоул, членът на борда на ЕЦБ Изабел Шнабел, управителят на френската централна банка Франсоа Вилерой дьо Гало и гуверньорът на латвийската централна банка Мартинс Казакс се аргументираха за значителни политически действия.

В тази среда централните банки трябва да действат решително“, каза Шнабел.

Пазарите залагаха на движение от 50 базисни пункта на 8 септември само допреди дни, но множество политици, говорейки неофициално, сега твърдят, че трябва да се обмисли и движение от 75 базисни пункта.

„Предварителното повишаване на лихвените проценти е разумен политически избор“, каза Казакс пред Reuters. „Трябва да сме отворени за обсъждане както на 50, така и на 75 базисни пункта като възможни ходове. От текущата гледна точка трябва да бъде поне 50.“

След това повишаването на лихвите трябва да продължи, твърдят политиците.

При нулеви лихви ЕЦБ стимулира икономиката и остава далеч от неутралната лихва, която се оценява от икономистите на около 1.5%.

Според Вилерой неутралната лихва трябва да бъде достигната преди края на годината, докато Казакс твърди, че ще се стигне до нея през първото тримесечие на следващата година.

Според мен можем да сме там преди края на годината, след още една важна стъпка през септември“, каза Вилерой.

Шнабел също така предупреди, че инфлационните очаквания вече са изложени на риск да се повишат над средносрочната цел на ЕЦБ от 2% или да се „деактивират“, а проучванията показват, че обществеността е започнала да губи доверие в централните банки.

Увеличенията на лихвените проценти идват дори когато растежът на еврозоната се забавя и рискът от рецесия нараства. Но рецесията ще се дължи най-вече на рязко нарастващите разходи за енергия, срещу които парите са безсилни. Спадът също така е малко вероятно да натежи върху растежа на цените достатъчно, за да върне инфлацията обратно към целта без затягане на политиката, твърдят мнозина.

Очертаващият се спад е аргумент за предварително увеличаване на лихвените проценти, тъй като става трудно да се комуникира затягане на политиката, когато забавянето вече е видимо.

„С тази висока инфлация избягването на рецесия ще бъде трудно, рискът е значителен и техническа рецесия е много вероятна“, каза Казакс.