Единен за Украйна, разделен енергийно: ЕС не се разбра за газовия таван

Лидерите на Европейския съюз се съгласиха да предоставят повече финансова и военна помощ на Украйна, но цял ден преговори в богато украсения кралски замък в Прага не можаха да ги доближат до решението дали и как да се ограничат цените на газа.

Повечето от 27-те държави в ЕС искат таван за синьото гориво, но не са единодушни по детайлите на механизма – дали например ограничението да е за целия газ, или само за руския.

ЕС обсъжда въпроса от седмици, засега без резултат. 27-те членки все пак се споразумяха за други съвместни стъпки, които да им помогнат да преодолеят острата енергийна криза, която тласка блока към рецесия.

„Всички са съгласни, че трябва да намалим цените на електроенергията, но няма съгласие какви точно инструменти да използваме за тази цел“, каза министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки, цитиран от Reuters.

След срещата българският президент Румен Радев също отбеляза, че желание за справяне с ценовата криза има, но дискусиите тепърва ще продължат. „Трябва да се свърши много работа“, преди да се стигне до споразумение, посочи и премиерът на Ирландия Майкъл Мартин.

Следващата среща на лидерите на ЕС ще е на 20-21 октомври. Тогава се очаква ЕК да е подготвила по-широк пакет от краткосрочни мерки за понижаване на цените и да е набелязала по-дългосрочни стъпки за прекрояване на пазара на електроенергия.

Ценови таван на газа е едно от редица предложения и инициативи на европейските държави за справяне рязкото поскъпване и секналите доставки от Русия, която до неотдавна осигуряваше 40% от нужните количества на Европа. Котировките се отдръпнаха от тазгодишните пикове, но все още остават с над 200% по-високи от началото на септември 2021 г.

Германия, Дания и Нидерландия се противопоставят на тавана, притеснени, че това ще затрудни закупуването на газ, от който се нуждаят техните икономики, и ще намали всеки стимул за намаляване на потреблението.

На фона на различията си относно отговора на енергийната криза Варшава нападна Берлин и обвини правителството в егоизъм заради плана му да похарчи до 200 милиарда евро под формата на субсидии, за да предпази германските потребители и бизнеса от скок на разходите за енергия.

Най-богатата страна, най-мощната държава в ЕС се опитва да използва тази криза, за да получи конкурентно предимство за бизнеса си на единния пазар. Това не е честно“, каза Моравецки.

Разделени по енергийните въпрос, членовете на ЕС демонстрираха единство по отношение на Украйна. Блкоът обеща продължаваща подкрепа за бившата съветска република, която бе нападната от Русия преди седем месеца.

„Ние сме решени да мобилизираме всички възможни инструменти и средства, за да подкрепим Украйна с финансови средства, с военна подкрепа, с хуманитарна подкрепа и разбира се – с политическа подкрепа“, каза председателят на срещата Шарл Мишел.

Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посочи, че блокът ще подкрепя Украйна „колкото е необходимо“.

Думите им дойдоха, след като украинският президент Володимир Зеленски се обърна към лидерите на ЕС чрез видео връзка.

„Русия донесе война на нашата земя... И само благодарение на факта, че украинският народ спря това нашествие от Русия, Русия все още не може да доведе същата война в други части на Европа, по-специално в балтийските страни, Полша и Молдова“, каза Зеленски, според стенограма.

Той призова за повече въздушни системи за защита на украинската енергийна инфраструктура от руски удари, за международен натиск за премахване на руските войски от атомната електроцентрала „Запорожие“ в окупирана Украйна и за средства за възстановяване на страната.

Първият дипломат на блока Жозеп Борел каза по-рано през деня, че иска блокът да задели повече пари за военна подкрепа за Украйна, включително за обучение, и че конкретни предложения за това могат да бъдат одобрени по-късно този месец.