ЕК охлади ентусиазма на българското правителство за икономиката

Икономическият растеж в България ще достигне едва 3.7% през 2022 г. Това е заложено в зимната икономическа прогноза на Европейската комисия. Числото е значително под очакванията на Министерството на финансите (4.8%), заложени в новия бюджет, и доста под амбициозните изказвания на министъра на иновациите и растежа Даниел Лорер за 5% и нагоре.

А лошата новина е, че ЕК ревизира надолу прогнозите си за реалния растеж на БВП за тази година, който в есенната прогноза бе 4.1%. За следващата година Брюксел е по-оптимистичен и вместо 3.5% растеж, както беше заложил есента, сега вече числото се измества нагоре до 3.9%.

Големият проблем пред прогнозата се оказва инфлацията, която за тази година е заложена да бъде невижданите от 25 години 6.3%. През 2023 г. прогнозата е за успокояване до 3.9%, което обаче е доста над регистрираната инфлация през миналата година (2.8%).

Растежът на икономиката ще бъде движен от износа, който ще се възползва от външното търсене и покачването на цените. Днес Националния статистически институт обяви, че през 2021 г. българския експорт е нараснал до безпрецедентните 68 млрд. лв. благодарение на инфлацията.

В прогнозата се отбелязва, че средните цени на стоките и услугите рязко са се повишили от септември насам заради поскъпването на горивата и газа и свързаните с това косвени последици.

Комисията прогнозира, че токът в България ще поскъпне с 15% в средата на тази и с още 20% в средата на следващата година.

„Доходите ще растат в реално изражение въпреки по-голямата инфлация. По-високите цени на енергията и храните обаче ще намаляват покупателната способност на домакинствата с ниски доходи при отсъствието на компенсации“, се казва в прогнозата.

Прогнозата за Европейския съюз

Според доклада средното икономическо нарастване в ЕС през 2022 г. ще бъде по-голямо, отколкото в България – 4%. За 2023 г. прогнозата е по-скромна – 2.8%. През третото тримесечие на миналата година ЕС като цяло достигна равнището на БВП отпреди пандемията и се очаква всички държави членки да преминат този етап до края на 2022 г.

Въпреки че още икономическата прогноза от есента на 2021 г. предвиждаше забавяне, то беше по-рязко от предвиденото, тъй като се увеличиха препятствията за растежа: по-специално, увеличаването на случаите на заразяване с COVID-19, високите цени на енергията и продължаващите смущения в доставките.

Икономиката на ЕС вече възстанови позицията си след претърпените през пика на кризата загуби благодарение на успешните кампании за ваксиниране и координираната подкрепа на икономическата политика. Безработицата достигна рекордно ниско равнище. Това са важни постижения", коментира Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател по въпросите на икономиката в интерес на хората.

Той обаче изтъква, че тъй като пандемията все още продължава, непосредственото предизвикателство пред ЕС е да запази хода на възстановяването. Значителното покачване на инфлацията и цените на енергията, както и затрудненията във веригата на доставки и на пазара на труда, забавят растежа.

"В перспектива обаче очакваме по-късно тази година с отслабването на някои от тези фактори да се върнем към висока икономическа активност. Основните показатели на ЕС остават силни и ще бъдат допълнително подкрепени, когато държавите започнат да прилагат напълно своите планове за възстановяване и устойчивост", каза Домбровскис.

Растежът продължава да е обусловен от пандемията, тъй като много държави от ЕС изпитват затруднения поради съчетанието от повишен натиск върху здравните системи и недостиг на персонал поради заболявания, предпазни карантини или задължения за полагане на грижи. Трудностите в логистичното осигуряване и доставките, включително недостигът на полупроводници и някои метални изделия, също ще продължат да тежат върху производството поне през първата половина на годината. На последно място, но не и по важност, в момента се очаква цените на енергията да останат високи по-дълго време от очакваното в есенната прогноза, като по този начин ще окажат по-продължително влияние върху икономиката и по-голям инфлационен натиск.