Енергийната криза вдъхва нов живот на ядрените мощности

Филипинската атомна електроцентрала Bataan (BNPP) не е произвеждала електричество, откакто е завършена през 1984 г. – въпреки похарчените 2.3 млрд. долара и обещанието за енергийна сигурност по време на петролната криза от 70-те години, пише Reuters в свой анализ.

Обектът някога бе одобрен от бившия диктатор Фердинанд Маркос-старши, а сега неговият син и нов президент Фердинанд Маркос-младши възобнови дискусиите относно предложенията за рехабилитация му. Инициативата идва на фона на настоящата енергийна криза, която доведе до рекордни цени на въглища и природен газ.

Потенциалното съживяване на BNPP е един от признаците за подновения интерес към ядрената енергия. Правителствата в Европа и Азия също разширяват стареещия си флот от ядрени централи, рестартират реактори и изтупват прахта от различни планове за възобновяване на проекти, отложени след ядрената криза през 2011 г. във Фукушима, Япония.

Както администрацията на президента на САЩ Джо Байдън, така и Международната агенция по енергетика заявиха, че ядрената мощност е от решаващо значение за страните, за да постигнат глобалните цели за нулеви нетни въглеродни емисии. Тя се оказва важна и за гарантирането на енергийната им сигурност на фона на растящите цени на изкопаемите горива, след като Русия спря доставките на природен газ за Европа заради войната в Украйна.

В резултат на това ядрената енергия може да е на прага на нова златна ера, подобна на тази от 70-те години на миналия век, настъпила след петролната криза. Тогава тя доведе до вълна от проекти. Сега обаче някои политици и неправителствени организации виждат проблеми с финансирането на подобни проекти и опасения относно безопасността.

Ако цените на изкопаемите горива останат високи за период от три до четири години, мисля, че това би било достатъчно, за да започне златна ера на ядреното развитие, особено в Азия, защото там те са най-чувствителни към цените и защото има най-голяма нужда“, каза Алекс Уитуърт, ръководител на отдела за енергийни изследвания в Азия, част от консултантската компания Wood Mackenzie.

„Около 80% от търсенето на електроенергия през следващите няколко години ще бъде съсредоточено в Азия предвид икономическото влошаване в Европа и САЩ“, отбелязва още той.

Новоизбраните лидери на Филипините, Япония и Южна Корея, овластени от променящото се обществено мнение поради високите цени на енергията и необходимостта от намаляване на емисиите, прокарват планове за рестартиране на реактори и изграждане на нови централи, за да облекчат недостига на енергия. Виетнам също може да преразгледа два проекта, отложени през 2016 г. поради опасения за безопасността и бюджетни ограничения.

Поглеждайки към Европа, Великобритания даде съгласие през юли за втори нов ядрен проект. Обсъжданията за финансиране на проекта Sizewell C са в ход и окончателното инвестиционно решение се очаква през 2023 г.

Азия ще стимулира изграждането на нови реактори, тъй като световните производствени центрове търсят базово електричество, за да допълнят възобновяемите източници и да заменят изкопаемите горива, казаха експерти от индустрията.

Глобалният ядрен капацитет ще трябва да се удвои до 2050 г., за да постигне целите за нетни нулеви емисии. Така ще може да захранва електрически превозни средства и производството на неизкопаеми горива като водород и амоняк, както и за да ограничи емисиите от тежката промишленост.

Мощността е от значение

Нови технологии като малки модулни реактори (SMR), които са по-бързи за изграждане и по-евтини от конвенционалните единици, са актуална тема в Сингапур, Филипините и Япония, напомни Пол Стайн, председател на Rolls-Royce SMR.

Силно индустриализираните икономики на Далечния изток имат също толкова голяма нужда, може би дори повече, от бързо увеличаване на ядрената енергия, колкото индустриализираната Европа и Съединените щати“, каза той в интервю.

Средната цена на електроенергията, генерирана от конвенционална атомна електроцентрала през целия й живот, е по-малко от половината от тази на газова централа при настоящите цени и е в същия диапазон като енергията от въглища, каза Уитуърт от Woodmac, което стимулира правителствата да съживят забравени проекти.

Ядрената енергия осигурява около 5% от енергийните доставки на Азиатско-Тихоокеанския регион и се очаква този дял да нарасне до 8% през 2030 г. въз основа на обявените проекти, сочат изчисленията на анализатора. 

Проектите на китайски и руски реактори доминират и са в процес на изграждане от 2017 г. насам, но санкциите срещу Москва след войната в Украйна повдигнаха въпроси относно перспективите за проектирани от Русия централи. Финландия се отказа от плановете за проект на руския държавен ядрен доставчик „Росатом“.

Оскъпяването на проектите

Закъсненията и превишаването на разходите от допълнителните прегледи на безопасността след Фукушима и пандемията от COVID-19 поразиха проектите. Високите първоначални разходи за реакторите и опасенията около изхвърлянето на отпадъчното гориво, но и опасенията за цялостната безопасност също са пречки, казаха експерти от индустрията.

Бюджетът за проекта Hinkley Point C на френската компания EDF, който се изгражда в Обединеното кралство, нарасна спираловидно и ще започне да се изплаща десетилетие по-късно от първоначално обещаното. EDF обвини пандемията заради недостига на персонал, ресурсите и затруднения покрай веригите на доставки.

В САЩ два реактора в Plant Vogtle в Джорджия са планирани да бъдат отворени през 2023 г. след шестгодишно забавяне, а разходите са се удвоили до 30 млрд. долара.

Огромните неочаквани разходи и дългите забавяния със сигурност породиха безпокойство у всеки, който иска да построи атомна електроцентрала с голям капацитет“, каза Тимъти Фокс, анализатор в ClearView Energy Partners.

Все пак, докато съществуващите реактори в САЩ се задъхват, администрацията на Байдън изпълнява програма за 6 млрд. долара, приета миналата година, за да им помогне и да подкрепи допълнителни политики за сектора. Законопроект на Сената, обявен на 27 юли, може да помогне за изграждането на модерни реактори и да предотврати затварянето на стари централи, ако бъде приет от Конгреса.

В Европа има само няколко атомни електроцентрали в процес на изграждане, но Франция планира още 14 нови реактора до 2050 г. Европейският съюз, който по-рано този месец определи инвестициите в ядрена енергия като благоприятни за климата, също се очаква да отприщи публично и частно финансиране за нови проекти.