ЕС почти се отказва от руския петрол и газ, но не и от LNG

Вносът на руски петрол и газ в ЕС продължи да намалява рязко през второто тримесечие на тази година, според новите данни, публикувани от статистическата служба Евростат.

Цифрите показват, че санкциите на ЕС върху търговията с енергийни продукти в отговор на войната на Русия в Украйна имат осезаемо въздействие.

Вносът на руски петрол в ЕС намаля със зашеметяващите 82% от средномесечни 8.7 милиона тона през второто тримесечие на 2022 г. до 1.6 милиона тона през същия период на тази година.

С това делът на Русия в месечния внос на петрол в ЕС достига 4% спрямо 21.6% през същото тримесечие на миналата година.

През същия период ЕС е намалил почти наполовина своя внос на природен газ от средно месечно 5.1 милиона тона на 2.5 милиона тона.

От началото на инвазията на Русия Блокът създаде планове за разнообразяване на своя енергиен микс чрез инвестиране във възобновяеми източници и сключване на споразумения за доставки с други страни. Той е заделил 300 милиарда евро в подкрепа на страните членки.

Но докато някои енергийни продукти, включително въглища и нефт, са били санкционирани, газът никога не е бил обект на официални ограничения предвид високата зависимост на някои държави членки на ЕС от вноса от тръбопроводи.

Въпреки успеха си в намаляването на вноса по тръбопроводи, скорошен доклад на Global Witness, цитиран от Euronews, разкрива, че ЕС е увеличил зависимостта си от руския газ в неговото втечнено състояние.

Вносът на руски втечнен природен газ (LNG) през първите седем месеца на тази година е нараснал с 39.5% в сравнение със същия период на 2021 г., преди началото на руската инвазия в Украйна, като Белгия, Франция и Испания са сред петте най-големи глобални клиенти на Русия за LNG.

Изпълнителният орган на ЕС настоява, че LNG представлява малка част от общия енергиен микс на ЕС.

Но данните на Евростат потвърждават, че Русия остава вторият най-голям търговски партньор на ЕС за LNG с 12.4% от дела на Блока, а първият е САЩ с 46.4%.

За да намали зависимостта си от руската енергия, Блокът сключи нови търговски сделки с други богати на петрол и газ страни.

Сега Русия е дванадесетият по големина вносител на петрол в ЕС, като Норвегия (13.7%), Съединените щати (13.6%), Казахстан (10.2%) и Саудитска Арабия (9%) са основните вносители в блока.

Либия също увеличи дела си, превръщайки се във важен партньор, като представлява 8.1% от вноса на петрол.

По отношение на природния газ, вносът от Алжир скочи с 9.3% през второто тримесечие на 2023 г. в сравнение с 2022 г. Вносът на Норвегия също се увеличи с 6.2%, за да я направи най-големият доставчик на природен газ в ЕС с 44.3% от общия дял.

Изборът на ЕС на търговски партньори в сектор енергетика беше подложен на нов контрол миналата седмица, след като Азербайджан започна това, което нарече „антитерористична операция“ в отцепническия регион Нагорни Карабах.

Атаките бяха осъдени от първия дипломат на ЕС.

Но Блокът наскоро подписа ново споразумение за удвояване на вноса на газ в ЕС от Азербайджан до 2027 г., като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нарече Баку „надежден“ партньор.

Днешните данни обаче разкриват, че вносът на газ по тръбопроводи от Азербайджан е спаднал от 6.6% от общия дял през второто тримесечие на 2022 г. до 6.0% през същия период на тази година, въпреки ангажимента за засилване на партньорството.