Европейската комисия за образованието в България

Като основни проблеми се посочват изключително ниските резултати на учениците, преждевременното напускане на училище, липсата на връзка между професионалното образование и пазара на труда, ниският дял на участие на възрастните в процеса на учене.

По-интересно наблюдение е, че докато в другите европейски държави се говори за автономия на училищата (Австрия, Белгия), професионално ориентиране (Естония, Испания, Франция), повсеместно дуално образование (освен в лидерите като в Германия и Австрия, сега и във Франция, Латвия, Румъния, Словения), проследяване на реализацията на завършилите (Унгария), в България тези мерки все още остават в бъдещето.

Заявката за някаква реформа в образователната система в България засега се изчерпва със закъснялото вдигане на учителските заплати и очакваната система за измерване на качеството на образованието. И двете мерки не водят автоматично до резултати, но могат да са първите стъпки към подобряване на училищното образование и поне отлепяне на България от дъното.

Поглед към данните на МОН на резултатите от външното оценяване по български език и литература по населени места ясно показва, че учениците в малките населени места показват по-слаби знания (виж картата по-долу). Има и изключения, но те са породени от малкия брой явяващи се - не са рядкост случаите, при които от едно училище се явяват по двама-трима ученици.

Наред с прилагането на бъдещата система за оценка на качеството и обвързването на финансирането на училищата с нея, плановете на МОН включват и оптимизация на училищната мрежа в страната. Все още обаче няма ясен знак как ще се осъществи тази така нужна промяна, а и тук трябва да чакаме написването въвеждане на критерии за създаване, закриване и сливане на образователни институции.

Истинската оптимизация, основно чрез създаването на повече средищни училища и събиране на учениците в по-големи училища, е нужда заради по-доброто образование. Още повече, ако се обвърже тясно с резултатите от бъдещата система за оценка на качеството. Поддържането на множество малки училища, чиято издръжка е неоправдано висока (превозването на учениците би било в пъти по-евтино) и в които често няма учители по всички предмети, материалната база е незадоволителна, а резултатите са слаби, на практика обрича децата на некачествено образование, което се вижда и от данните по населени места.

Спънка в това начинание би могло да бъде рязкото повишаване на защитените училища, например. Подобно безсмислено упражнение се случи и при висшето образование. Когато се реши университетите да се финансират основно според реализацията на завършилите студенти, 70% от специалностите станаха „приоритетни”, т.е. отново масово ще се финансират специалности без оглед на нуждите на пазара на труда и на реализацията на студентите. По-интересното е, че „приоритетните” специалности са такива със сравнително ниска реализация и включват например  „Изобразително изкуство”, „Философия”, „Религия и теология ”.