„Галъп“: ГЕРБ е първа, „Демократична България“ почти изпада от парламента

Ако изборите бяха в средата на април, бившите управляващи от ГЕРБ щяха да са първи, а техни подгласници биха били сегашните управляващи от „Продължаваме промяната“. Една от най-губещите формации е "Демократична България", която вече е на границата да не успее да влезе в Народното събрание. Това показва проучване на "Галъп" сред 809 пълнолетни българи, осъществено между 31 март и 8 април – чрез пряко лично интервю с таблети сред двустепенна извадка на случаен принцип, представителна за пълнолетното население на страната.

Сред основните играчи в един следващ парламент би била близката до Русия националистическа партия „Възраждане“.

ДПС, БСП и ДБ биха били принудени да разчитат на допълнително укрепване на твърдата си подкрепа, вместо на електорална експанзия, а формации като „Има такъв народ“ и ВМРО биха получили моментно „втвърдяване“ на електоратите, вероятно заради популярната тема със Северна Македония, са изводите на социологическата агенция.

В парламента биха влезли същите седем формации, както сега. На база всички потенциални гласоподаватели, малко по-добри още изглеждат шансовете за победа на „Продължаваме промяната“, но при тренд на продължаващо „свиване на ножицата“ с ГЕРБ-СДС. На база реални очаквания за гласуване обаче ГЕРБ-СДС вече се оказва с по-добри изгледи от ПП. По-малките партньори в коалицията като че ли са прекъснали инерцията на следизборно разколебаване и в последните три месеца по-скоро в различна степен укрепват на своите нива на подкрепа.

С месеците „Продължаваме промяната“ е засегната от стандартната ерозия на подкрепа в хода на мандатите на управляващите формации в годините, задълбочена от неблагоприятните международни обстоятелства и вече се движи на нива от 16% от всички имащи право на глас (16.1% този месец), след като преди време стоеше по-скоро около 20% от всички имащи право на глас. С 14.4% от всички имащи право на глас ГЕРБ-СДС запазва твърди нива.

Когато обаче се погледнат данните сред онези, за които твърдо може да се очаква да гласуват за някоя партия или коалиция, ГЕРБ-СДС има 25.9%, а ПП – 23.8%. Ситуацията прилича на онази преди изборите от есента на миналата година, когато ГЕРБ имаше по-твърдата подкрепа, а ПП разчиташе на мобилизация на не толкова лоялния си, но по-широк в потенциала си, електорат. Сега обаче тенденцията е по-скоро към разколебаване на този електорат и тепърва ще трябва да се следи дали създаването на партия ПП ще послужи като мобилизиращ фактор. Затова и към традиционно публикуваната в извънизборна ситуация картина на нагласите сред всички, имащи право на глас, важно е да се анализира и картината на нагласите сред онези, които са декларирали, че със сигурност ще гласуват.

ДПС запазва традиционните си нива – 7.2% от имащите право на глас и 10.6% сред потенциалните гласуващи. Традиционната висока степен на вярност, макар и сред намалял електорален корпус, прави така, че БСП е на символична дистанция след ДПС сред „твърдите“ привърженици – 10.3%. С 5% на база всички имащи право на глас у нас обаче БСП остава по този показател след ИТН – които показват симптоми на спиране на ерозията на подкрепа и имат 6.5% от всички. Подкрепата за ИТН от друга страна обаче не е твърда и това ги оставя по-назад в класацията сред онези, за които наистина се очаква да гласуват – със 7%. Там ИТН са изпреварени и от „Възраждане“ (7.9% подкрепа сред „твърдите“). „Възраждане“ е и единствената формация, която продължава да отбелязва ръст. Ако сред всички, имащи право на глас, партията на Костадин Костадинов преди два месеца имаше 2.5%, сега вече се ползва с подкрепа от 4.4%, а вероятно има и известен „скрит“ вот.

Последната формация в парламента, ако изборите бяха днес, би била „Демократична България“. Коалицията има 3.5% потенциална електорална подкрепа сред всички, имащи право на глас, но сред онези, които наистина биха гласували, подкрепата е 4.5%, т.е. над бариерата. Бариерата се смята именно на база гласуващи, а не на база всички имащи право на глас. Известно е, че ДБ успява да мобилизира подкрепа обикновено буквално в последните дни и часове на вотовете. Така че бъдещите изгледи вероятно са по-добри от моментната картина.

Под бариерата пък остават ВМРО и „Изправи се“, които имат около 1% подкрепа от всички, на са с различна степен на „твърдост“: ВМРО има този месец 2.1% сред „твърдите“ гласоподаватели, а формацията на Мая Манолова – 1.2%. Вероятно, моментната „твърдост“ при ВМРО идва от коронната им тема с Македония.

34.1% от пълнолетните българи заявяват, че не биха гласували. Няколко процента биха предпочели различни по-малки формации (но с ниски нива на убеденост в сигурността на вота), или пък опцията „Не подкрепям никого“. Малцина са обаче онези, които наистина биха излезли да гласуват и отбелязали „Не подкрепям никого“.