Главният прокурор с право да спира сделки за срок от 48 часа

"В изключителни случаи главният прокурор или определен негов заместник може да спре финансова операция или сделка за имущество за срок от 48 часа". Това гласи ал. 3 на предложения нов член 203а на Наказателно-процесуалния кодекс, съобщава БГНЕС.

Поправките в законодателството, което да позволи на държавното обвинение да взима страна в сделки между юридически лица, бяха внесени вчера късно следобед от петимата депутати от четири групи – Цветан Цветанов – ГЕРБ, Валери Симеонов – ПФ, Четин Казак – ДПС, Красимира Ковачка и Стефан Кенов – БДЦ.

Проектът на чл.203а от НПК предвижда органите на досъдебното производство да вземат необходимите мерки за предотвратяване на умишлено престъпление или друго общоопасно дейния, както и временно да изземват средствата, с които би могло да се извърши престъплението. Действията на прокуратурата подлежат на първоинстанционен съдебен контрол, докато 48 часовото спиране на финансова операция или сделка от главния е изключение.

Вносителите на промяната в НПК я мотивират с необходимостта от създаването на възможност за "реакция на органите на досъдебното производство в неотложни случаи при липса на друга възможност". Настоящата липса на подобна възможност е "обществено неоправдана", посочват петимата вносители. Чрез законодателното изменение се предоставя възможност на прокуратурата да изпълни в пълен обем конституционните си правомощия, става ясно от мотивите към ЗД на НПК.

В Гражданския-процесулаен кодекс се предлагат два нови текста – чл.26а, според който "съдът уведомява прокурора, когато предмет на правния спор са имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на лица ползващи се от особената закрила на закона" и чл.26б, който гласи "прокурорът може да обжалва всеки подлежащ на обжалване съдебен акт, засягащ имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона, макар и да не е участвал в производството, в което актът е постановен".

Сериозни промени се предвиждат в чл.26 на ГПК, като например в ал.4 се предвижда: "прокурорът може да започне предвидените в този кодекс производства в интерес на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото". Създават се и две нови алинеи и на чл.26, които ще позволят на прокуратурата да встъпва в образовано производство, когато това е необходимо за защита на имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона. На държавното обвинение ще се позволи в тези случаи да изразяват и писмено становище по гражданските дела.

С преходните и заключителни разпоредби се добавя и една нова ал.6 в чл.145 от Закона за съдебната власт, който ще позволи на прокуратурата да започва производства по граждански дела и да участва в тях в предвидените от закона случаи.

Мотивите към ЗИД на ГПК са две страници, на които се изтъква, че целта на промените е "създаване на общ принципен подход при определяне на активната легитимация на прокуратурата в гражданското съдопроизводство". Според петимата народни представители предложенията не противоречат на Конституцията, която "не определя конкретните случаи и характерът на законите, представящ право на прокурора да участва в граждански и административни дела". "Всяка сделка, по която е страна държавата или община и която уврежда техния имуществен интерес, представлява неправомерен юридически факт, който е правно нетърпим и трябва да може да бъде атакуван по съдебен ред от закона".

Изтъква се, че с промените на ГПК от 1997 г., е била "ограничена конституционно признатата, и гарантирана правна възможност на прокурора да започва и да участва в гражданския процес в интерес на друго лице или когато намери, че това се налага за защита на държавен или на обществен интерес". Според петимата народни представители от 43-то НС техните колеги преди 13 години са прекъснали добра законодателна традиция с 105-годишна история.

Прокуратурата може да предявява искове в защита на обществения интерес в пет държави-членки на ЕС – Франция, Белгия, Италия, Испания и Литва, както и в няколко швейцарски кантона, показва сравнителен анализ на законодателствата. Като положителен пример в тази посока е посочен и Беларус.

Цял абзац е отделен за антикорупционния ефект, който ЗИД на ГПК ще донесе: "неправомерните действия или бездействия на съответните централни или местни органи, на които е предоставено правото да се ползват и разпореждат с държавно или общинско имущество, съдържат в себе си предпоставки за корупция и могат да доведат до нанасяне на непоправими вреди за държавата, общините и гражданското общество. Процесуалното бездействие на съответните държавни или общински органи за защита правата и законните интереси на държавата и общините води до разширяване на приложното поле на неоснователно обогатяване в полза на частни субекти за сметка на част от имуществото на държавата или общините".

В подкрепа на законодателните промени се обявиха и от БСП лява България, макар техен депутат да не е сред вносителите на текстовете. От Реформаторския блок засега не са изразили обща позиция. Лидерът на ДСБ Радан Кънев обаче се обяви против специално законодателство и увеличаване правомощията на прокуратурата. На близка позиция бе и Христо Иванов, който в качеството му на министър на правосъдието влезе в колизия с премиера Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ първи лансира възстановяването на правомощията да разваля търговски сделки. Това стана в края на миналата седмица, малко след влизането на новоназначените синдици в КТБ, което стана възможно отново след извънредно законодателство.

Очаква се промените в НПК и ГПК да бъдат приети експресно и да влязат в сила още преди Великденската ваканция на Народното събрание.