Говорим за Европа на различни скорости, но рядко за технологичното разделение
Броят на младите хора в България с интерес към инженерни и технологични специалности се увеличава, но все още е крайно недостатъчен
Гергана Паси:
Снимка: ПанЕвропа България
~ 4 мин.
Мирела Вавова Гергана Паси е председател на ПанЕвропа България и основател на Дигитална национална коалиция (ДНК). Тя е активно ангажирана в популяризирането на цифровите технологии както в България като цяло, така и в частност сред жените и децата. Убедена е, че и у нас е възможна дигитална революция, подобна на тази в Естония, стига да има хора, които да повярват в смисъла на това усилие и да го поведат.
Срещаме се Гергана Паси дни преди първата Дигитална (не)конференция на 26 октомври, организирана от ДНК, за да ни разкаже повече за любопитния формат на събитието и да засегнем някои основни въпроси за технологичните промени в България и Европа.
– Какво да очакваме от предстоящата Дигитална (не)конференция на 26 октомври?
Очакваме голям интерес и съдържателен разговор между хора, които разбират смисъла на технологиите във всеки един сектор - образование, здравеопазване, свързаност, медии. Моментът е много интересен. В Европейския съюз се говори за Европа на различни скорости, но рядко се споменава разделението в технологично отношение. Имаме една Северна и Балтийска Европа, която лети към своето дигитално бъдеще и една Южна и Централна Европа, която си търси повод да остане в аналоговия свят. Първата група вече е сформирала ядро на деветте дигитални държави. България по всички класации е на опашката във втората група.
В същия момент София разполага с голямо моментно предимство – започва българското председателство на Съвета на ЕС, имаме нов и активен комисар с отговорност за цифровото общество и добра основа, от която можем да направим скок, ако имаме воля и амбиция. Това е първостепенна задача на събитието – да изпратим послание и към София, и към Брюксел, че можем да продължим темата след едно амбициозно в технологично отношение естонско председателство.
– Бихте ли откроили някои от водещите имена, които ще се включат в събитието?
На 26-и октомври ще чуем на живо българския еврокомисар Мария Габриел, министрите Лиляна Павлова и Емил Караниколов и един от най-технологично запалените президенти, които сме имали – Росен Плевнелиев. Паралелно в България ще пристигнат специално за събитието топ представители от целия свят на технологичния сектор – Google, Cisco, Microsoft, Telelink, MasterCard, IBM, европейски асоциации като ETNО и GSMA, за които България е интересна именно защото ще председателства Съюза през 2018. Сигурна съм, че техните послания си струва да се чуят и анализират.
– Споделете повече за нестандартния формат на събитието? Как дойде идеята за него?
Това е първата (не)конференция у нас. Смисълът на този формат е публиката да се превърне в реален говорител, да сблъска вижданията и тезите си и така всички да почерпим от колективното ноу-хау. Разбира се, говорим за предимно професионална и изкушена аудитория, която е подготвена да води дискусията. Това не е лесен експеримент, но нашият екип вярва, че ще се получи. Всичко това ще се случи в следобедната част, когато в девет неконферентни сесии ще се сблъскат виждания за образованието, е-здравеопазване, големите данни, онлайн медиите, телеком сектора, цифровото гражданство и т.н.
– Три години след старта на ДНК забелязвате ли сред младежите повишен интерес за развитие в сферата на технологиите? Какви цели си поставя организацията насетне?
Категорично да. И това далеч не е само в резултат на нашата дейност. На терен работят хора, неправителствени организации, академии и средата се променя в движение. Днес броят на младите хора с интерес към инженерни и технологични специалности се увеличава в сравнение с преди пет години, но все още е крайно недостатъчен, за да се посрещнат нарастващите нужди на бизнеса. В част от нашите инициативи някогашните ни ученици са вече ментори и вярваме, че ефектът на доминото ще започне да дава още по-големи резултати, но ни се иска да видим много повече политика в това усилие. Последното проучване на Accenture показва, че автоматизацията през следващите 10 години ще засегне половината от съществуващите днес работни места. Половината! Те или ще се видоизменят, или напълно ще изчезнат. Това е тектонична промяна за нашите деца, а малко говорим за нея.
– В този контекст готови ли сме като общество да посрещнем една истинска дигитална революция?
За съжаление не. Живеем в континент, който беше лидерът в технологичния свят през 80-те години на миналия век, но днес губи състезанието с Азия и Америка. В следващите 5 години се очаква половината от новите 5G абонати да са в Китай. Голямото предимство на ЕС – неговото разнообразие, се оказва най-сериозният препъни камък в онлайн света. Все още не успяваме да изградим истински единен цифров пазар, да специализираме технологично отделните държави, да комерсиализираме науката, да създадем европейските Google, Amazon или Facebook.
Но това може да се промени, Европа трябва да има лидерска позиция във втората фаза на дигиталната революция, в света на изкуствения интелект и Интернет на нещата (IoT). И България може да движи по-убедително тези промени, защото това съвпада с нашето европейско председателство. Чувам много представители на администрацията да казват – Естония е лидерът в дигиталната сфера, ние не можем след тях да направим нещо значимо. Това не е вярно. Но е нужен лидер сред политиците, който да вярва в смисъла на това усилие и да го поведе.
– Какви ползи може да извлече България от председателството на ЕС догодина на фона и на това, че българският комисар Мария Габриел отговаря за темата цифрова икономика?
Правилният въпрос за една държава председател на Съвета на ЕС е: Какви ползи може да извлече за целия континент, не за себе си? Но от гледна точка на дългосрочния ни интерес това председателство може да създаде вкус към определени теми, по които България да натрупа инерция и да ги продължи и след тези 6 месеца. А една от ключовите теми е през технологиите да станем страна с по-модерна, по-ефективна и по-достъпна администрация, различно образование и модерна цифрова инфраструктура.
