Хидра – гръцкият остров, забранен за коли

Гръцкият остров Хидра е уникално място, но не само заради прекрасните морски гледки и кристално чистите си води. То е единственото населено място в Европа, което е въвело забрана за моторни превозни средства. На малкото парче земя, разположено в Егейско море, няма задръствания, нито изнервени шофьори. Все по-голям брой места по света се стремят да намалят зависимостта от автомобили. Какви уроци могат да се научат от Хидра, разказва Лен Уилямс в свой специален материал за BBC.

В последната си сутрин в Хидра се събудих рано и се запътих надолу към брега, за да гледам седмичните доставки на стока. До каменните стени на пристанището има ферибот, който пренася поръчките на островитяните от континента. Няколко магарета търпеливо се редяха на опашка, за да се качат на него. Групи от по три или четири се качваха на борда, след което се връщаха няколко минути по-късно, натоварени с домакински вещи, пакети и дори торби с цимент в плетени кошници, закрепени на гърба им. Водачите на магарета — всички мустакати мъже от острова — бързо отвеждаха магаретата и изчезваха от поглед.

Остров Хидра разчита на магаретата за транспортиране на стоки след издаден указ от 50-те години, който има за цел да запази архитектурата и характера на мястото. Той включва правило, че там не могат да се използват колесни превозни средства – автомобили, мотоциклети и дори велосипеди. Тъй като градът е построен върху стръмни, подобни на амфитеатър хълмове, издигащи се от пристанище, магаретата са единствената форма на транспорт, която може да се изкачи по стръмните стъпала и тесните улички до домовете на много жители.

Въпреки президентския указ, посетителите на острова могат от време на време да видят шепа превозни средства, включително камион за боклук. И макар да са забранени за възрастни, велосипедите са разрешени за деца до 12-годишна възраст, но могат да се карат само през зимните месеци, а не през лятото, когато има туристи.

В момента общините по света търсят начини да намалят зависимостта от лични автомобили или дори да ги забранят напълно в определени части на града. Наистина, лондонският квартал, в който живея, наскоро въведе „квартал с нисък трафик“. Това е схема, която използва камери за разпознаване на номерата, за да ограничи трафика, така че само жителите да могат да шофират там. И така, към края на една островна ваканция из гръцките острови, бях заинтригуван да видя какво е едно място, където никога не са били разрешени автомобили.

Цари тишината

Животът на острова без автомобили изглежда идиличен. В градовете на други гръцки острови се оказвах редовно притиснат до стените на пътища без тротоари, за да преминават скутерите и колите. В Хидра мога да се разхождам наоколо със собственото си темпо, зяпайки розови бугенвилии, падащи каскадно по варосани стени, цитрусови и нарови дървета в градини и красиви площади, ообградени от сгради с червени покриви.

Освен това е забележително тихо - няма ги скърцащите спирачки или ревящите двигатели, типични за градовете другаде. От време на време се чува някое магаре или църковните камбани, но иначе цари тишина.

Вървейки по лабиринта от тесни улички и алеи, за да получа изглед към пристанището, често виждам групи приятели и съседи да се поздравяват, да си говорят и да клюкарстват по средата на пътя. Една вечер група деца тичаха покрай масата ми, докато пиех бира до пристанището, удряйки се с балони, а родителите им не се тревожеха за трафика. Дори безбройните бездомни котки, позната черта на гръцките острови, изглеждат необичайно спокойни – често лениво излегнали се по средата на пътните артерии.

Едва ли съм първият аутсайдер, омагьосан от Хидра, който има дълга история на туризма и също така е привлякъл група бохеми. Канадският текстописец Леонард Коен купува къща тук през 60-те години и пише Bird on a Wire по време на един от престоите си. Дина Адамопулу, която работи в историческия архив на Хидра, ми каза, че няколко художници, включително Пикасо, Шагал и безброй гръцки артисти, също са го посещавали.

Недостатъците

За туристи като мен фактът, че Хидра е без автомобили, го прави прекрасно място за посещение. Но какво да кажем за около 3000 души, които всъщност живеят тук? Как функционира едно място в съвременния свят без колесен транспорт?

Ние редовно се запалваме“, казва Келси Едуардс, англичанка, която живее на Хидра повече от 20 години и управлява местен уебсайт за информация и имоти. „Всяко лято противопожарни самолети трябва да пристигат от континента и да хвърлят вода върху горските пожари.“

Едуардс обяснява, че тъй като голяма част от острова е недостъпна поради липсата на пътища, местните противопожарни групи от доброволци не са в състояние сами да потушат пожарите. Дори когато избухнат пожари близо до самия град Хидра, който е единственият значителен населен център, „всеки трябва да тича и да носи ръчно вода, за да потуши огъня“. И пожарите не са единственият момент, когато липсата на превозни средства е пречка.

Не можем просто да наберем службите за спешна помощ и да повикаме линейка“, продължава Едуардс.

Тя разказва, че когато хората имат спешни здравословни проблеми, достигането до малкия медицински център в града може да бъде много трудно, особено за тези, които живеят по-високо по стръмните склонове на хълмовете. Често хората трябва да бъдат сваляни на носилка или на гърба на магаре, за да бъдат прегледани от медиците.

Ребека Ептакили, управителката на хотел, която живее в Хидра през последните 38 години, разказва за неприятна случка, когато медицинската помощ е била належаща.

Съпругът ми е дърводелец“, казва тя. „Една вечер преди няколко години той отряза пръстите си случайно по време на работа.“

Тогава местният медицински център не е бил оборудван за такава тежка травма. Освен това е било късно вечерта и е било невъзможно болничен хеликоптер да долети от Атина. И така, съпругът на Ептакили се качва лодка, за да го откара до най-близката точка на континента, след което хваща такси  до столицата на Гърция. Така пътят до крайната дестинация отнема поне 2 часа.

Освен спешните случаи има много ежедневни неудобства, които идват с живота на място, където превозните средства не са разрешени. Едуардс посочи, че извозването на битовите отпадъци до малкото пунктове за събиране, до които може да стигне камионът за боклук в града, е главоболие. Доставянето на стоката също е трудно, а разходите за транспортиране на строителни материали са прекомерни. Междувременно Ептакили отбеляза, че по-слабите хора, които живеят по-високо в града, често се оказват изолирани, не е лесно и за ползвателите на инвалидни колички да се придвижват.

Фактът, че няма автомобили, в много отношения е голям двигател за икономиката на острова. Хидра е само на около 90 минути път с лодка от оживения град на Атина, но все пак се чувства като цял свят. Туристите идват, точно защото е толкова спокойно. Остовът също е много по-богат от другите острови в Сароническия архипелаг, към който принадлежи, казва Едуардс. Това поне отчасти се дължи на факта, че туристите харесват колко тихо е.

Предимствата

Като никога не разрешаваше моторизирани превозни средства, Хидра избягва много от предизвикателствата, пред които са изправени други малки острови в страната. Космас Анагностопулос, основател на мрежа за устойчив транспорт, разказа за различните проблеми, които превозните средства създават на малките гръцки острови.

Има много тежки инциденти на островите, особено на туристическите като Миконос, Санторини, Парос и Наксос“, които включват главно туристи, които не разбират местните пътни правила.

Изграждането на паркинги за съхранение на всички превозни средства също е трудно на гръцките острови поради древната история на страната. Анагностопулос обясни, че съветите се борят да изградят подземни паркинги, но има голям шанс да се разкопаят археологически руини, което след това предотвратява по-нататъшната работа.

През лятото, когато туристите са много повече от постоянното население, колите и скутерите натоварват инфраструктурата до предела й“, казва Анагностопулос.

Имитирането на Хидра и освобождаването от превозни средства може да не е реалистична опция за други острови с подобен размер. Независимо от това Анагностопулос казва, че няколко острова се използват като тестови площадки за намиране на начини за намаляване на зависимостта от лични превозни средства.

Остров Кос е инвестирал сериозно във велосипедни алеи. Егина забрани колите да влизат в пристанището си през вечерта, а в Тинос общината работи по схема с акумулаторни рикши. Някои острови също са сключили партньорства с транспортни компании. Например Volkswagen изпълнява схема на остров Астипалея за предоставяне на споделен транспорт с електрически автомобили и автобуси. Въпреки това Космас отбеляза, че много острови просто нямат средства за изпълнение на смели транспортни планове.