IBM променя играта с „мозъкоподобен“ чип

Прототип на „мозъкоподобен“ чип може да направи изкуствения интелект (AI) по-енергийно ефективен. Това твърди гигантът IBM, който работи по такъв полупроводник, докато опасенията за растящите емисии покрай тези технологии все повече привличат вниманието.

IBM заяви, че нейният прототип би могъл да доведе до по-ефективни и по-малко изтощаващи батерията AI чипове за смартфони. Ефективността му, обясняват от компанията, се дължи на компоненти, които работят по начин, подобен на връзките в човешките мозъци.

За разлика от традиционните компютри, „човешкият мозък е в състояние да постигне забележителна производителност, като същевременно консумира малко енергия“, заяви Танос Василопулос, един от учените в изследователската лаборатория на IBM в Цюрих, Швейцария, пред BBC.

По думите му новият вид оптимизирани чипове биха могли да помогнат за извършването на големи и по-сложни операции при по-ниска консумация на енергия. И да се внедря автомобили, мобилни телефони, фотоапарати.

„Освен това доставчиците на облачни услуги ще могат да използват тези чипове, за да намалят разходите за енергия и своя въглероден отпечатък“, добави той.

Превръщане на цифровите технологии в аналогови

Повечето чипове са цифрови, което означава, че съхраняват информация на принципа на двоичната система, съставена от поредици от 0 и 1. Новият чип обаче използва компоненти, наречени мемристори [резистори за памет], които са аналогови и могат да съхраняват много повече числа.

Разликата между цифрово и аналогово може да се сравни с разликата между класически ключ за осветление с два режима „on“ и „off“ и такъв от типа димерен, чрез който се регулира силата на светлината.

Човешкият мозък е аналогов и начинът, по който работят мемристорите, е подобен на начина, по който работят синапсите в мозъка.

Професор Феранте Нери от университета в Съри обяснява, че мемристорите са част от т.нар. вдъхновени от природата компютри, които имитират работата на мозъка. Един мемристор може да „помни“ своята електрическа история по начин, подобен на синапса в биологичната система.

Взаимно свързани мемристори могат да образуват мрежа, наподобяваща биологичен мозък“, казва Нери.

Той обаче е предпазлив оптимист за бъдещето на чиповете, използващи тази технология. Според него постиженията в тази област може да доведат до появата на чипове, подобни на мозъка, но въпреки това разработването на компютър, базиран на мемристори, не е лесна задача. А пред широкото му разпространение ще има редица предизвикателства, включително разходите за материали и производствените трудности, предупреди Нери.

Използването на тези компоненти прави новия чип по-енергийно ефективен, но той все пак не е напълно аналогов. В него има и цифрови елементи, които позволяват внедряването му в съществуващите системи за изкуствен интелект.

В бъдеще IBM се надява AI чиповете в телефоните и автомобилите да бъдат по-ефективни, което ще даде възможност за удължаване на живота на батерията и разработването на нови и по-мощни приложения.

Те могат също така да намалят количеството вода, необходимо за охлаждане на гладните за енергия центрове за данни, които се нуждаят от огромно количество електроенергия, за да работят (б.р. – едно голямо съоръжение използва толкова електроенергия, колкото един средно голям град).

Професорът по информационни технологии в университета в Бат – Джеймс Дейвънпорт – заяви, че откритието на IBM е „потенциално интересно“, но предупреди, че чипът не е „лесно за използване“ решение на проблема, а по-скоро „възможна първа стъпка“.