Иде ли краят на икономическия растеж

Живеем в свят, който ни насърчава да имаме и да имаме повече вещи, да консумираме повече, да купим по-мощна кола, по-просторен дом, и още един, и още няколко с инвестиционна цел, да пазаруваме още и още, да притежаваме още и още, и още… Отпадъкът, който генерираме, става все по-гигантски, той заминава нанякъде, потъва в реки, морета, океани, в земята…

Незначителна част се рециклира и влиза отново в кръга на гигантското производство и пак потребление. Рекламата поощрява консумацията тук и сега и не се интересува от утрешният ден и от бъдещето, за нея няма „после“. Ще го опровергаете ли?

Консуматорското общество иска охолство на потреблението, то е агресивно и алчно към ресурсите, затова е и екологично неустойчиво. Това е съвременният модел – все повече и повече. Тези проблеми продължават да ескалират, колкото и да се правим, че не ги забелязваме, колкото и да се преструваме, че предприемаме мерки, проблемите не може да бъдат разрешени в общество, което е обсебено от стремеж към високи нива на производство и консумация, към охолен живот, обсебено от пазарни сили и чиито най-важни двигатели са печалбата и икономическият растеж. Не вярвате ли?

Повечето хора не разбират размерите на излизането извън границите, степента до която обществото е станало неустойчиво. Тъй като те са толкова големи, е необходима радикална смяна на системата, ако искаме да разрешим ескалиращите глобални проблеми. Един устойчив и справедлив свят не може да бъде постигнат, докато не се премине към много по-различни начини на живот и ценности, и особено към нови икономически системи. Готов ли е светът за нов модел на мислене и на действие, съобразен с истинската устойчивост, отвъд изпразненото от смисъл клише?

Появяват се автори и теоретици на нови икономически модели, щадящи ресурсите, отричащи свръхпроизводството и свръхконсумацията. Засега на тях се гледа като на поредна утопия. Човечеството ще замита проблемите, докато може да ги неглижира. В своята книга "Икономика на поничката" Кейт Рауърт предлага седем ключови начина, чрез които да се осъзнаем и да погледнем глобалните проблеми очи в очи. Те включват ново разбиране за парите, финансите и бизнеса като инструменти в услуга на хората; създаване на кръгова икономика, насочена към справедливо разпределение и работеща в рамките на екологичните граници на планетата. Според тази теория трябва да се отдалечим от глобалната привързаност към икономическия растеж и законите на търсенето и предлагането и да се приближим до така наречения „модел на поничката“, за да се върнем към хармония с планетата. Моделът носи това име, защото се обяснява с няколко кръга. Започва от вътрешния кръг, установяващ минимума, необходим за доброто съществуване. Външният кръг е екологичната цел: границите, отвъд които човечеството не трябва да излиза, за да не навреди на климата, почвата, океаните, озоновия слой, питейната вода и биоразнообразието. "Икономика на поничката" дава ориентири как човечеството да реорганизира живота си така, че да бъдат удовлетворени потребностите на всеки, без да изтощаваме планетата. Възможно ли е да приемем такъв модел?

С разработването на „Пътят на Простотата” австралийският автор Тед Трейнър предлага практически план за отказ от сегашната глобална и локална система и за преминаване към нов начин на живот и нови икономики. Алтернативата се основава върху скромен “стандарт на живот”, кооперативност, висока степен на местна икономическа самодостатъчност и нулев икономически растеж. Според Тед Трейнър днешното общество има три основни дефекта: свръхконсумацията и неустойчивостта; несправедливостта на икономиката; понижаващото се качество на живот. Той е на мнение, че най-сериозният дефект е охолството в индустриалните и в консуматорските нагласи, това налага на икономиката да е в постоянен растеж. Нивата на производство и консумация обаче са твърде високи и не може да бъдат подържани още дълго време. Богатите страни, чието население е приблизително една пета от световното човечество, консумират около три четвърти от световните ресурси. Може ли и занапред да е така?

Губим животински и растителни видове, гори, земя, недостигът на вода е сериозен и се увеличава - това са само някои от главните доводи за границите на растежа, които водят до извода, че не е възможно всички хора да достигнат стандартите на живот, които се приемат за даденост в развитите страни. Повечето хора нямат идея колко далеч отвъд устойчивите нива на консумация се намираме. Трудно е за разбиране как трябва да преминем към начини на живот и системи, които ще са много по-прости от настоящите и ще консумират много по-малко ресурси. Необходимото смаляване не може да бъде постигнато без драматично намаляване на производството, консумацията и следователно на сегашната икономическа активност. На страните в демографски срив им е трудно да си обяснят как свръхнаселението е сериозен проблем. Свръхконсумацията е другият голям проблем, тъй като онзи, който е достигнал определен стандарт на живот, не иска да се откаже от него. Въпреки че природата алармира, човечеството е твърдо решено да повишава своите жизнени стандарти и нива на производство и консумация, колкото е възможно повече, без изглед за край. Малко са хората, които разбират абсурда от преследването на икономически растеж сам по себе си. Сред тях ли сте?

Дали технологичният напредък няма ли да може да разреши  проблемите - в това са надеждите, че разработването на по-добри технологии ще способства да продължим да се радваме на охолен живот и да преследваме неспирен икономически растеж, като успяваме да редуцираме употребата на енергия и ресурси в производството. Размерът на нашата свръхконсумация прави това невъзможно. Има надежда, че можем да преминем към употреба на възобновяема енергия. Но как Европа ще се снабди с ток в периодите, когато на континента се е установило за по-дълго безветрено и облачно време? Задава се бъдещ недостиг на петрол, на вода, храна, земя, гори, риба, на полезни изкопаеми, заедно със следствията от парниковия ефект и население, устремено към 9 милиарда жители.

Не идва ли време светът да премине към нов модел на производство и потребление, или всички ще чакат да стане късно, вместо промяната да започне навреме…

Текстът е част от бр. 118 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.