Има ли решение на кризата с корабните превози?

Прекъсванията във веригите на доставки по време на строгите COVID ограничения бяха болезнени както за компаниите, така и за потребителите. Те създадоха главоболия на правителствата и централните банки навсякъде, а сега войната в Украйна захранва напрежението. За малките бизнеси, особено тези от развиващите се икономики, последствията за растежа, създаването на работни места и намаляването на бедността могат да бъдат катастрофални, пише за Financial Times Нгози Оконджо-Ивеала, генерална директорка на Световната търговска организация (СТО).

С драстичните увеличения на цените на навлото, отклоняващи корабния капацитет към най-доходоносните маршрути, по-малките фирми рискуват да се окажат изключени от глобалните вериги на доставки. И въпреки нарастващата икономическа несигурност частният сектор, правителствата и международните организации не работят заедно, за да предоставят необходимите решения с цел търговските потоци да станат по-ефективни и по-устойчиви.

СТО наскоро събра повече от 20 водещи изпълнителни директори и лидери на презокеански превозвачи, пристанищни оператори, логистични компании и финансови институции, за да разгледат кризата във веригите на доставки и възможните реакции.

Закъсненията и недостигът, които все още възпрепятстват световната търговия, се дължат предимно на това, че потребителите пренасочиха разходите си по време на пандемията – от услуги към стоки за дълготрайна употреба. Но не само силното потребителско търсене и процъфтяващата електронна търговия са причина за нарастващите разходи за превоз. Едното ясно послание от бизнес лидерите беше, че структурните слабости са притискали веригите на доставки дори преди пандемията. Тези проблеми само са се влошили и ние трябва да се справим с тях, пише Оконджо-Ивеала.

Корабните превозвачи казват, че задръстванията на сушата са основен двигател за нарастващите цени за превоз на товари, като конкуренцията за контейнери и задръстванията в пристанищата сега блокират малкия бизнес и развиващите се икономики от достъп до търговските мрежи - и че това се развива от години. Превозвачите драстично увеличиха броя и размера на корабите в своите флотилии, но инфраструктурата изостава, като много пристанища не могат да приемат новите уголемени плавателни съдове.

Разтоварването и спедицията на товари от пристанищата са парализирани от остър недостиг на работна ръка, тъй като моряците, шофьорите на камиони, докерите и складовите работници в някои ключови центрове отхвърлят ниското заплащане, неподходящите работни часове и тежките условия на труд. Фирмите съобщават, че плащат, за да държат контейнерните терминали отворени през нощта, само за да се появят само шепа шофьори на камиони.

Автономните камиони и безпилотните кранове вече подобряват ефективността и работната среда в някои пристанища. Инвестициите на частния сектор в по-нататъшна автоматизация биха могли да помогнат за запълване на някои пропуски в заетостта, но най-важното е, че условията на труд за работниците също трябва да бъдат подобрени. Публичните и частните инвестиции са отчаяно необходими, като пристанищните оператори и корабните превозвачи искат правителствата да ускорят процесите на одобрение за плановете. Спедиторите казват, че пътната и железопътната инфраструктура във вътрешността на страните – вече натоварена в много държави от растежа на електронната търговия – също се нуждае от инвестиции, особено в развиващите се икономики и тези без излаз на море.

В допълнение към физическата инфраструктура и недостигът на работна ръка, цифровата инфраструктура и свързаността изискват внимание и инвестиции. Търговците често не знаят за прекъсвания нагоре или надолу по веригата, докато не стане твърде късно за пренасочване или разсрочване на товари. Това направи настоящата криза с доставките още по-трудна за управление.

Освен тези структурни проблеми, въпроси, свързани с процеса, като бюрокрацията и хартиените митнически протоколи, добавят ненужни забавяния и разходи към търговските транзакции. Прилагането на Споразумението за улесняване на търговията на СТО и инвестирането в рационализирани системи ще намали ненужната бюрокрация, ще ускори митническото уреждане и ще намали разходите за търговия. Правителствата показаха, че могат бързо да опростят граничните процеси, за да позволят бърза доставка на основни стоки. Развиващите се страни могат да спечелят най-много, казва Оконджо-Ивеала.

И последно, но може би най-значимо за бъдещето, изменението на климата представлява дългосрочна заплаха за веригите на доставки и глобалните търговски мрежи. Развиващите се страни и малките острови са най-застрашени, но нито една държава или бизнес няма да останат незасегнати. Дългосрочната декарбонизация на корабоплаването и логистиката ще се нуждае от големи пробиви и може да доведе до по-високи транспортни разходи.

„За да избегнем по-нататъшно повишаване на инфлационния натиск, се нуждаем от смели, координирани действия. Всеки участник трябва да изиграе своята роля за справяне със структурните слабости, лежащи в основата на прекъсванията във веригите за доставки, дори докато работим, за да върнем баланса между търсенето и предлагането“, пише той, добавяйки, че в противен случай глобалната икономика ще плати цената – най-вече потребителите, малките компании и уязвимите страни.

„В интерес на всички е да адресират тези проблеми. Има силна воля за това – трябва да действаме сега“, споделя Оконджо-Ивеала.