Опитните инвеститори се връщат на БФБ
Капиталовите потоци ще определят растежа на индексите през тази и следващите години
Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в ЕЛАНА Трейдинг:
- Индексите на Българската фондова борса са сред най-бързорастящите в Европа. Sofix е пораснал с 50% за една година. На какво се дължи това динамично развитие?
Причината за това е, че на пазара се появиха нови капитали. Включиха се доста активно хора, които имат опит, инвестират от
дълго време и които по една или друга причина държаха пари извън борсата. Видяхме и леко покачване в търсенето от страна на институционални
инвеститори, говоря основно за взаимните фондове. Но доста по-голямо е
включването от страна на индивидуалните инвеститори – на тях се дължи покачването от
два-три пъти на броя на сделките.
Увеличението се дължи на няколко фундаментални
причини. Първата е подобряването на финансовите резултати
на компаниите. Втората причина са ниските лихви – те карат инвеститорите да търсят доходност, т.е. те заместват в някаква
степен депозитите. Третата причина, както споменахме, е именно това, че хората
с пари, с опит, инвестират повече в нови акции.
- Какви са предимствата да се инвестира в акции пред другите видове инвестиции, налични в България?
Доста по-високия доход на първо място, ако сравняваме с банковите депозити и други нискорискови активи. Другото предимство пред всички останали алтернативи – недвижимост, злато, е ликвидността – това, че може да се продаде една малка част от портфейла на стойност няколкостотин лева. Ако на човек му потрябват джобни пари, може пак продаде, а разходите няма да бъдат високи, защото комисионните са много малки.
- Някои говорят за „балон“ на капиталовите пазари в Европа и САЩ. Може ли да се опасяваме, че и в България има „балон“?
Първо, в България оценките на компаниите са доста по-ниски, ако сравняваме с горещите технологични компании. Другото важно нещо е, че няма онова масово преселение на пари от спестяванията чрез взаимните фондове. Това са пари на инвеститори, които не знаят какво се случва на борсата – те просто следват големи ръстове и искат да участват в „балона”, както се случи през 2006-2007 г. Такива пари все още няма. Затова не можем да говорим за "балон" при българските акции.
- Съвпадат ли факторите, които движат българските акции и факторите, които движат пазарите в Европа и САЩ?
Да, на първо място е икономическият растеж, а на второ място - ниските лихви. И там финансирането е много евтино, което е една от сериозните причини за високите цени на акциите в чужбина. Подобна е ситуацията при нас, макар че говорим за една съвсем различна връзка с ниските лихви. Там компаниите се финансират доста по-евтино и дават много възможност на инвеститорите да купуват акции, използвайки заемни средства. Тук хората купуват акции на 100% със собствени средства. Това е разликата. Иначе останалите причини са едни и същи.
- Къде се намира капиталовият пазар в България в сравнение с региона?
Изоставаме по отношение на растежа на индексите, чувствително изоставане. Има много причини за това, определено сме много по-малко развит пазар като обем, като брой компании, като наличие на разнообразни инструменти. Това в някаква степен намалява броя на чуждестранните капитали и ограничава дори българските пенсионни фондове, които вече управляват над 10 млрд. лв. активи. Те няма къде да ги вложат на българския фондов пазар. Но това е процес, който наваксваме бързо през последната една година. Тоест, ако ситуацията се повтори следващата и по-следващата година заедно с мерки от страна на държавата за стимулиране на развитието на капиталовия пазар, което виждаме и като намерение, и като реални действия – това ще съкрати тази разлика.
- Има ли „рецепта“ за ниската ликвидност на българската борса и какво може да засили интереса на инвеститорите?
Личното ми мнение е, че индивидуалният инвеститор е този, който ще доведе до подобрение на ликвидността. Това, което видяхме през последните три тримесечия, е именно активизиране на парите в българския инвеститор, основно в индивидуални инвеститори, но и някои фирми също могат да инвестират. Едва на по-късен етап могат да се включат по-големите инвеститори, защото те стоят отстрани, когато пазарът е малък. И постепенно нашият пазар, разраствайки се, ще включва все повече инвеститори, които имат възможност да търгуват.
- Говори се за пускане на нови финансови инструменти – български държавни ценни книжа (ДЦК). Какъв ще е ефектът от това?
Да, има интерес към ДЦК, но се очертава между един и два процента. Това ще е по-добре в началото за институционалните инвеститори – в някаква степен да се даде по-прозрачно, по-видимо какво се случва на облигационния пазар, как се търгуват тези книжа. За хората, които инвестират на Българската фондова борса това ще остане сравнително незабелязано – все пак при положение, че борсата се е покачила с 50% за една година, никой няма да влага в доходност от един процент.
От близо 9 месеца на борсата се търгува борсово търгуван фонд (ETF) върху индекса SOFIX. Какъв е ефектът от това върху българския пазар и има ли необходимост от още подобни фондове?
Смятаме, че това е катализаторът за растежа на борсата, защото видяхме увеличение на броя на сделките, просто хората се включиха, след като този фонд започна да купува акции и той направи първоначалното побутване на цените на акциите. Но повечето инвеститори предпочитат сами да подбират акциите си. Фондът не е малък, 30 млн., но не е нещо огромно, той ще се развива паралелно с пазара.
Какъв е потенциалът за растеж на индексите в България през тази и следващите няколко години?
Това много зависи от капиталовите потоци. Потенциал за 20% растеж само от това, че печалбите се покачват, има. Но капиталовите потоци, т.е. всички тези спестявания, за които говорим – над 40 млрд. лева в банките, те ще се задвижат към пазара, когато се усети инфлация, когато започнат да се търсят алтернативи на, да кажем, високите цени на недвижимите имоти, когато хората започнат да търсят защита от обезценяване на парите си. Сега виждаме просто търсенето само на алтернатива на ниската доходност, депозити и този процес ще се ускори. Това означава, че можем да видим дори още по-големи ръстове на фондовата борса, със сигурност ще има такива. Но пак казвам – ако правим някакъв паралел с преди 10 години, нашата борса сега се намира на това ниво, на което беше през 2004-2005 г., а не на това ниво, на което беше през 2007 г. – тогава беше много силен растежът и тогава наистина борсата прегряваше. Сега обаче основните играчи са доста добре запознати и, разбира се, всички ние, които консултираме, даваме насоки какво да правят.