Инфлацията: стана ли време да се тревожим?

Ние сме много далеч от инфлацията от 70-те години на миналия век“.

В това управителят на Банката на Англия (BoE) Андрю Бейли се опита да убеди депутатите в парламента на Обединеното кралство в понеделник, които са загрижени, че нацията се връща към страшните времена на висока инфлация. Той се опита да подчертае разликите с епохата, когато инфлацията достигаше 24.2% (бел. р. – през 1975 г.).

Централният банкер имаше късмет, че никой от парламентаристите не попита дали има поуки, които да се извлекат от края на 60-те години, когато нацията за първи път започна да губи контрол върху цените в следвоенния период – ера, която според някои икономисти се повтаря сега, пише Financial Times в свой анализ.

Два дни по-късно този исторически паралел се засили, когато инфлацията отново се ускори и изненада BoE. Цените в Обединеното кралство бяха средно с 4.2% по-високи през октомври в сравнение с година по-рано – най-бързият темп на инфлация от десетилетие. Това е и повече от два пъти над целта на банката и почти два пъти над прогнозата на отпреди шест месеца.

Великобритания обаче далеч не е сама. С многогодишен връх на инфлацията в други икономики – от САЩ през Германия до по-малки държави като България – темата се издигна на върха на икономическия дневен ред изключително бързо.

За първи път от 30 години“, казва Ранди Кроснер, заместник-декан на Чикагското училище по бизнес и бивш управител на Федералния резерв, „инфлацията се превърна във водещ политически въпрос“.

Централните банкери са изправени пред критики, че са загубили контрол, политиците са обвинявани за кризата с разходите за живот, а домакинствата трябва да жонглират с по-високите цени на храни, горива, енергия, жилища и общи цени във все още несигурна икономическа среда.

Малко части от света вече са свободни от притесненията за инфлацията, казва Джанет Хенри, главен икономист в най-голямата европейска банка – HSBC.

Глобалната инфлация е следствие от неочаквано силното възстановяване на глобалното търсене на фона на ограничено предлагане“, добавя тя.

Тази прогноза е почти общоприета. Но както Хенри признава, диагнозата на прекомерното търсене през 2021 г. не разкрива дали същият инфлационен натиск ще продължи или ще изчезне, точно както стана през 2011 г. след глобален скок на цените на храните.

Именно там се крият истинските разногласия и централните банкери, политици и икономисти са принудени да заемат страна. Въпреки че позициите не се изключват взаимно, когато става дума за инфлация, „преходен екип“ води все по-ожесточена битка с „екип постоянен“.

Лорънс Съмърс, директор на Националния икономически съвет при президента Барак Обама, каза тази седмица, че е „минало времето „преходният екип“ да се оттегли“.

Преходна инфлация?

Залогът е голям. Ако политиците се опасяват, че високата инфлация отново се вкоренява в нормалния живот на хората, те ще натиснат надолу твърде силно разходите, отслабвайки допълнително икономиките, които се опитват да излязат от пандемичната криза. Това би намалило доходите и би унищожило работни места. Но ако не осъзнаят истинската заплаха от постоянна инфлация, те ще бъдат принудени да предприемат по-строги действия по-късно, за да премахнат опасността, точно както се случи в края на 60-те години – със също толкова сериозни последици.

В развитите икономики прогнозите за средната инфлация през 2021 и за 2022 г. се повишиха тази година, тъй като икономистите бяха изненадани от степента на увеличение на цените. В САЩ средните прогнози за инфлацията за 2021 г., изготвени от Consensus Economics, започнаха рязко да се покачват – от 2% през януари до 4.5% сега. За 2022 г. прогнозите са се повишили от малко над 2% на 3.7%. Подобни корекции в прогнозите за инфлацията се наблюдават в останалата част от Г-7, с изключение на Япония, въпреки че цените пълзят нагоре дори там.

Според „преходния екип“ тези скокове в инфлацията скоро ще отшумят, оставяйки този епизод просто като злощастен, но временен натиск върху доходите на домакинствата, причинен от еднократни прекъсвания на доставките или други специфични фактори.

Проучване на Банката за международни разплащания тази седмица подчертава как „предизвиканите от пандемията прекъсвания на доставките очевидно са били основна причина“ за запушване на пристанища, създаване на недостиг на ключови компоненти за много произведени стоки и причиняване на недостиг на работна ръка, когато хората трябваше да се изолират като резултат от вируса.

След като тези проблеми бъдат разрешени, цените няма да продължат да растат и дори може да се обърнат, ограничавайки периода на инфлация. Това изисква бдителност от страна на властите, за да се гарантира, че домакинствата и компаниите не очакват инфлацията да продължи и да заложат подобни очаквания в техните изисквания за заплати и решения за ценообразуване.

„Преходният екип“ обаче казва, че доказателствата за по-високи инфлационни очаквания са слаби и малко покачване във всеки случай би било от полза, тъй като инфлационните очаквания са били твърде ниски преди пандемията.

Според Гита Гопинат, бившият главен икономист на МВФ, централните банки са били прави да бъдат предпазливи по отношение на справянето с високата инфлация, защото

искаме да решим проблем, с който се борихме през последното десетилетие – твърде ниската инфлация“.

Европейските централни банкери подчертават, че цените на енергията вероятно ще бъдат временно високи в резултат на недостиг на природен газ в хранилищата, липса на вятър тази есен и геополитически събития, като напрежението между Русия и Украйна, което застрашава доставките на газ тази зима. Неща, които до голяма степен са извън техния контрол.

Такъв еднократен натиск накара Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка, да оспори повишаването на лихвените проценти като мярка за справяне с инфлацията. В петък тя каза:

Не трябва да бързаме с преждевременно затягане, когато сме изправени пред преминаващи или предизвикани от предлагането инфлационни шокове“.

Постоянно безпокойство

Повечето икономисти в „постоянния екип“ не отхвърлят тези аргументи и приемат преходния характер на някои от покачванията на цените, но предупреждават, че временните фактори, които тласкат цените нагоре, не са единствената действаща сила.

„Когато чувате: „Защо трябва да реагира Фед?“, „Как това би помогнало за подобряване на веригите на доставки?“, изведнъж осъзнавате как хората са объркали нещата през 70-те години“, казва Томас Филипън, професор по финанси в Нюйоркския университет Stern School of Business. Той се позовава на политическите грешки в историята, когато властите в повечето страни погрешно диагностицираха сътресенията в цените на петрола като преходни, което позволява покачването на цените да се превърне в норма.

За „постоянния екип“ нарастващите опасения относно запазването на инфлацията произтичат от рязкото възстановяване на разходите, често повлияно от много големи фискални стимули от пандемията. Това не е посрещнато от адекватно предлагане на стоки или работна ръка, или достатъчно затихване от паричната политика, която не успява да смекчи търсенето.

Независимо от трудностите в предлагането, глобалното търсене на всички стоки и компоненти, при които има недостиг, е на рекордни нива, като предлагането на полупроводници, продукт със сериозен недостиг, е много над нивата от 2019 г.

Джейсън Фърман, професор по икономика в Училището по управление на Кенеди в Харвардския университет и бивш съветник на Обама, предупреждава, че аргументите за веригата на доставки са „много надценени“.

Имаше известно влошаване на веригите на доставки, като при микрочиповете. Но повечето от това, за което хората говорят с „вериги за доставки“, всъщност е огромно увеличение на търсенето, което не предизвиква съизмеримо огромно увеличение на предлагането, така че повишава цените. Това се случва с глобалното корабоплаване и логистика, където обемите се увеличават, просто не толкова, колкото хората биха искали да се увеличат“, казва той.

С признаци, че някои по-възрастни работници са напуснали пазара на труда завинаги в това, което става известно като „голяма оставка“, тези високи нива на разходи засилват натиска в много страни, а това вероятно са действия, които е малко вероятно да бъдат преходни.

Дори и картината да не е толкова ясна извън САЩ, икономистите, които се притесняват, че централните банки все още подценяват нивото и постоянството на инфлационния натиск, сега призовават за по-строга политика – намаляване на програмите за закупуване на активи и по-ранно повишаване на лихвите. Това е предпазливият подход, казват те, защото доверието на централната банка в контрола на цените отнема години, за да се спечели, но може да бъде загубено бързо.

Рикардо Рейс, професор в Лондонското училище по икономика, казва, че ключовият тест сега е

„олко надежден и силен е ангажиментът на централните банки да намалят инфлацията до целта“.

Изгледите са несигурни, казва той, но това не извинява централните банкери от трудните решения, които трябва да вземат. С малко късмет и умение техният анализ и ангажиментът им към ценова стабилност няма да бъдат тествани, добавя той. Но това са трудни времена и късметът не е гарантиран.

„С малко лош късмет централните банки ще продължат да толерират високата инфлация и да дават приоритет на заетостта и финансовата стабилност пред инфлацията, хората определено ще загубят доверие, че са сериозни по отношение на поддържането на ниска инфлация, сделките със заплатите ще започнат да включват корекции на разходите за живот и ние ще преминем към режим на висока инфлация", обяснява Рейс.

Това би подкопало доверието в стойността на парите - нещо, за което стотици милиони хора в развитите икономики не трябваше да се тревожат през последните 30 години.