Иновациите в България: Далеч-далеч под точката на кипене

Българската икономика трябва да се насочи към производства и услуги с висока добавена стойност, а страната ни има потенциала да се превърне в технологичен хъб на Балканите и дори в Централна и Източна Европа. Това гласи есенцията от изказванията на редица политици и експерти, които вече години наред се надпреварват да предричат светло бъдеще за страната, основано на високите технологии. И са прави. Но отвъд пожелателните прогнози и въпреки обнадеждаващите новини като тази за големия ръст на най-често давания за пример от всички IT сектор, все още има да се извърви много дълъг път. 

Впечатление прави, че патентната активност на българските изобретатели напоследък расте. През 2017 г. се увеличил както броят на патентите (до 79, или 198% ръст на годишна база), така и на полезните модели (до 440, или 212% ръст на годишна база). Зад тези числа обаче прозира един не особено приятен извод, а именно, че иновациите у нас продължават да са нискотехнологични. В тази връзка не е изненада, че България все още бива определяна като „плах/скромен иноватор“, като единствено тя и Румъния в Европейския съюз (ЕС) попадат в тази категория. 

 

Българският изобретател очевидно се ориентира към търсенето на краткосрочна закрила. За полезните модели тя е 4 години с две възможности за продължаване от по 3 години. За сравнение максималният срок за закрила при патентите е 20 години. 

Любопитно е, че преди 2009 г. броят на патентите е превишавал този на полезните модели, но парадигмата се обръща през 2010 г. Седем години по-късно съотношението вече е в драстична полза на вторите – на един полезен модел се падат по едва 0.18 патента. 

Причините са няколко. На първо място българските предприятия са ориентирани предимно към внедряването на нискотехнологични иновации, които са непознати само за тукашния пазар, но не и към революционно нови, става ясно от 14 ежегоден доклад Иновации.бг на Фондация „Приложния изследвания и комуникации“, който бе представен тази седмица. 

Другата важна особеност е, че патентната закрила продължава да е сложна от бюрократична гледна точка, а също скъпа и продължителна. Затова пък регистрацията на полезен модел е по-евтина и отнема средно около година. 

Според доклада Иновации.бг 2018 най-голяма патентна активност имат бизнесът и физическите лица, като през 2017 г. бизнесът едва за втора поредна година успява да изпревари физическите лица по този показател. 

През 2017 г. бизнесът е регистрирал над 35 нови патента. С повече от един такъв са фирмите Асарел Медет, Mauer Locking Systemst, Хюндай Хеви Индъстрис Ko. България и Химакс Фарма. Над половината от регистрираните патенти след 2001 г. са на фирми в София. 

Сектор „Висше образование“, без изненада, заема малък дял в областта на патентната активност. На него за периода 2007-2017 г. са начислени 3% от регистрираните патенти и 1% от полезните модели. Лидери в скромната класация са Техническият университет-Варна (10 патента и 7 полезни модела), Техническият университет-София (4 патента и 2 полезни модела) и Химикотехнологичният и металургичен университет-София (4 патента и 1 полезен модел). Иначе общо 13 висши училища са поискали закрила на създаденото от тях технологично ново знание. 

Активност проявяват и държавният сектор в лицето предимно на БАН и Селскостопанската академия. Научните изследвания са най-силни в областта на информационните и комуникационни технологии (54 патента и 3 полезни модела), нанауки (34 патента и 9 полезни модела), астрономия и космически технологии (5 патента и 8 полезни модела), енергетика (5 патента и 5 полезни модела), климатични промени (2 патента и 1 полезен модел).