Интересът на германския бизнес към инвестиции в България е силен

Стефан Йонков е ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси към Посолството на Република България в Берлин от май 2016 г. Магистър по Международни икономически отношения в УНСС - София. Професионалният му опит стартира в българското представителство на германска фармацевтична компания, продължава през Кинтекс ЕАД, където е отговарял за азиатските пазари на компанията. Има успешен мандат като ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси към Посолството на РБ в Ню Делхи, Индия, за който получава отличия от Министерството на икономиката и БТПП за най-добър търговски представител на България и от Федерацията на индийските търговско-промишлени палати за особен принос в развитието на българо-индийските търговско-икономически отношения. Негов принос е и дългосрочното привличане на мултимилионната индийската кино-индустрия за реализиране заснемането на филмови проекти в България.

- Г-н Йонков, как бихте определили интереса от страна на германски компании за инвестиции в България?

Интересът на инвеститорите към България е необходимо да бъде предизвикван и постоянно поддържан, няма място за нереалистични очаквания, че инвеститорите сами ще почукат на вратата ни – точно обратното - това се случва рядко и е напълно валидно и за германските инвеститори. Приоритет на Службата по търговско-икономически въпроси (СТИВ), като представителство на Министерство на икономиката, е да бъде максимално проактивна – което означава много работа по търсене, привличане и реализирането на нови инвестиции в България. 

В Берлин стартирахме редица инициативи по популяризиране на България като инвестиционна дестинация – наред с визитите на селектирани изложения, на които идентифицираме потенциални инвеститори, реализираме и напълно нови инициативи. За първи път провеждаме кампания чрез директен мейлинг до германските компании, като периодично представяме атрактивните икономически условия, икономическата и политическа стабилност, която е особено важна за инвеститорите в днешни дни, успешните примери на германски инвеститори, избрали България. 

Първите резултати са обещаващи – от началото на годината вече работим по 4 конкретни инвестиционни запитвания. В този смисъл, интересът на германския бизнес към инвестиции в България би могъл да бъде определен като силен, което ни амбицира още повече. Германия е водещият стратегически инвеститор за България. За периода 1996-2016 г. немските инвестиции у нас възлизат на над 2.6 млрд. евро, а само от януари до октомври 2016 г. статистиката отчита инвестиции от около 137.7 млн. евро.

- Кои са секторите, към които германският бизнес проявява интерес за инвестиции в България?

Като по-широкомащабен може да се характеризира интересът към страната ни от производителите на компоненти за автомобилната индустрия. Опитваме се да привлечем производители на компоненти за жп индустрията. Идентифицирали сме интерес към закупуване както на функциониращи, така и на несъстоятелни български предприятия от тежката индустрия, интерес има в сферата на информационните технологии и в актуалната и сравнително нова за нас сфера на стартъпите. 

Нашата цел е да разширим интереса към България в секторите с нови по-високотехнологични производства – основно от сферата на електрониката, електротехниката, машиностроенето, хранителната промишленост, фармацията и др. Друг наш приоритет е да търсим и реализираме връзка с компании, които преди време са инвестирали в изграждане на свои задгранични производства в популярни за времето си чуждестранни дестинации, от които към настоящия момент наблюдаваме желание за постепенно оттегляне и релокализиране. В момента тези компании търсят нови инвестиционни локации и сега е моментът да ги привлечем в България.

- Какви са най-често притесненията на представителите на германските предприемачи относно развитието на бизнес у нас?

Притесненията на германските компании, които никога не са посещавали страната ни, най-често са в следствие на стереотипи, наложени от някои медии. Често сме поставяни под общия знаменател на бедната източноевропейска страна, белязана от корупция и неефективна правораздавателна система.

Всяка държава има своите силни и не толкова силни страни, но е необходимо да се отдели по-голямо внимание върху позитивното. Фактът, че големи германски инвеститори като Либхер, Луфтханза Техник, Аурубис и др. разширяват своите инвестиции в България, е достатъчно красноречив.

У компаниите има и друго притеснение, свързано с наемането на квалифицирана работна ръка у нас. Знае се, че се изпитват определени трудности с намирането на обучени хора за производствата. От друга страна, това има своите положителни странични ефекти: повишават се работните заплати на квалифицираната работна сила, заета в България, стартират се програми за дуално обучение и квалификация на кадри, създават се обучителни центрове към компаниите.

- От началото на 2017 г. са стартирани 4 нови германски инвестиционни проекта в България. Може ли да разкажете повече за тях?

Работим по 2 инвестиции от сериозни германски производители на автокомпоненти в разкриването на техни производства в България. Най-удовлетворяващото е, че едната компания не само потвърди своята инвестиция в България до края на 2017 г., но и декларира, че след визитата  решението й е инвестицията да бъде по-голяма от планираната. Очаква се разкриването на над 200 работни места и отделен логистичен център. 

Вторият проект е свързан с инвестиция от производител на автокомпоненти с интерес към Северозападна България – тя е на по-начален етап. 

Третият проект е свързан с германски производител на вагони. Желанието му е да стъпи в България чрез закупуването на съществуващо металургично предприятие. 

Четвъртият наш проект предвижда производствено коопериране в областта на производството на детайли от метал, като се очаква и последващо поглъщане на българския производител от германската компания, специализирала в индустриалния дизайн и поддоставчик на световни марки черна техника. 

Важно е да отбележим, че германските инвестиции са стратегически, това означава, че са дългосрочни, устойчиви, разширяващи се и създаващи висока заетост в производствата.

- Германия е водещ партньор в търговията на България. Какви резултати отчита двустранният ни стокообмен и къде виждате потенциал той да се засили или подобри?

През последните две години двустранният стокообмен отбеляза два поредни рекорда – през 2015 г. бе поставен първият рекорд от 6.3 млрд. евро двустранен стокообмен, а през 2016 г. този рекорд бе подобрен - двустранен стокообмен 6.6 млрд. евро, т.е. 5% ръст. През 2016 г. българският износ за Германия нараства по-бързо от вноса и това е още една положителна новина. Естествено, голяма част от осъщественият износ се извършва от германски компании, произвеждащи в България и реализиращи обратен износ към Германия. Потенциал на първо място виждам в привличането на нови немски производители, които да създават заетост, да произвеждат продукти с висока добавена стойност, които да допринасят за българския износ за ФРГ.

- Представен ли е българският бизнес в Германия и има ли и обратен процес – интерес от български фирми за инвестиции и търговия с Германия?

Да, в Германия можем да се гордеем с български успешни истории от различен калибър. Пример ще дам с производителя на електроинструменти СПАРКИ, който от началото на 90-те развива успешен бизнес в Германия. Българската компания БУЛПРОС наскоро реализира сериозна мултмилионна инвестиция в закупуването на водещата германска ИТ компания Груп Бизнес Софтуер (GBS). 

Мога да дам пример и с българските вина на някои наши изби или био-храни – например суровите био-десерти Руубар, произвеждани в България, се продават успешно и в Германия. Българската компания КРИСПА, произвеждаща висококачествена козметика за международните пазари, също е позната на немския пазар. Компанията Грундманн и Грундманн внася облекла и има специален представителен магазин с дрехи на българския производител на дамско бизнес облекло Андрюс Лейдис в Берлин. В Германия работи българската компания Bossev Weinmarketing, която внася българско вино. Успех имат и български хранителни магазини и ресторанти.

Цялото интервю четете в бр. 73 на списание "Икономика" - в момента на пазара!