Изкуственият интелект не може да ремонтира: България се нуждае от инженери

Европа изостава с кадровия потенциал. За сравнение, в Китай се дипломират 6 млн. инженери годишно, а в Европа – под 700 хиляди, което не отговоря на нуждите на континента. Зеленият преход обаче е тук и той носи със себе си нови технологии, производства и необходимостта от човешки капитал. България не остава по-далеч от тази тенденция – тук също се търсят инженери, хора с професионално образование. За съжаление има огромна „пропаст“ между образованието и нуждите на бизнеса.

Това са основните изводи от панела „Уменията и реиндустриализацията“ от форума, посветен на уменията на бъдещето, във връзка с кандидатурата на България за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Имаме суровини, трябват ни хора

За да се постигне зеленият преход и стратегическата автономност на Европа, трябва да разчитаме на собствените си ресурси и производства, които да движат икономиката и енергетиката ни.

България има сравнително добри нива на индустриализация, в сравнение с други държави. Имаме дадености по отношение на традиции и места, където да се развива, коментира евродепутатът Цветелина Пенкова.

Имаме ключови суровини, които са важни, за да могат да се развиват конкретни индустриални производства. Основният проблем при нас е, че ние не успяваме да завършим целият цикъл и това, което се произвежда с висока добавена стойност, да остане именно в нашата икономика. Често се насочваме към износни дейности, когато говорим, например, за цветни метали“, каза тя.

По думите ѝ в Европа има наличен капитал, има много средства, които трябва да бъдат инвестирани.

В Европа има пари, но няма достатъчно хора“.

Ключов документ, който предсказва нуждите на Европа от кадри, е Регламентът за промишленост с нулеви нетни емисии. Той идентифицира секторите, които трябва да бъдат във фокуса на европейската и национална политика. Става въпрос за списък от 18 технологии, които трябва да се развиват, както и кадрите, необходими за тях.

За да произвеждаме турбини за ядрените си централи, за да произвеждаме термопомпи или соларни панели в Европа, освен суровини, са необходими и хора“, категорична е Пенкова.

Тя даде пример и с друг важен регламент в ЕС – Директивата за енергийните характеристики на сградите. Това е законодателство, което чрез финансиране и правила, цели да насърчи необходимостта от ремонти на сградния фонд на Европа.

В него не се говори за саниране, а за дълбоки ремонти, които трябва да повишат енергийната ефективност на сградите с над 60%, тоест консумацията на енергия да падне значително.

Тези ремонти обаче не могат да се извършат от изкуствен интелект, за тези ремонтни дейности се изискват хора. До 2030 г. над 35 млн. сгради могат са бъдат реновирани, като това ще създаде над 160 хил. работни места“.

Трябва да развиваме собствените си кадри, за да не останат политиките само на хартия, категорична е Пенкова.

Нуждите на България

България не е по-далеч от нуждите на Европа и пример за липсата на кадри е Тракия икономическа зона (ТИЗ), която търси решение на проблема. 

В зоната има ежегодна нужда от 600 нови инженери, а с добри обучения към момента са стигнали до създаването на 60, коментира Пламен Панчев, изпълнителен директор на ТИЗ. Ако се вземат и кадрите, които завършват в Габровския технически университет, с който си партнират, те пак не надвишават 100 човека годишно.

Разминаванията и дисбалансът са ясни, но вместо да се оплакваме, преди десет години започнахме работа в областта на професионалното образование. Там имаме вече своите успехи, започнахме със седем училища, сега в пет положението е доста по-добро“.

Това са средни училища, които да произвеждат кадри директно за индустрията.

Бизнесът е активен и не намалява интереса си, но няма с кого да си партнира. Проблем е, че състоянието на училищата не предразполага да се увеличи приемът на ученици в тях, не се и забелязва промяна от страна на държавата по отношение на регулирането на този процес – и чрез административни мерки, и чрез мотивиращи действия.

Не трябва да пропиляваме дванадесетте години на тези млади хора, които минават през образователната система, без да добиват професия, не казваме каква да бъде професията“.

Ако един млад човек не е добил трудови навици, не е влизал в производство, не се е запознал с административната процедура, която скоро ще започне да му се случва, като че ли това не е най-добрият път за бъдещето на нашето образование, смята Панчев.

Той даде пример и със сектора на електротехниката, където вече се търсят хора с готови умения, тъй като това не е лесен сектор, а преквалификация и обучение биха отнели повече време на компаниите.

Ако България иска да усвои тези нови производства, трябва да има и специалисти.

Миньори и енергетици в новата реалност 

15 хил. човека в Старозагорския регион, които работят във въглищния сектор или свързани с него индустрии, имат нужда от преквалификация и обучения, и да бъдат интегрирани в нови бизнес сектори.

Това са хора със сериозна професионална квалификация, хора с дългогодишен трудов стаж, изградени навици, яснота по процедури, яснота как да работят, но малко закъсняхме с този диалог на национално ниво, защото говорим за допълнителна квалификация, нови умения“, коментира д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор в Агенция за регионално икономическо развитие Стара Загора (АРИР).

Според нея е пропуснато нещо много важно – самата мотивация и готовността на хората. Те са работили десетки години на едно и също място, в един и същ сектор, който се приема като много важен за националната сигурност, и поради това те имат усещане за голяма значимост за страната и за икономиката

И изведнъж ние им казваме: „Сега ще ви преквалифицираме“, добавя Грозева.

По думите ѝ това кара работещите в сектора да се „чувстват като пешки, които ние местим по дъската на потребностите на икономиката“.

Грозева обясни, че тези 15 хил. работни места са само директните, а всяко едно от тях генерира още между 3 и 4 работни места.

Индустриите, които ще се развият като заместващи в региона, трябва да бъдат съобразени с профила на тази работна ръка, категорична е тя. и обяснява, че в Стара Загора нейната агенция е работила с много потенциални инвеститори и ключов въпрос на всички тях, за да вземат окончателно решение, е наличието на работна ръка, каква е квалификацията на хората и какви образователни институции има.

Ние имаме може би най-важното, което в момента търси индустрията – работници. Защото площи има навсякъде, строи се бързо, оборудването идва бързо, изкуственият интелект прави някакви неща, но нямаме нужда само от изкуствен интелект, а от реални работници“.

По думите ѝ работна ръка има, но сега трябва да бъдат направени инвестициите, които да оползотворят и осмислят тази работна ръка, както и образователната инфраструктура, която има в региона.

Тя обясни, че на кадрите от ТЕЦ-овете им трябват 3 месеца, за да се преквалифицират, докато за хората в минния комплекс – поне 6 месеца.

Не можеш да преквалифицираш някого на сила. Това е много силна семейна и регионална култура. Не можеш да му кажеш утре отиваш и започваш да строиш, не. Процесът трябва да е много добре подготвен, за да е полезен и всички тези неща да се случат по правилния начин“.

Стара Загора е готова за този диалог, хората питат, каза още тя, анонсирайки и събитието „Преход на възможностите“, което ще се проведе в Стара Загора на 29 февруари и се организира от "Бранд Медия България“, съвместно с АРИР и на което темата ще бъде основен фокус. 

Какви умения се търсят

Напоследък енергията е изключително ценна и в това отношение кадрите в сектора, по специално във ВЕИ, са много търсени, каза Веселин Тодоров, председател на Сдружение „Соларна Академия България“.

Статистиката показва, че за последните 10 години в Европа кадрите в сектор енергетика и ВЕИ са нараснали с 40% само за две години. България не е изключение и от тази статистика – виждаме, че навсякъде вече се изграждат възобновяеми енергийни източници и специалисти липсват.

Надяваме се сътрудничеството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие да спомогне да се внедрят и подкрепят политики, свързани с насърчаването на стратегии и политики в сферата на ВЕИ, така че да гарантираме, че необходимостта от тези кадри ще бъде задоволена“.

Голяма липса в този сектор, както и в България е липсата на индустриална стратегия и т.нар. групиране по отношение на училищата.

Вярваме, че умения и трудови навици би било възможно да се създават от най-ранна детска възраст, тъй като на индустрията не са и необходими толкова много висшисти, колкото трудова работна ръка, която да се влее веднага в икономическите зони.

Според него центрове за професионално обучение са сред катализаторите, които могат да спомогнат за усвояването на тези умения. В България обаче подобни центрове трябва да бъдат реформирани с адекватни учебни програми и политики, така че да дават възможност да изучаване на новите технологии.

Да имаме база от средното училище, която да дава основата на технологиите, а центровете за професионално обучение да надграждат в иновациите“, каза още Тодоров.

Дигитализацията и AI променят начина по който се обучават кадрите, вече имаме не само необходимост от хора, които разбират технологията и я внедряват, а и от такива, която могат да я анализират и да я развиват.