Изследване: Полът не е просто социална роля

Когато Корин Пъртил купува на дъщеря си, която обича кукли, комплект за инженерство, тя имала повод да се смее – 3-годишното тогава момиче използвало подаръка като четка за коса. Въпреки всички усилия на Корин да отглежда детето по неутрален начин и да го остави само да реши дали ще е момиче или момче, нейната дъщеря очевидно предпочитала някои традиционно момичешки играчки.

Изследване, публикувано през ноември 2017 г. и цитирано от Quartz в неделя, предполага, че такива предпочитания към момичешки играчки не са просто от полови социални възприятия. Мета-анализ на изследване, разглеждащо 16 изследвания по тема, която общо обхваща около 1600 деца, установява, че и биологията, и обществото, влияят на изборите за играчки на момчетата и момичетата. Изследователите установили голям размер на ефекта в различните географски региони – 1.03 за момчета, играещи с момчешки играчки повече, отколкото с момичешки, и 0.9 за момичета, играещи с момичешки играчки повече, отколкото с момчешки. Всичко над 0.8 се смята за „голям размер“ на ефекта.

„Размерът на половите различия в предпочитанията на децата към играчки за момчета или момичета не изглежда по-малък, отколкото в изследванията, провеждани в по-егалитарни страни“, коментира Бренда Тод, съавтор на новото изследване и старши лектор по психология в Градския университет на Лондон. Егалитаризмът проповядва равни права и премахване на икономическите неравенства между хората. Страните, класиращи се изключително ниско по Индекса за неравенство на половете, като Швеция, показали сходни различия в предпочитанията към играчки, както и страните с много по-голямо неравенство между половете, като Унгария и САЩ.

Тези резултати оспорват твърдението, че половите различия, изразени при игрите в детството, са определени изцяло от социалните очаквания. Социалните фактори със сигурност имат влияние и едно изследване е открило доказателство за това: например, колкото по-големи стават момчетата, те все по-често играят с чисто момчешки играчки, което отразява въздействието на заобикалящата ги среда, а не на биологични фактори. Като цяло обаче данните отразяват по-широки констатации в сферата на психологията, които показват, че биологията и обществото си взаимодействат, за да предизвикат определено, полово-обусловено поведение. С други думи – противно на популярното прогресивно схващане, че полът е изцяло определян от заобикалящата среда, той всъщност е само частично обуславян от нея.

„Идеята „природа срещу възпитание“ е погрешно противопоставяне“, коментира Шон Стивънс, социален психолог и ръководител на изследванията в Heterodox Academy – организация на професори, насочена към насърчаване на политическото разнообразие в академичните среди. „Не познават нито един истински изследовател на човешкото поведение, който би казал, че полът зависи изцяло от природата или изцяло от възпитанието“, добавя той.

Въпреки тази доказана на практика истина, изследователите, които изучават биологичния произход на пола, често се сблъскват с политическо противопоставяне. „Много хора не приемат лесно идеята, че полът не е изцяло социално определян“, коментира Бренда Тод, която отбелязва, че работата ѝ е привлякла „много критично внимание“. Тя смята, че има политическо предпочитания – особено в ляво – полът да е отражение единствено на социалните фактори и той да е напълно податлив на промяна.

Доказателството, че полът има известен произход от биологията обаче, по никакъв начин не предполага, че природата стриктно диктува пола, нито пък отрича съществуването на транссексуални идентичности. Много биологични полови различия произхождат от хормоналната среда в утробата, която обикновено е много различна за момчетата или момичетата. Има обаче огромна вариация между утробите.

Откритията в това и други изследвания предполагат, че биологията влияе на полово-обусловеното поведение. Остава неясно колко големи са различията – без значение дали са причинени от социални или биологични фактори.

Така че какво означава биологичният произход на пола за родителите, които трябва да решат дали да насърчават или не своите деца да играят с по-малко съответстващи на пола им играчки? Дъщерята на Корин Пъртил сега е на седем и обича Lego-то, науката, космоса, модата, изкуството, грима и пеенето. Без значение кои от тези предпочитания са повлияни от биологията и кои от социални фактори, тя очевидно е личност, отколкото отражение на изтъркан полов стереотип. Корин казва, че е забелязала, че нейният 18-месечен син обича борбата и катеренето повече от сестра си. Тези различия обаче не засяват равенството в семейството ѝ.

„Играчките, дрехите, световете и игрите, които децата ми харесват, са си тяхна работа“, казва Корин. „Това, за което настоявам, е всички у дома да вършат поравно домакинска работа. Всеки вкъщи ще бъде възпитан да уважава другите хора и техните граници. И двете деца ще бъдат отгледани да са самодостатъчни възрастни, които могат да се застъпят за себе си“, добавя тя.