Ядреното завръщане в ЕС: Държавите ще привличат банките за нови и стари атомни проекти

Лидери от проядрени европейски държави и енергийни експерти се събраха в Брюксел, за да призоват за съживяване на ядрената енергия, опитвайки се да възстановят европейската индустрия след години на постепенен упадък. Политическият натиск за разширяване на ядрената енергия - нисковъглероден източник на енергия - е част от стремежа за постигане на амбициозните цели на Европа в областта на климата. Но той е изправен пред насрещни ветрове, включително липса на инвестиции и преразходи и забавяния, които измъчваха последните проекти.

В обща декларация лидерите на ЕС от 11 държави-членки подкрепиха декларация в подкрепа на ядрената енергия по време на конференцията, насочена към привличане на подкрепа от банките за развитие за финансиране на разполагането на нови и поддръжката на съществуващи електроцентрали.

Белгия, България, Хърватия, Чехия, Финландия, Франция, Унгария, Италия, Холандия, Полша и Швеция бяха сред подписалите декларацията, която призова регулаторите да „отключат напълно“ потенциала на ядрената енергия и да „създадат условия за финансиране“ на подпомагане за удължаването на живота на съществуващите ядрени реактори.

Наред с други неща, те обещаха да „работят за пълно отключване на потенциала на ядрената енергия чрез предприемане на мерки като създаване на благоприятни условия за подкрепа и конкурентно финансиране на удължаването на живота на съществуващите ядрени реактори, изграждането на нови атомни електроцентрали и ранното разгръщане на усъвършенствани реактори, включително малки модулни реактори по целия свят, като същевременно се поддържат най-високи нива на безопасност и сигурност”.

България има опит

Ядрената енергия има важна роля за гарантиране на националната, регионалната и глобалната енергийна сигурност. Тя е ключов елемент за постигане на целите на Европейския съюз (ЕС) за намаляване на емисиите на парникови газове и напредък в неутрална по отношение на климата икономика – приоритети, които за България също са водещи в енергийната политика. Това заяви министър-председателят акад. Николай Денков по време на участието си в първата по рода си Среща на върха за ядрената енергия.

Денков припомни, че България има доказан 50-годишен опит в безопасната и сигурна експлоатация на атомни централи, както и уникален опит в извеждането от експлоатация на ядрени блокове.

Ще продължим да разчитаме на ядрената енергия като основeн фактор в енергийния баланс на страната ни при условия на високи технологии, ефективност на производството, липса на емисии на парникови газове, конкурентни цени и високо ниво на ядрена безопасност, сигурност и радиационна защита“, заяви министър-председателят.

Денков акцентира върху инвестирането в ново поколение технологии и диверсификацията като крайъгълен камък на нашата национална стратегия. Българският премиер посочи и същественото значение на международното сътрудничество, част от което е и днешната среща на върха, и водещата роля на МААЕ.

Сърбия се завръща

Сърбия иска да промени десетилетното законодателство, забраняващо изграждането на атомни електроцентрали в страната. Това заяви в речта си президентът Александър Вучич пред Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), на първата й среща на върха за ядрената енергия в Брюксел.

Вучич каза, че Сърбия няма какво да предложи, когато става дума за увеличаване на производството на ядрена енергия, но е готова да участва в бъдещи проекти.

Вучич обаче посочи, че Сърбия има "три проблема", единият от които е липсата на ноу-хау за използването на ядрената енергия, а вторият са парите.

И номер три… ще трябва да променим нагласата на нашите хора, което не е лесно, но ние сме готови да го направим, което означава, че не само ще коригираме, но ще трябва да променим цялостната законодателна рамка, и ние ще го направим“, каза Вучич.

Комунистическа Югославия забрани строителството на атомни електроцентрали през 1989 г. след катастрофата в Чернобил, а след разпадането на Югославия Сърбия продължи тази политика.

Хърватия поглежда към SMR

Хърватският премиер Андрей Пленкович каза, че през годините в страната му инвестирали повече от 350 милиона евро в укрепване на ядрената сигурност и съществени предпоставки за удължаване живота на ядрената електроцентрала в „Кръшко“ в Словения, която е съвместна собственост на двете държави.

Що се отнася до ядрената енергия за бъдещето след 2050 г., ние сме много заинтересовани от разработването на малки модулни реактори. Ето защо приветствахме инициативата за стартиране на Европейския индустриален алианс за малки модулни реактори. За тази технология е важно [да се води] от европейската индустрия“, каза Пленкович.

По думите Европа трябва да създаде ясна и предвидима рамка за изследване, развитие и финансиране на технологии за ядрена енергия.

Румъния иска да е лидер

Румъния има за цел да стане регионален лидер в експлоатацията и прилагането на ядрена енергия. Това е заявил днес румънският държавен глава Клаус Йоханис на срещата на върха за ядрена енергетика в Брюксел. Речта му в рамките на събитието в белгийската столица бе публикувана на официалната страница на президентската администрация.

По думите на Йоханис страната е решена да развие своята ядрена енергийна програма чрез увеличаване на широкомащабния производствен капацитет и чрез внедряване на иновативната технология на малките модулни реактори в сътрудничество със Съединените щати и други ключови партньор.

Ние се стремим да станем регионален лидер в експлоатацията и внедряването на ядрената енергетика, в обучението на специализирана работна сила и център на веригата за доставки за производство на ядрена енергия“, е казал президентът.

Той подчерта, че при разработването на националната ядрена енергийна програма властите се ангажират с безопасността на обществото и околната среда, както и с безопасната експлоатация на съоръженията.