Как се шлифова диамантът на българското село (галерия)

Пътят към откривателството не е в търсенето на нови земи, а в гледането с нови очи, твърди  френският писател Марсел Пруст. Припомняме тези думи, тъй като на нас, българите, често ни се случва да забележим своите богатства едва след като чужди очи са насочили вниманието ни към тях. Нещо такова става и с ентусиазма за съживяване на селата в района на Деветашкото плато в Ловешка област. Още когато инициативата едва започва да прохожда, партньори от Норвегия казват: „Селата тук са необработен диамант, който чака да бъде шлифован и показан на света“. И стъпка по стъпка оживлението в деветте села вече необратимо набира скорост.

Двигателят на пробудата

Малката неправителствена организация Сдружение „Деветашко плато“ е основният двигател за пробуждането на района. Неговите създатели и последователи умеят да увличат поддръжници, които помагат за планирането и реализацията на инициативите. Община Летница подкрепя този устрем.

Ние подготвяме почвата и всеки е добре дошъл да засади своите семена и фиданки в общата градина на Деветашкото плато“, казва Ива Таралежкова, председател на Сдружението.

През 2008 г., когато поставят началото, единственото място в района за нощуване на туристи е реновирана хижа в с. Крушуна с 12 легла. А 12 години по-късно на територията на 9-те села, които търсят успешната формула за развитие в новите реалности, са регистрирани над 50 къщи за гости и малки хотели, които разполагат с над 750 легла.

Първите стъпки

Сама птичка пролет не прави, но тя може да събуди пролетта… Ива Таралежкова е израсла в Габрово. Когато за пръв път идва в Кърпачево, откъдето е родът на нейния съпруг, тя се влюбва в селото. С очите на човек отвън вижда чара на това място и открива, че природата на цялото Деветашко плато е богата на пещери, водопади, разнообразна флора и фауна. И си дава сметка, че селата гаснат, а никой от местните жители не вярва, че някой ден тук отново може да кипи живот. Ива вижда потенциал и нейният шанс е, че е снаха в селото – външен човек, но вече припознат като свой.

Когато се ражда идеята да покажат на повече хора Деветашкото плато, Ива и нейната колежка Велис, чийто род пък е от Крамолин, започват да се срещат с местните жители и с кметове на деветте села, разположени на тази територия – Агатово, Брестово, Горско Сливово, Деветаки, Крамолин, Крушуна, Къкрина, Кърпачево, Тепава. Дотогава туристите познават само Деветашката пещера, а районът е карстов и има много други природни феномени. Започват разговори с местните хора за легенди, спомени, интересни места. Така логото на Сдружение „Деветашко плато“ става еленче, което е на около 3 хил. години. То е от времето на траките и е намерено в землището на с. Агатово. Летнишкото съкровище е невероятно богатство, също открито в този район.

Всичко това ги вдъхновява да се заемат с мисията да превърнат региона в притегателен за туристите. Поражда се необходимостта от къщи и стаи за гости. Започват да правят екопътеки, цялостна туристическа инфраструктура, сайтове, които да популяризират всичко това. С партньори предприемат обучения на активни хора, за да видят те в други страни как се използва потенциалът на селските райони, как се запазва и показва културно-историческото наследство, как се консервират стари сгради, строени с местни материали, които са на изчезване. Така бъдещите предприемачи от селата се вдъхновяват от успешните примери в Италия, Швейцария, Норвегия, Ирландия, в Исландия дори.

Първи предприемачи

След посещение за обмен на добри практики бива създадена Билкарската къща в с. Горско Сливово. Михаил и Мариела Христови сами създали концепцията си за малък бизнес. Предлагат храна, приготвена само с продукти от градината. Правят хляба по своя рецепта и го пекат на пещ. Той се продава и в другите къщи за гости.

Важна предпоставка за постигане на устойчиво развитие е местната общност да обедини усилия. Не конкуренцията, а синергията между предприемачите дава по-високите резултати. Така се получава цялостен продукт, какъвто никой индивидуален играч не може да постигне“, обобщава Ива Таралежкова.

С партньори от Великобритания организират практика за студенти от УАСГ. Момиче от Варна и момче от Ямбол се запознават на нея, купуват си къща в Кърпачево, ремонтират я и вече имат уникално архитектурно студио. Друго младо семейство, което иска да развива земеделие, също се заселва в Кърпачево. В стопанския двор на същото село предприемчив човек отглежда около 500 овце – дейност, преустановена още през 90-те години на миналия век. Магията на района, наличието на жива местна общност, която да ги подкрепя, наличието на нестандартно мислене, желанието да избягат от стреса и напрежението, стават катализатор за тези предприемачески решения.

Пионери на село

Сред първопроходците е Иван Василев - човек с местен корен. Той купува селското училище в Кърпачево, което пустее от години поради липса на ученици. Превръща го в къща за гости – днес комплекс „Онгъл“, който включва и други къщи за туристи, управлявани от Вени Райкова. Ресторант с традиционна кухня, басейн, конна езда са част от предлагането в комплекса. В просторния двор на някогашното селско училище това лято за седма поредна година се проведе популярния вече фестивал „Джаз под звездите на Деветашкото плато“. Така селското школо живее втори живот и дава импулси в развитието на местната общност.

Семейството на Ива Таралежкова също е направило своята предприемаческа стъпка. Един ден в техния селски дом отсядат близки приятели от Швейцария и те дават подтик, но и финансова подкрепа за превръщането на голямата стара плевня в атракция за туристите. Близки приятели правят архитектурния проект, други пък се заемат със зеления скатен покрив, който е „черешката на тортата“.  Става уютна къща за гости, наречена „Плевня“, където оригиналните камък, кирпич и греди са запазени. Добавят и иновативни решения с цел осигуряване комфорт на гостите. Така автентичното и модерното съжителстват в хармония.

Мечтите се сбъдват

Освен джаз фестивалът на територията на Деветашкото плато се организират състезания по ориентиране, правят фолклорен събор. Предлагат и други „примамки“ за туристи. Имотният пазар също се раздвижи и много от къщите вече имат нов притежател. Всичко това кара и други хора да повярват, че инвестициите на село си струват. В момента един се е заел да направи пивоварна в Кърпачево, друг пък иска да отвори пекарна.

Мечтите са големи. Внимавайте обаче какво си пожелавате, защото може да се сбъдне. Имах щурата идея да направим джаз фестивал. А тя взе, че се осъществи“, казва още Таралежкова.

Добре премерените стъпки вече водят и към откриването на Селска бизнес академия. Старата мелница в Кърпачево преди това е била воденица в съседното село Крушуна. Хората обаче я разглобяват камък по камък и я преместват, за да я превърнат в електрическа. Изградена е от местния камък бигор, който вече е забранен за добив. Тя също отдавна е спряла да работи, но Сдружението взема сградата под наем от община Летница и в момента я ремонтира. Амбицията е това да е мястото за реализиране на поредната щура идея за развитие на местното предприемачество. Вече подготвят програмата за обученията, които най-вероятно ще започнат тази зима.  Маркетинг, реклама, ценообразуване, търсене на финансиране, писане на проекти и на бизнес планове - това ще са само някои от темите, които се разработват специално за предприемачи от селата в района и в цялата страна.

Рецептата за успеха

Ако някой иска да пренесе опита в друг район, какво да предприеме? „С една-две стъпки не става. Формулата е общностно развитие и взаимодействие между малкия бизнес.  Нашият опит не може едно към едно да бъде приложен навсякъде, но някои от стъпките биха помогнали. Със сигурност трябват очи за невидимите богатства, нужни са фантазия и смелост“, уверява Ива Таралежкова. В района на Велики Преслав Сдружение „Зелениград“ търси формула за съживяването на четири села, като добрият опит на Сдружение „Деветашко плато“ е вдъхновение и за 14 села по поречието на р. Перперек в Кърджалийско да открият своите перспективи.

Цяло село е нужно, за да се отгледа едно дете, гласи африканска поговорка. В случая с българското село цялата общност става двигател на собственото си икономическо развитие. „Шлифоването на диаманта не се прави от един специалист, а от цялата общност „ювелири“, всеки от които допринася с онова, което най-добре умее“, уверяват от Сдружение „Деветашко плато“. „Мелницата на ентусиазма“ се върти с проектно финансиране от различни донорски програми, спонсорство, общинска подкрепа, но и с лични инвестиции. От своя страна местните предприемачи реинвестират приходите и така техният бизнес лека-полека расте.