Как ще живеем през следващите три години?

Министърът на финансите Владислав Горанов предлага за обсъждане средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г.

В проекта е записано, че се запазват целите за дефицит по Консолидираната фискална програма за 2017 г. и 2018 г., съответно на 1,4 на сто и 1,0 на сто от БВП и се планира дефицит от 0,5 на сто от БВП за 2019 година. Предвижда се, че икономическият растеж плавно ще се ускори до 2,7 на сто и повишаване на ефективността на публичните разходи.

Провежданата последователна фискална политика през последните години дава надеждна основа за устойчивост на бюджетната рамка и възможност за определяне на бюджетните перспективи в средносрочен план, посочват от Министерството на финансите. Фискалната политика за периода 2017-2019 г. може да бъде дефинирана като стриктна, съобразена с реалностите на националната икономика, гарантирайки висока степен на стабилност и предсказуемост, пише още в проекта.

Средносрочната перспектива се обвързва със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане към консолидационните стъпки за периода 2016-2018 г., следвайки същата тенденция и за 2019 г. , се посочва в проекта.

Запазват се целите за дефицита за 2017 и 2018 г., съответно на 1,4 на сто и 1,0 на сто от БВП, заложени в последната средносрочна бюджетна прогноза. Същата по размер консолидационна стъпка (около 0,5 на на сто от БВП) е предвидена и за 2019 г., когато се очаква дефицитът по КФП да е на ниво от 0,5 на сто от БВП. Следването на политиката за постепенна консолидация е предпоставка за свеждането до минимум на потенциалното негативно въздействие на фискалната политика върху икономическия растеж.

В периода 2017-2019 г. икономическият растеж плавно ще се ускори до 2,7 на сто, като основен принос за него ще имат частното потребление и инвестициите, пише в проекта. Износът на стоки и услуги също ще нараства и заедно с повишението на вътрешното търсене ще доведат до ускоряване на растежа на вноса.

Целта на данъчната политика е повишаване на бюджетните приходи и намаляване на дела на сенчестата икономика, като мерките ще бъдат насочени към борба с данъчните измами и укриването на данъци, както и за намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. В документа се следва политика на запазване ниските нива на данъчно облагане при преките данъци и прехвърляне на данъчната тежест от преките към косвените данъци. Постигането на целта за изпълнение на бюджетните приходи е свързана с поддържане на устойчиво ниво на приходите при запазване на тежестта на данъчното облагане и очакван положителен ефект от засилените действия при администриране на приходите, сочи проектът.

Запазват се съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, като за 2017 г. и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на ДОО с по един процентен пункт. Целта е да се намали недостигът от средства по бюджета на ДОО и субсидирането му от държавния бюджет.

Повишаването на ефективността на публичните разходи в отделните сектори продължава да бъде сред приоритетите на правителството, като мерките не се ограничават само до реализирането на програми за структурни реформи, а се фокусират и върху характера и насочеността на разходите в съответния сектор с цел засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж.

Сред основните разходни приоритети е секторът на отбраната, като в прогнозата приоритетно са планирани средства за модернизация и повишаване на отбранителните способности на въоръжените сили - за осигуряване на летателната годност на самолети МиГ-29, за придобиване на нов тип боен самолет и на многофункционални модулни патрулни кораби. Приоритетите в областта на здравеопазването ще бъдат насочени към подобряване на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора. През тригодишния период се предвижда да продължи развитието на спешната медицинска помощ, с цел осигуряване на по-добро качество, достатъчност и своевременност.

Приоритетите в областта на средното образование през периода 2017-2019 г. ще бъдат насочени към постигане на по-висока прозрачност и ефективност на изразходването на публични средства чрез финансиране на продукта на образователната система, оптимизация на структурите в системата на училищната мрежа и по-пълно обхващане на учениците в системата.

Националното финансиране на образованието ще продължи да се допълва и със средства от фондовете на ЕС. Те са насочени главно към квалификация на учителите, практическо обучение и стажове за учениците, пише в проекта.

Пенсионната политика предвижда от 2017 г. вместо осъвременяване на пенсиите, от 1 юли да се извършва преизчисляване на всички пенсии за трудова дейност с по-голяма тежест на една година осигурителен стаж, като увеличението ще бъде с процент равен или по-голям от процента, определен по чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване.

Предвидено е увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазване на този размер за 2018 г. и 2019 г.

Политиките по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие. Сред приоритетите е и усъвършенстването на механизмите за разпределение на изравнителната субсидия и на целевата субсидия за капиталови разходи. Продължава диалогът с представителите на местната власт както по отношение усвояването на европейските средства, така и по всички актуални въпроси, касаещи местните общности, пише в доклада за стратегията, който ще се предложи на Министерския съвет. Ще се инициират механизми за оценка на финансовото състояние на общините, за да се подобри ефикасността и устойчивостта на местните финанси.

И през следващия тригодишен период приоритет за страната ни остава успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на ЕС. Оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, са насочени към изграждане на балансирана и устойчива транспортна система. Това ще става чрез развитие и модернизация на ключовата транспортна инфраструктура за връзки от национално, трансгранично и европейско значение и към развитие на екологичната инфраструктура и подобряване, опазване и възстановяване на природната среда и биоразнообразието. Всичко това ще обхващат проекти с голям мащаб, от национално значение, реализируеми поетапно във времето.