Какво означава заповедта за ареста на Путин?

Владимир Путин може скоро да не види как изглеждат затворническите килии в Хага, но заповедта за ареста му заради военни престъпления, може да му попречи да пътува свободно, както и да общува с други световни лидери.

Путин е едва третият държавен глава, обвинен от Международния наказателен съд, докато все още е на власт. Ето какви могат да са последствията за лидера на Кремъл според анализ на Reuters

Обвинението

Международният наказателен съд (МНС) обвини Путин във военно престъпление. МНС издаде заповедта за арест по подозрение за незаконно депортиране на деца и незаконно прехвърляне на хора от територията на Украйна в Руската федерация.

Кремъл побърза да отхвърли обвиненията, а руският външен министър каза, че решенията на МНС „нямат значение за Русия, включително от правна гледна точка“.

Пътуване в чужбина

По закон всички 123 държави-членки на МНС са задължени да задържат и предадат на властите Путин, ако стъпи на тяхна територия. Русия, Китай, САЩ и Индия не са част от МНС, а именно в Индия се очаква да се проведе срещата на Г-20 по-късно тази година, в която участва и Русия.

На 17 юли 1998 г., по време на дипломатическата конференция на пълномощните представители на ООН, се приема Римският статут, който учредява Международния наказателен съд, но официално бива създаден на 1 юли 2002 г. Договорът е ратифициран от всички държави от ЕС, както и от Австралия, Бразилия, Великобритания, Канада, Япония, Мексико, Швейцария, 33 африкански държави и 19 нации в Южния Пасифик.

Русия подписа Римския статут през 2000 г., но оттегли подкрепата си през 2016 г., след като Международният наказателен съд анексира полуостров Крим от Москва. Анексирането е предшествано от военна намеса на Руската федерация в Крим, която се извършва след края на Украинската революция през 2014 г. и е част от по-широките вълнения в Южна и Източна Украйна.

Путин не е глупав. Той няма да пътува до страна, където може да бъде арестуван. Ще пътува само до страните, които са съюзници на Русия или показват ясни знаци за това“, каза асистентът по история в университета в Утрехт Ива Вукусич.

В миналото

Единствените други лидери, които са били обвинени от МНС, докато са на власт са Омар Хасан Ахмад ал-Башир президент на Судан от 1989 до 2019 и Муамар Кадафи ръководител на Либия от 1 септември 1969 година до смъртта си през 2011, като обвиненията срещу него са свалени след неговото убийство.

Башир, който беше обвинен през 2009 г. в геноцид в Дарфур, остана на поста още едно десетилетие, докато не беше свален с преврат. Оттогава той е съден в Судан за други престъпления, но не е предаден на МНС.

Докато беше на поста, той пътува до редица арабски и африкански страни, включително страните-членки на МНС Чад, Джибути, Йордания, Кения, Малави, Южна Африка и Уганда, които отказаха да го задържат. Съдът обвини тези страни и ги подаде сигнал за неспазване на законите към Съвета за сигурност на ООН .

Друг държавен глава, който е съден от МНС е президентът на Кот д'Ивоар Лоран Гбагбо( бел.ред – мандат  26 октомври 2000 г. – 11 април 2011 г.), но той беше оправдан по всички обвинения през 2019 г. след тригодишен процес.

Президентът на Кения Уилям Руто и неговият предшественик Ухуру Кенията бяха обвинени от МНС, преди да бъдат избрани. Оттогава обвиненията срещу двамата са свалени. Кенията е единственият лидер, който се е явил пред МНС, докато все още е на поста.

Други съдилища

Освен от МНС, няколко бивши лидери са били съдени от други международни съдилища.

Слободан Милошевич, президент на Сърбия и Югославия в периода 8 май 1989 г. – 28 септември 1990 г., 1992 г. – 23 юли 1997 г., 23 юли 1997 г. – септември 2000 г. - стана първият бивш държавен глава, който се яви пред международен трибунал след Втората световна война. Той беше съден в съд на ООН за предполагаеми престъпления по време на Блканската война. Преди да бъде произнесена присъдата му през 2006 г. обаче той почина.

Бившият лидер на Либерия Чарлз Тейлър беше признат за виновен във военни престъпления през 2012 г. от подкрепяния от ООН Специален съд за Сиера Леоне в Хага. Така той стана и първият бивш държавен глава, осъден за военни престъпления от международен съд след Нюрнбергските процеси срещу нацистки лидери след Втората световна война.