Китай започна да повтаря грешките на Съветския съюз

Време е за исторически аналогии в политиката на Китай към Америка. Тестът на хиперзвуково оръжие от страна на Пекин, например, напомня на изстрелването на „Спутник“, което някога смая света и подхрани опасенията, че САЩ изостават технологично в надпреварата с СССР. Сравнението дойде от ген. Марк Мили, председател на Съвета на началник-щабовете на САЩ. Анализаторите пък започват да спорят дали двете най-големи икономики са в нова Студена война и ако да, какви уроци може да си вземе Вашингтон от предходната.

Китай обаче се движи с главата напред и отказа да се съобрази с някои от най-важните поуки от американско-съветския конфликт – въпреки сериозното отношение към историята, което Китайската комунистическа партия демонстрира. Изследвания, спонсорирани от държавата, анализират възхода и падението на великите сили и причините за разпадането на Съветския съюз. Пекин научи от това събитие – както и от кризата на площад „Тянанмън“ през 1989 г. – никога да не допуска разцепления в партията, както и че трябва да налага идеологическа лоялност и да следи зорко за несъгласието, преди то да излезе извън контрол.

Причината за разпадането на Съветския съюз, каза президентът Си Дзинпин през 2013 г., е, че

никой не е достатъчно мъж, за да се изправи и да устои“ на смъртоносната тенденция към демокрация.

Си все още приема този урок сериозно. Но има други поуки от Студената война, които той е по-скоро решен да забрави.

Първият: Да не попада в полезрението на Вашингтон

Китайският учен Ръш Доши описва как комунистическата партия идентифицира една военно превъзхождаща, идеологически възходяща Америка като свой основен съперник още през 1989 г. И все пак именно защото силата на САЩ беше толкова плашеща, Пекин положи всички усилия, за да избегне този вид фокусирана американска враждебност, която унищожи съветските амбиции.

Стратегията на лидера на партията Дън Сяопин отпреди 40 години се фокусира върху култивирането на добри отношения със САЩ и други ключови държави като начин за печелене на време, получаване на достъп до глобална търговия и напреднали технологии. Както и натрупване на сила, която би позволила Пекин да си проправи път в глобалните дела. След като достигне „нивото на развитите страни“, каза Дън,

силата на Китай и неговата роля в света ще бъдат съвсем различни“.

Вторият: Да избегне надпревара във въоръжаването в стил Студената война

Именно тази конкуренция за стратегически оръжия в крайна сметка изтощи Съветския съюз и доведе до икономически предимства за Америка. Така Пекин поддържаше в продължение на много години относително минимално ядрено противоборство и фокусираше разходите си върху области с потенциал за конкуренция. Става дума за по-стандартни способи, предназначени да дадат предимство на Китай покрай неговата морска периферия.

Сега и двата урока са загърбени. Китайската реторика и политика вдъхват отчетливо усещане за Студената война. Си твърди, че „Изтокът се издига“, а Западът залязва. Той призова за „нов дълъг поход“ срещу враждебна Америка, което звучи като ехо от борбата на комунистите за оцеляване през 30-те години на миналия век. Партийни лидери отправят военни заплахи срещу САЩ и техните съюзници, а дипломати-вълци критикуват публично американските служители с тон, напомнящ реториката от Студената война.

Китай се опитва да стане технологично самодостатъчен, очаквайки светът отново да бъде разделен. Той пуска кораби в морето с невиждана скорост след Втората световна война. Студена война или не, Китай със сигурност вече не избягва враждата със САЩ.

Надпреварата във въоръжаването също продължава. Отляво и отдясно се появяват нови китайски ядрено-ракетни полета, докато Пекин напредва в производството на хиперзвукови оръжия. Сега се очаква, че Китай може да се превърне в ядрен аналог на САЩ до средата на 30-те години на този век.

Защо Китай прави неща, които преди е смятал за опасни?

Ядреното натрупване на Китай има за цел да гарантира, че САЩ не могат да избягат от взаимната уязвимост, имайки стратегическо превъзходство над Пекин. Това ще откаже Вашингтон от възможността (винаги малко вероятна) да използва ядрени оръжия в евентуално война за Тайван и ще направи решаващ баланса на традиционните сили, който все повече и повече благоприятства Пекин.

По-големият стимул прилича на нестабилна смесица от оптимизъм и фатализъм. Китай се е издигнал, твърди Си, до точката, в която вече не трябва да отстъпва на САЩ. Той може да използва вече разработени икономически и военни инструменти, за да накара други държави да уважават интересите му. В същото време китайските лидери отчитат продължаващата вече две президентства американска враждебност, която изглежда непоклатима и по тази причина провокациите са безсмислени.

Това може да е грешка. Реториката на Си за самодостатъчност прикрива огромните китайски зависимости от технологии, като например модерните полупроводници. Подобно на Москва, Пекин изглежда уязвим от гледна точка на стратегическо обкръжение – поведението му отблъсна страни като Япония и Австралия, Индия и Обединеното кралство. От него странят и по-малки държави в Азия, които Китай се надява да въведе в своята сфера на икономическо влияние.

Китайските ходове също имат потенциал да втвърдят политиките на САЩ - хиперзвуковите тестове на Пекин и стратегическото натрупване ще затруднят президента Джо Байдън да изпълни обещанието си да намали зависимостта на Америка от ядрени оръжия.

Може би беше неизбежно Китай в крайна сметка да изостави старите си прозрения – уроците, които ръководят по-слабите сили, често изглеждат непоносими за по-силните. Но в крайна сметка Китай може също така да съжали, че е забравил това, което някога е знаел за Студената война.