Подкаст | Колко ще струва следенето на скоростта чрез тол системата?
Новата функционалност ще се въвежда поетапно, казват от АПИ, но експерти са скептични относно ефективността
Не е ясно колко ще струва планираното надграждане на тол системата, така че тя да започне да следи средната скорост на преминаващите през рамките пътни превозни средства. Това съобщиха за Economic.bg от Агенция „Пътна инфраструктура“ след запитване по темата. Ясно е обаче, че „Капш“ ще извърши тази допълнителна функционалност, която бе гръмко обявена през миналата година.
От АПИ казват, че нововъведението ще се въвежда поетапно, като първо ще се внедрява в участъците, за които измерването на средна скорост е необходимо за повишаване на безопасността на движение. Правят и важно уточнение – измерването и секционният контрол на средната скорост ще се извършва само в отсечки, в които максималната допустима скорост на движение е еднаква.
Според експерти следеното на средната скорост е от значение за пътната безопасност, но не е ясно дали АПИ и Националното тол управление ще могат да се справят с нововъведението. Инж. Ангел Попов от Европейския център по транспортни политики е скептичен. Той взе участие в 10-ия епизод на подкаста „Едно наум“, който бе записан преди получаването на отговорите от АПИ.
Финансова страна
Техническото изпълнение по надграждането на системата за електронно събиране на пътни такси с допълнителни функционалности за измерване и секционен контрол на средната скорост ще се осъществи от Консорциум „КАПШ Трафик Солюшънс“. Към момента няма окончателна информация за стойността на планираните дейности“, гласи отговорът на АПИ.
„Капш“ е компанията, която изгради и поддържа системата до момента. Тя има подписани два договора с АПИ за 320 млн. лв. През юли 2022 г. обаче доклад на Сметната палата разкри, че договорът за мониторинг е незаконен, а след това той стигна и до прокуратурата. Тогава проверката на Главна дирекция „Haциoнaлнa пoлиция“ откри данни за нaнeceнa върху държавния бюджет щeтa в ocoбeнo гoлeми paзмepи, ĸaĸтo и зa нeизпълнeниe нa договора.
Бившият регионален министър Гроздан Караджов дори имаше идея да редуцира сумата по договора, тъй като цената му не отговаря на предвидената работа. До промени така и не се стигна, тъй като коалиционното правителство „Петков“ падна.
През миналата година пък стана ясно, че липсва изходният код на системата и това породи полемика дали изобщо някога българската държавата е разполагала с пълните права над тол системата. Оказа се, че тя е превърната в заложник на „Капш“.
Законодателна страна
За да се реализира новият контрол, първо камерите на тол системата трябва да бъдат сертифицирани от Института по метрологията. Попитахме АПИ докъде е стигнал този процес и какъв е обозримият срок за завършването му. Оттам отговориха, че текат замервания и изпитвания, но не посочиха срок кога всичко ще е готово.
Сертификацията е необходима, защото без нея актовете за нарушения, засечени от камерите, биха могли да бъдат оспорени по съдебен ред“, допълват от АПИ.
Инж. Попов казва, че до момента не е ясно дали контролните точки (камерите) са сертифицирани за каквато и да била дейност.
Все пак, за да бъде регламентирана дейността, в последните си дни кабинетът „Денков“ внесе в парламента промени в Закона за движение по пътищата. С него се прецизират правомощията на МВР при използване на данни и налагане на санкции при установени нарушения. С тях се въвеждат нормативни изисквания и регламентация на нарушение на средна скорост, като за място на извършеното нарушение се счита участъка от пътя, на който то е установено.
Законопроектът е разпределен на цели 7 комисии, но предвид предизборната парламентарна ваканция, е ясно, че промените няма да могат да бъдат гласувани. Най-вероятно те ще трябва да бъдат внесени отново в ново Народно събрание след изборите.
Техническата част
Така освен финансовата и законодателна страна на нововъведението, и техническата е под въпрос. По думите на инж. Попов през последните няколко години е имало достатъчно информация, че тол системата не функционира правилно – не само по отношение на събирането на пътни такси, но и по отношение на следенето за претоварени камиони. Той представи данни, според които кантарите за измерване единствено събират статистически данни, а глобите за това са крайно малко.
Защо чак сега решиха да го направят, след като тя куца при събирането на такси и меренето на камиони? Дали са способни да го направят?“, пита риторично инж. Попов.
Той акцентира и върху други пречки – при дъжд, сняг, кал, когато номерата на автомобилите се зацапват ще е трудно да се проследи средната скорост. Според него ще е предизвикателство и да се засича в отсечки, в които допустимите максимални скорости са различни.
Именно заради това от АПИ казват, че първоначално ще бъде въведена в отсечки с еднакви допустими скорости на движение.
Относно другите евентуални пречки, на въпрос дали е възможно камерите да четат и т.нар. екостикери, които всички МПС-та притежават при преминаване през технически преглед, от АПИ казват, че стационарните контролни точки (камери) използват технологията Automatic Number Plate Recognition (ANPR) за разпознаване на регистрационните номера на превозните средства, тъй като това е необходимо при контрола за заплащане на дължимите пътни такси от автомобилите.
Технологията за разчитането на екостикери е на друг принцип и за да могат камерите да ги разчитат, е нужно надграждане на електронната система с допълнителни функционалности“, посочват от Пътната агенция.
Според инж. Попов обаче всички европейски държави залагат именно на електронно разчитане на такива стикери. От АПИ дават пример с Италия и Сърбия, които успешно използват същите системи на засичане на средната скорост на автомобилите.
За т.нар. „джигити“ по българските пътища, защо ще се мери средна, а не моментна скорост на движение, дали успешно ще се събират глобите от превишените скорости, след като години наред МВР има затруднения с това, откъде може да черпим опит и как действат системите в Италия, Сърбия и Турция, чуйте в разговора с инж. Попов.