Космическият световен дълг от $300 трлн. може да спъне борбата за климата

Огромните разходи на правителствата поддържаха световната икономика на повърхността по време на пандемията. Властите мобилизираха огромни финансови помощи, невиждани от Втората световна война, за да подкрепят домакинствата, но най-вече да дадат шанс на бизнеса да преживее здравната криза.

В резултат на това обаче държавите генерираха дълг от близо 300 трлн. долара, който всъщност може да отслаби икономиките. Страните трудно ще се справят с реализирането на заложените цели по отношение на борбата с изменението на климата, пише Reuters в свой анализ по темата.

Дори когато богатите и бедните правителства правят равносметка на финансите, инфлацията тласка централните банки към по-високи лихвени проценти и затягане на паричната политика. За задлъжнелите това може само да влоши ситуацията.

Това означава по-високи разходи по заеми, по-високи лихвени тежести за правителствата“, коментира Емре Тифтик от Института за международни финанси (IIF).

Според него държавите трудно ще намерят ресурси за финансиране на целите в областта на климата, а дори и сега повечето изостават в това отношение. Декарбонизацията на глобалната икономика е необходима за предотвратяване на климатичната криза.

Преговорите за климата в Глазгоу този месец доведоха до някои нови обещания от държавите, но оставиха много въпроси без отговор за това как ангажиментите ще бъдат финансирани и приложени на практика.

Според IIF глобалният дълг е достигнал своя пик заради пандемията и може да спадне леко до края на годината. Но заложените климатични цели се очаква да изискват огромни публични и частни инвестиции – от порядъка на 90 трлн. долара до 2030 г., изчислява Световната банка.

На този етап няма глобален план за тези разходи, а делът на правителствените инвестиции в климата ще трябва да се конкурират със социалните, здравните и други приоритети, които ще се засилят поради демографските тенденции като застаряването на населението.

Огромните средства, които бяха мобилизирани за справяне с пандемията, изглеждаха успешен ход, особено имайки предвид ниските лихвени проценти. Но ситуацията вече се променя, лихвите започват плавно да растат, а това носи след себе си риск от възможни дългови кризи на развиващите се пазари, но и по-малки възможности за постигане на климатичните цели.

Частни инвестиции

Страните с ниски доходи ще бъдат най-силно засегнати, като някои вече са изправени пред неустойчиви нива на дълга, а други ще бъдат изключени от по-благоприятното финансиране, достъпно за по-богатите страни, посочва професорът от Лондонското училище по икономика Амар Бхатачаря.

Цената за обслужване на дълга е много висока, а това може да даде отражение на климатичните амбиции и климатичната уязвимост“, коментира той, призовавайки за повече усилия за преструктуриране на дълга на тези страни.

За разлика от тях, развитите страни могат да финансират дългове в местни валути обикновено при ниски проценти, а в случая на САЩ, Европа и някои други има централни банки с фактически неограничен капацитет за усвояване на дълг и създаване на банкови резерви.

Прогнозите на Бюджетната служба на Конгреса на САЩ през юли 2021 г. показват, че разходите за обслужване на дълга на САЩ като процент от брутния вътрешен продукт ще нарастват скромно през следващото десетилетие, достигайки до 2.7% през 2031 г.

Европа преминава през свой собствен балансиращ акт, докато столиците на ЕС обсъждат как да облекчат правилата, които задължават правителствата да поддържат бюджетния дефицит под 3% от БВП. Повечето са съгласни, че тези ограничения вече не са реалистични. Страните от ЕС трябва да поддържат икономическия растеж, но и да финансират годишно 650 млрд. евро, от които Блокът ще се нуждае, за да се справи с изменението на климата през следващото десетилетие.

По време на климатичната среща в Глазгоу пратеникът на ООН за климата Марк Карни обяви 130 трлн. долара частен капитал за постигането на целите за нулеви нетни емисии до 2050 г. Средствата ще дойдат от група от международни финансови институции.

Критиците обаче се съмняват дали астрономическата сума е съобразена наистина със свят с нулев въглерод. Независимо дали държавите са богати или бедни, те ще трябва да помислят как да допринесат към заложените цели.