Краят на Путин? Вътрешните борби в Кремъл излизат наяве

За първи път от две десетилетия опонентите на руския президент смятат, че е по-вероятно той да напусне поста в близко бъдеще, въпреки че не са единодушни за края на играта, кой може да го замени и кога. Много зависи от хода на войната, която се обръща срещу Владимир Путин и подкопава излъчването му на непобедим лидер, пише Politico в свой анализ.

През последните няколко седмици вътрешните борби в Кремъл излязоха наяве, като хора от близкия кръг публично се критикуваха един друг, както и висшето военно командване в Москва. Контраофанзивата на Украйна принуди деморализираните руски сили са да се оттеглят след унизителни поражения, а неправилната, непопулярна мобилизация има обратен ефект на домашния фронт.

Сега изглежда, че висши служители се опитват да се възползват от променящия се политически пейзаж. Наблюдателите на Кремъл твърдят, че проблясъците на обществено несъгласие от страна на членове на руския елит, включително чеченският лидер Рамзан Кадиров и паравоенният бос Евгений Пригожин, са безпрецедентни.

Михаил Касянов, министър-председател на Путин от 2000 до 2004 г., прогнозира, че хватката на президента върху властта може внезапно да се изплъзне.

След три или четири месеца вярвам, че ще има решаваща промяна“, каза пред Sky News Касянов, който сега живее в изгнание.

Други опоненти на Путин не са толкова категорични по отношение на времето, но с нарастващите взаимни обвинения и критики към руските военни командири те усещат, че войната бележи повратна точка, надявайки се на началото на края на руския цар от последните дни.

Може ли да се измъкне? Не знам“, каза руският изгнаник и виден критик на Путин Михаил Ходорковски пред POLITICO.

Благодарение на съпротивата на Украйна и погрешните стъпки на Русия и неумелата тактика на бойното поле, вътрешни хора в Кремъл и други големи политически играчи изглежда вече мислят за живота след Путин, добави той.

Военната коалиция

Ходорковски смята, че това обяснява защо някои хора в Кремъл се стремят към политическите прожектори, особено Кадиров и Пригожин, които обикновено са близки съюзници на руския лидер. Те са атакували руските военни командири – мъже, които презират като „генерали от мирно време“.

Като лидери на „военната коалиция“ те настояват за по-свирепи действия в Украйна. И двамата внимават да изглеждат лоялни, но Ходорковски подозира, че играят двойна игра.

Днес Пригожин е под контрола на Путин“, каза Ходорковски. „Но той също се готви за живот след Путин. И той изгражда отношения с Кадиров.“

Пригожин е променил начина си на действие. В края на септември той за първи път призна, че е основал групата „Вагнер“ – руската паравоенна формация, обвинена в извършване на груби нарушения на човешките права в Африка, Сирия и Украйна от името на Кремъл. Това е изненадващо признание, като се има предвид, че той е съдил медии в миналото за това, че са го посочвали като шеф на „Вагнер“.

Сега той се представя като човек, който трябва да се приема на сериозно като военен командир, и по време на контранастъплението на Украйна към Харков и Херсон аплодира Кадиров за исканията му в социалните медии за „по-драстични мерки“, включително обявяване на военно положение в граничните райони на Русия и „използване на ядрени оръжия с малка мощност“.

Пригожин също подкрепи призива на Кадиров провалилите се командири да бъдат наказани, лишени от звания и медали и изпратени на фронта.

Красиво, Рамзан, продължавай все така“, написа Пригожин в публикация в социалните мрежи. „Тези бандити трябва да бъдат изпратени на фронта боси с картечници“, добави той.

Най-важното е, че и двамата избегнаха прякото порицание на Путин. Това може да обслужва интересите на Кремъл – обвинявайки военните и отклонявайки гнева от Путин, казват руски изгнаници и западни анализатори.

Путин също не се сдържа да критикува Министерството на отбраната – миналата седмица го упрекна, че не е изпълнило точно заповедта му за мобилизация и е призовало студенти.

Забележително е, че Кремъл не укори нито Пригожин, нито Кадиров, който миналата седмица радостно обяви, че е повишен в чин генерал-полковник. След искането на Кадиров за ескалация, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков меко отбеляза пред репортери в Москва, че „ръководителите на регионите имат право да изразят своята гледна точка“.

Внимавайте кого критикувате

Има известни подозрения, че за Путин е полезно Кадиров и Пригожин да призовават за все по-екстремни действия, за да държат западните лидери притеснени с неизказания подтекст – внимавайте какво си пожелавате – Русия без Путин може да означава Русия на Кадиров и Пригожин. Леонид Волков, началник на кабинета на Алексей Навални, хвърленият в затвора опозиционен лидер, описва Пригожин като „най-опасният престъпник в обкръжението на Путин“.

И все пак всеки, който атакува висшите сили, се пързаля върху тънък лед. Има само малка крачка от нападките срещу руските генерали и министъра на отбраната Сергей Шойгу заради катастрофалните поражения до критиките към човека, който ги е назначил – Путин. Миналия месец Песков предупреди, че „критичните гледни точки в момента са в рамките на закона… линията е много, много фина“.

Новинарският сайт Meduza наскоро съобщи, че изгряващите звезди Алексей Дюмин, губернаторът на Тула, и Дмитрий Миронов, бивш ръководител на Ярославска област и помощник на Путин, тихо подкрепят Кадиров и Пригожин.

Войната постави началото на публична надпревара за наследници“, отбелязва руският журналист Андрей Пърцев. „През последните години политическото маневриране в Русия беше държано в сянка, но в тази нова ера гръмките прокламации и политическите жестове с голяма видимост отново са норма“, пише той в неотдавнашен анализ за Фондация Карнеги.

Бившият президент и бивш министър-председател Дмитрий Медведев, който някога искаше да изглежда като модернизатор със западни виждания, направи „правилната“ стъпка и отправи смразяващи кръвта заплахи, заклеймявайки НАТО. Председателят на Държавната дума Вячеслав Володин също се налага повече на преден план. Същото важи и за първия заместник-началник на кабинета Сергей Кириенко, бивш министър-председател и скучен функционер, който обикновено избягва светлината на прожекторите. Той започна да се разхожда из Донбас облечен в камуфлажна униформа.

В очакване на момента

Други ключови играчи мълчат и очевидно отсъстват публично. Сред тях са директорът на руското вътрешно разузнаване на ФСБ Александър Бортников и Виктор Золотов, началник на Националната гвардия и един от най-влиятелните силоваци в страната. Националната гвардия се състои от стотици хиляди войници, включително специални полицейски части и сили за бързо реагиране. Золотов и Путин са работили заедно в Санкт Петербург през 90-те години, но е известно, че Золотов е близък и до Кадиров. Защо те стоят далеч от светлината на прожекторите не е ясно; някои анализатори се чудят дали те „държат пудрата си суха“.

По-рано тази година украинската разузнавателна служба заяви, че началникът на шпионажа на ФСБ може да е част от група, планираща преврат.

Но някои анализатори са скептични, че властта на Путин се изплъзва.

Наистина мисля, че има елемент на пожелателно мислене“, казва Емили Ферис, руски специалист в Британския кралски институт за обединени служби. „Би било разумно. Но не знам наистина до каква степен те са в състояние да правят планове. Путин винаги е насърчавал съперничеството – стратегия на разделяй и владей“, добавя тя.

Въпреки това има признаци на текуща вътрешна борба за власт с формирането на два основни съюза: „коалицията на войната“, водена от Кадиров и Пригожин, и противоположната фракция, включваща службите за сигурност, Шойгу и Валери Герасимов, началник на Генералния щаб, казва Ходорковски. Миналата седмица Алексей Слободенюк, помощник на Пригожин и пропагандист, беше изваден от колата си от специална част на Националната гвардия и задържан, според руски публикации.

Ако войната на Путин продължи да върви зле за Русия, Ходорковски вижда два възможни сценария. В първия съперничещите си заговорници се обединяват и притискат Путин да се оттегли, така че създадената от него система да го надживее, обещавайки му имунитет и запазване на богатството му. В такъв случай премиерът Михаил Мишустин, твърдоглав бивш директор на Федералната данъчна служба, ще смени Путин.

Но тогава ще има борба за това кой го контролира“, казва Ходорковски.

Друг сценарий е да има сблъсък между „коалицията на войната“ и техните опоненти в агенциите за сигурност и отбрана, които са много по-фрагментирани и деморализирани.

Може ли Путин да преодолее последствията от своята война? Ходорковски остава несигурен, но добавя:

Винаги съм смятал Путин за много прагматичен човек. Вече не мисля така. Той разчита все повече на емоциите си.“