Кризата промени из основи работата на централните банки
Паричната и фискалната политика са по-свързани от всякога
Снимка: Pixabay
~ 2 мин.
Енея Георгиева Само осем месеца, след като централните банки започнаха усилена работа, за да предотвратят икономическа депресия и кредитна криза, се оказват в неудобно положение. Финансовите институции трябва да си партнират с правителствата и да разчитат, че те да подкрепят крехкия растеж на брутния вътрешен продукт, пише Bloomberg.
Решенията, които техните колеги взимат, ще повлияят не само на перспективите за растеж през следващите няколко тримесечия, но биха могли да оформят политическите опции на централните банки и дори тяхната надеждност през следващите години.
Централните банки влязоха в кризата от Covid-19 с малко конвенционално политическо пространство. След като намалиха лихвите по заемите близо или дори под нулата и внедриха масивни програми за изкупуване на активи, сега те практически молят правителствата да засилят бюджетните разходи.
Без агресивен фискален стимул сега опасността е икономиките да понесат тежки удари, които да задържат растежа в дългосрочен план. Това може да направи централните банки неспособни да се възстановят и да се подготвят за следващия шок или рецесия. Паричната политика и фискалната политика вече са взаимозависими.
Това определено е нов режим - просто няма достатъчно търсене в глобалната икономика, а паричната политика не може да генерира търсене“, коментира Торстен Слок, главен икономист в Apollo Global Management Inc. в Ню Йорк.
Британските централни банкери също подчертаха силата на съвместните действия на 11 март, когато институцията прибягна до спешно намаляване на лихвените проценти часове преди правителството да очертае собствените си планове за разходи и да подчертае тяхната текуща координация.
Напълно възможно е да имаме координирана политика и да сме много наясно със значението на независимостта на Английската централна банка“, каза управителят на институцията Андрю Бейли пред репортери на 5 ноември.
Въпреки това нарастването на тежестта на държавния дълг ще направи бъдещото парично затягане още по-скъпо, потенциално ограничавайки пространството за маневриране на централните банки.
Покупките на активи
Управителят на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта, че покупките на активи, заедно с дългосрочното банково финансиране, са инструментите, върху които ще се съсредоточат централните банкери в следващата вълна на парични стимули. „В момента фискалната политика прави това, което трябва да направи, а паричната политика играе втора цигулка“, каза Ерик Нилсен, главен икономист на групата в UniCredit SpA.
Миналата седмица Пауъл очерта разграничителна линия по отношение на фискалната политика. „Това не е нещо, което правим - имаме различни длъжности“, каза Пауъл в отговор на въпрос на пресконференцията на 5 ноември. Управителят на Федералния резерв също така подчерта, че безпрецедентните програми за спешно кредитиране, представени тази година, са временни мерки.
Това не трябва да е постоянно нещо, иначе сме просто поредната федерална финансова агенция“, каза Пауъл.
Гуверньорът на Бундесбанк Йенс Вайдман го каза по друг начин в речта си на 5 ноември. „В сегашната среда паричната и фискалната политика работят в хармония. Съответните им цели са изравнени. Но не бива да се преструваме, че тази хармония ще бъде постоянно състояние”, заяви банкерът.
