Куба направи последната стъпка към смяна на фамилията Кастро

Парламентарните избори, които се проведоха в Куба в неделя, бяха последната стъпка преди избирането на нов президент. Островът, управляван от комунистически режим, се подготвя за първи път от 1959 г. насам да избере държавен глава, който не от фамилията Кастро.

Кубинците трябваше да избират между два списъка с кандидати за народно и провинциални събрания. Правителството определи вота, който се провежда на всеки пет години, като символична демонстрация на единство в лицето на американската враждебност.

Тази година обаче парламентът ще избере президент, който на 19 април да замести 86-годишния Раул Кастро. От идването на власт на по-големия брат на Раул – Фидел – Куба е под управлението на фамилията Кастро от почти шест десетилетия.

Лидерите на общността кубински изгнаници в САЩ, включително републиканският сенатор Марко Рубио, призоваха президента Доналд Тръмп да не признава изборните резултати в Куба. Според тях вотът е измама, целяща да легитимира диктатурата на острова.

Раул Кастро без много фанфари гласува призори в подножието на планинската верига Сиера Маестра, където оглави група партизани по време на революцията. Кастро, който наследи своя брат като президент през 2008 г., се очаква да остане начело на мощната Комунистическа партия, а неговият първи заместник – Мигел Диас-Канел – се очаква да стане президент.

Диас-Канел, който от съвсем млад е партиен функционер, би бил първият държавен глава на Куба с модерно мислене, който е роден след революцията и няма военно минало. В централната кубинска провинция Виля Клара, той е отрасъл, той и жена му гласуваха заедно с местните граждани, усмихвайки се и разговаряйки с тях.

По думите на Диас-Канел пред репортери изборите сигнализират, че кубинците искат да защитят своята независимост. Той също така разкритикува администрацията на Тръмп, че подкопава крехкото стопляне на отношенията между Куба и САЩ, започнало при предишния американски президент Барак Обама.

„Отношенията със САЩ се влошават заради администрация, която обиди Куба, засили блокадата срещу нея, върна се към реториката от Студената война и предприе мерки, които обиждат и нараняват милиони кубинци и северноамериканци”, коментира Диас-Канел след пускането на бюлетината си.

Според Рафаел Хернандез, един от водещите политически анализатори на Куба и редактор на списанието Temas, обаче, ако Диас-Канел стане президент, той няма да има същия морален авторитет, както „историческата генерация” революционни лидери. Той ще трябва да утвърди легитимността си, погрижвайки се за опасенията на гласоподавателите и повишавайки жизнените стандарти.

Задачата ще бъде още по-предизвикателна, тъй като традиционният съюзник на Куба Венецуела спря да ѝ оказва помощ, освен това отношенията между Хавана и Вашингтон се влошиха, а усилията за модернизиране на кубинската икономика и въвеждане на пазарни реформи забуксуваха. За последните две неща правителството си призна, че не е имало достатъчна готовност.

„За много кубинци изборите никога не са представлявали промяна. Това обаче е ключов момент”, коментира 37-годишният личен спортен треньор Рафаел Падрон.

Повече от 8 млн. кубински граждани имат право да гласуват, а изборната активност обикновено е около 85%. Въпреки кандидат-президентите не е задължително да членуват в Комунистическата партия – единствената законна партия в Куба, повечето са в нея.