Ловеч може да се превърне в българския Детройт

Г-н Янев, как върви подготовката за инвестицията на NEXT.e.GO в Ловеч – всичко по план ли протича, има ли някакви проблеми и кога ще започне строежът на завода?

– В най-скоро време, а именно тази година се надявам да започне реалното строителство на завода. Към настоящия момент нямаме обратна връзка да има някакви проблеми, така че се следва планът, свързан с това да се изготви съответният дизайн на завода, който е ясен от доста време. Сега поетапно се снабдяват със съответните разрешителни на общинско и национално ниво, съответните документи, свързаната документация с трансфера на ноу-хау. Считам, че инвестицията върви по план.

От Аутомотив клъстера обявиха, че има интерес и от други автомобилни компании към Ловеч. Кои са те и възможно ли е градът да се превърне в индустриална зона?

– Към настоящия момент не бих коментирал имена, тъй като сме поставени при условията на конфиденциалност. Определено автомобилопроизводители от Изток, които разработват и реализират автомобили на бъдещето, гледат към България. Автомобилите на бъдещето са електрическите, движещите се с водород. Надявам се действително Ловеч да се окаже българският Детройт.

Води ли в момента Българската агенция за инвестиции разговори с големи компании от ранга на Microsoft и Volkswagen? От кои сектори са те и за какви суми става въпрос?

– Разговаряме с големи компании – все пак това е нашата работа. Секторите са автомобилостроене, машиностроене, ИКТ и химическата индустрия. Очаквам в най-скоро време да имаме новини в тази посока. Говорим за инвестиции от над 1 млрд. лв. Става въпрос за производство на определени компоненти за автомобилите на бъдещето. Също така и за масивни инвестиции в дигиталната сфера. Там спецификата е по-скоро свързана с това, че едно работно място е много по-евтино, но все пак дава по-голяма добавена стойност.

Същевременно в частта, свързана с дигиталното пространство, има и сфери, в които се инвестира сериозно в дълготрайни материални активи и подобен тип вложения най-вероятно скоро ще бъдат открити именно в България. Говорим за дейта центрове, дигитални пространства за поддържане на киберсигурността, облаците. Мисля, че в една колаборация с новото министерство за електронно управление може да се разсъждава върху това да привлечем голям инвеститор и на базата на договори за индустриално сътрудничество да има определен офсет, свързан с това да стимулираме малките и средни компании по отношение на дигитализация и трансформация с подход към иновациите.

Случва се да се водят разговори за инвестиции в България, но в крайна сметка компаниите да се откажат от намеренията си. Какви са причините за подобен сценарий?

– Да, случва се. Една такава компания, която не предпочете България за голяма инвестиция, е в сферата на производство на батерии за електрически автомобили. Основният аргумент за отказa бе, че поради отдалечеността на България от основните автомобилни заводи в Западна Европа логистикатa и транспортът ще оскъпят продукта, което ще рефлектира върху цената на готовия автомобил. Това бе аргументът Унгария да бъде избрана за тази инвестиция. Разбира се, наша цел е, ако европейските автомобилопроизводители не идват в България, то азиатските, гледайки към Европа, да стъпят първо в България.

Преди две години вече бившият министър на икономиката Емил Караниколов заяви, че България води кореспонденция с Tesla и Hyundai за инвестиции в България. Какво се случи с тях?

– Към настоящия момент тези разговори продължават, но кризата, свързана с COVID-19, даде своето отражение и на инвестиционните планове на големите компании. В крайна сметка, когато нямаш възможност шест месеца да отидеш и да видиш мястото, на което ще правиш милиардна инвестиция, едва ли само дигитално ще предприемеш действия. Кризата създаде много тежка комуникационна среда и реалните дълготрайни материални активности, било то заводи, не се осъществяват.

Какво очаквате за новата година – повече разширяване на инвестициите на вече установени в България компании или привличане на нови чуждестранни такива?

– И от двете по повече.

Често през последните месеци токът за българския бизнес бе сред най-скъпите в Европа. Смятате ли, че енергийната криза отблъсна някои потенциални инвеститори от България?

– Токът за инвеститорите е фактор, който те биха разглеждали след 1-2 години поради факта, че ако стартират своето изграждане на производствена база днес, обикновено това отнема 9-12 месеца, а дотогава този въпрос ще бъде решен. Дава се възможност съгласно регулаторната рамка за ползване в производството на собствени енергийни ресурси. По този начин те стават и по-зелени и се решава въпросът с необходимостта от енергия.

Надяваме се да навлизат и нови енергийни източници. При положение че токът е една стока, която се търгува на борсата, а там има съответно флуктуации, няма как тази съществена компонента да бъде обсъждана към настоящия момент и тя да бъде фактор за оттегляне на инвестиция. В крайна сметка цяла Европа има този проблем и той ще бъде решен по един или друг начин – чрез създаване на допълнителна регулация например. Към настоящия момент с цел стимулиране на зелената енергия се дава възможност на предприятията да фиксират цената на тока, купувайки от производителите на зелена енергия.

Вие продължавате да сте част от Надзорния съвет на ББР. Какви са най-големите подобрения, които наблюдавате в работата на държавната банка, откакто се смени управлението ѝ?

– Те са свързани с това, че все повече банката достига до малките и средни предприятия. Финансират се и се създават банкови продукти, в които другите търговски банки нямат интерес. Затова в последно време бяха създадени и представени на обществото продукти за малките и средни компании в хотелиерството и ресторантьорството и за изграждането на малки фотоволтаични паркове до 1 MW. Дава се и възможност на малките и средни предприятия от креативните и рекреативните индустрии да получат своето финансиране за ново начало. В най-скоро време ще има в банката и дигитална платформа с уговорката, че тя ще дава възможност да се обучи един кредитополучател да създаде бизнес план. Банката няма клонова мрежа, така че по този начин целим да стигнем до всички места в България.

Планира ли се ББР да предложи свой представител в „Първа инвестиционна банка“, в която стана сериозен акционер през 2020 г.

– Аз считам, че този въпрос подлежи на дискусия и колегите в най-скоро време ще го поставят в различните формати и нива на управление. Въпрос на време е.