5 малко известни факта за Съединението
Първият опит за съединение е направен през 1880 г., но се проваля
~ 2 мин.
На 6 септември 2017 г. се навършват 132 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. То се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат, подкрепен от княз Александър I.
5. След Берлинския договор
Първата идея за съединение се заражда в мига след подписването на Берлинския договор. Особено населението в Южна България, нарeчeна изкуствено Източна Румелия, нито миг не се е съгласявало и примирявало с това си положение, още повече, че това са хората, организирали и извършили Априлското въстание. Съгласно клаузите на Берлинския договор, тази част остава като една провинция с особен статут на Османската империя.
4. Първият опит за съединение
През 1880 г. е направен първи опит за съединение. Тогава обаче международната обстановка се оказва изключително неблагоприятна и опитът се проваля. Малко известен факт е, че Съединението е уредено сравнително непълно. С Топханенския акт от пролетта на 1886 г. българският княз става генерал-губернатор на Източна Румелия и това е общо взето цялото Съединение в правната област. В Берлинския договор остават много от текстовете, свързани с Източна Румелия: че тя е отделна провинция, че има отделно устройство и отделно управление.
3. Петко Каравелов
Петко Каравелов, в разговор с д-р Иван Странски, с най-рязък тон отхвърля Съединението като глупост. Въпреки всичко Димитър Ризов в Евксиновград скланя княз Александър да се извърши Съединението, даже получава динамит за взривяването на моста на р. Арда.
2. Първоначалните планове
Първоначалните намерения са Съединението да се извърши на 15 септември, но Панагюрище въстава на 2 септември без оглед на планираното от комитета. Властта арестува размирниците, но тълпа от няколко хиляди човека принуждава околийския началник да ги освободи.
1. След Съединението
След Съединението България е заплашена с война едновременно от Османската империя, която иска да възстанови правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която настоява за териториални компенсации. Нежелаейки конфликт, в който могат да бъдат въвлечени, Великите сили сдържат турската интервенция, но в същото време изискват от княз Александър да изтегли войските си от Румелия. Поради недоверието си към княза, датиращо още от Режима на пълномощията, руският цар Александър III отказва да подкрепи българската дипломация, макар и да е против възстановяването на положението отпреди 6 септември.
