Мерки за овладяване на инфлацията и енергийната криза в България

Основните причини за инфлацията са експанзивната парична политика на централните банки и надуването на социалните разходи от страна на правителствата. Това е изводът в доклада на тема: „Политики за устойчиво икономическо развитие. Мерки за овладяване на инфлацията и енергийната криза“, изготвен от Съвета по икономически и публични политики (СИПП) към Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Сред решенията за България на двата основни проблема в момента – ускоряващите се цени и кризата с доставките – в доклада са изтъкнати: реформа на енергийния пазар към дългосрочни договори и затягане на фискалната политика.

Сега действащите компенсации за индустрията са антикризисна мярка, която може да продължи още година, но тя трябва постепенно да бъде допълнена и евентуално заместена с осигуряване на възможности за дългосрочни договори и двустепенно ценообразуване при спазване на европейските препоръки и пазарните принципи. Така финансовото напрежение върху БЕХ и държавният бюджет ще бъде контролирано и отслабено във времето, като на българската индустрия бъде осигурена предвидимост в доставките на енергия, казват съставителите на доклада.

Глобалният зародиш на инфлацията

На световно и европейско ниво основна причина за днешната инфлационна криза е огромната по мащаб експанзия от страна на водещите централни банки, се посочва още в доклада на СИПП.

Активната политика на централните банки, заедно с все по-големите фискални харчове от правителствата носят огромни дисбаланси в икономиката. Едно от най-важните решения за намаляване на инфлационния натиск е затягане на паричната политика. Това вече се случва – най-категорично в САЩ и много плахо в Еврозоната“, коментира Владимир Сиркаров, икономически изследовател в СИПП.

България се намира в паричен съвет към еврото (Валутен борд) и в немалка степен привнася паричната политика от ЕЦБ. Покачването на лихвите по кредитите у нас вече се случва, но няма индикации то да е рязко и сериозно по мащаб. Нивото на спестявания в левове по традиция е солидно и устойчиво над инвестициите. Банковият ни сектор е много ликвиден и добре капитализиран. „Тези буфери дават възможност за по-плавното преминаване към средата на по-високи лихви“, казва още Сиркаров.

Влошаване в България

Анализаторите напомнят, че България беше отличник по фискална политика в ЕС, а сега започваме да трупаме дългове и съвсем скоро можем да изпаднем в процедура по свръхдефицит. А големият проблем на водената в последните няколко години фискална политика е, че парите се използват предимно за социални разходи, което помпа инфлацията. 

А основното последствие от високата инфлация е загубата на покупателна способност за потребителите, особено в най-уязвимите социални групи на обществото. Дава се пример с ръста на инфлацията в периода януари – юли 2022 г., който е 10%, докато в същото време брутната работна заплата нараства само с 2%. От друга страна вече наблюдаваме загуба на конкурентоспособност на българския бизнес поради повишените производствени разходи. Общият индекс на цените на производител нараства с 42.5% на годишна база през юли.

В същото време има срив на при инвестициите заради повишената икономическа несигурност. За първото полугодие на годината брутото капиталообразуване в основен капитал се срива с близо 13% спрямо 5.5% от последната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. Преките чуждестранни инвестиции по предварителни данни се сриват с 52.3% за същия период от време.

Високи цени на тока

Въпреки че България е в топ три на износителите на електрическа енергия в Европа, страната е принудена да плаща рекордни цени и помощи за бизнеса заради дефицита на електроенергия в Европа и поради липсата на дългосрочни договори и системни решения.

Нужно е двустепенно ценообразуване за вътрешния пазар и износа: цените за вътрешния пазар да се формират от генерации с по-ниска себестойност, а външните пазари – с по-висока. Чрез своеобразен „маркет мейкинг“ да се създадат продукти – дългосрочни договори – за местните потребители и търговци, които да дават прогнозируемост и дългосрочни пазарни инструменти“, коментира Кузман Илиев, икономически изследовател в СИПП.

Тъй като бизнесът се нуждае от предвидимост, за да инвестира, е нужно временно бюджетиране на компенсационните механизми за политизираните цени на природния газ и електроенергията за година напред с цел осигуряване на предвидимост за индустрията, смята още икономистът. Също, според Кузман Илиев, е необходимо обединяване на „Булгаргаз“ и гръцката ДЕПА при поръчки за природен газ. „Това ще ни даде преговорна сила. Ключов е отказът от ангажимента за закриване на Маришкия басейн след 3 години, заложен в териториалния план по Фонда за справедлив преход и отлагане на ангажимента за намаляване на въглеродните емисии в енергетиката с 40%“, казва той.

Какво мислят хората?

В рамките на доклада е поръчано и социологическо проучване, което показва какви са обществените нагласи по темата за нуждата от подкрепа към бизнеса в настоящата ситуация. Проучени са и очакванията на гражданите за тяхното финансово състояние към края на годината. Изследването е реализирано от социологическа агенция „Тренд“ в периода 15 – 22 август сред 1007 пълнолетни български граждани. Използваният метод е пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ чрез таблет.

На въпроса „Според Вас лично трябва ли или не трябва държавата да изработи механизми за справяне с високите цени на тока“ виждаме, че отговорът „Трябва“ е даден от цели 98% от респондентите. Това е съвсем логично с оглед на сериозното увеличение на цените на стоките и услугите от първа необходимост.

Очакванията за продължаваща сериозна инфлационна тежест води до искането за подкрепа, без конкретизиране на точните механизми и количествени параметри. Със сигурност оттук насетне подходът трябва да е много по-ефективен, което се изразява в ясно структуриран план за таргетирана помощ. Без сегментиране на групите по степен на риск от невъзможност за плащане, ниво на доходите и т.н. мерките водят повече до фискални рискове и проинфлационни ефекти.

При въпроса „Според Вас лично трябва ли или не трябва държавата да изработи механизми за справяне с доставките на газ за бизнеса“ също виждаме категоричен положителен отговор – 95% от респондентите. И тук само 1% са против, като виждаме малко повече отговори „Не знам/Не мога да преценя“. Това показва, че обществото осъзнава големите предизвикателства пред българския бизнес. Не трябва да забравяме, че именно предприемачите и работната сила от частния сектор създават добавената стойност в икономиката.

Голяма част от обществото осъзнава, че газовата криза застрашава доходите и работните места на много български граждани. В по-детайлните разбивки на отговорите на респондентите не се виждат съществени специфики, поради категоричната позиция на мнозинството по този въпрос. Може да отчетем, че хората с по[1]висока образователна квалификация отговорят по-категорично, че е нужна подкрепа за бизнеса по темата за газа. Такъв отговор са дали 97% от запитаните с висше и полувисше образование, докато с основно образование 87%. Разбира се, тук по-малката тежест на отговорът „трябва“ се пренася към „Не знам/Не мога да преценя“ – 11%. Това е нормално с оглед на специфичната тема, свързана с газовите доставки.

Малко по-различни отговори виждаме и при групите на хората над 70 години (възрастова група) и пенсионерите (социална група), които в голяма степен се припокриват. При тези групи одобрението за създаване на механизми за подкрепа е огромна – над 90%, но с малко по-голямо неразбиране на същността на темата – 7-8%.

Въпросът „Какви са очакванията Ви за личното Ви финансово състояние към края на тази година в сравнение с днес?“ е от фундаментална важност за бъдещото поведение на хората. Много често очакванията на икономическите актьори за инфлацията са по-важни от текущите данни. Те могат да доведат до ускоряване на увеличаването на цените, дори без да има утежняващи реални фактори. От отговорите може да констатираме, че общественото мнение не е оптимистично за евентуална положителна промяна до края на годината – едва 10% от респондентите отговорят с „Много по-добре и „По-добро“. В сравнение песимистични очаквания имат 44% от запитаните, дали отговори „По-лошо“ и „Много по-лошо“.

Отговорът „Без особена промяна“ също отчита сериозна тежест – от съответно 39%, което в настоящата напрегната ситуация може да се приеме за позитивен сигнал.

Обобщение на резултатите от социологията

Резултатите от социологическото проучване показват по категоричен начин, че обществото изпитва сериозни проблеми по линия на голямото покачване на цените в България. Огромното мнозинство от запитаните отговорят, че държавата трябва да изработи механизми за справяне с високите цени на тока. Тук е много важно да се подходи прагматично с механизми, които имат финансова обезпеченост. Популисткото отпускане на директни държавни трансфери, често води до неефективност и проинфлационни ефекти.

Идентични резултати виждаме и при мненията, че държавата трябва да помисли за ефективна подкрепа към бизнеса по линия на доставките на газ. Както по линия на необходимите количества, така и по линия на цената, трябва да се направят всички институционални усилия бизнесът да не изпадне в още по-тежко положение. Енергийните мерки предложени в настоящия доклад могат да помогнат съществено за по[1]бързото и ефективно излизане от настоящата патова ситуация.

Проучването показва и голямото притеснение в българското общество по отношение на личните финанси през следващите месеци. 44% от респондентите смятат, че финансовото им положение ще се влоши до края на годината. Това показва, че поведението на много граждани ще е орязване на част от потреблението им. Това от една страна ще донесе позитивни ефекти по отношение на инфлацията, но и проблеми за икономическия растеж.