МФ срещу всички за увеличаването на корпоративния данък

Министерството на финансите отказва да приеме доводите на експертите и не подкрепя въвеждането на изключение за „съществена стопанска дейност“ при прилагането на новия 15-процентен корпоративен данък за най-големите компании в България. По време на извънредното заседание на Комисията по бюджет и финанси днес депутатите изслушаха представителите на две от най-големите световни одиторски компании – EY и PwC – за тяхното становище по законодателните промени и съответствието им с правилата на ОИСР и европейската директива.

И Виктор Митев от EY (член на Комитета по бюджет и финанси към КРИБ), и Елизабет Сиди от PwC защитиха тезата, че България може да приложи изключението за „съществена стопанска дейност“, както са направили всички останали държави в ЕС, и както е записано в европейската директива, регулираща данъкът върху мултинационалните компании с годишен оборот над 800 млн. евро.

Двамата подкрепиха изразената по-рано днес теза от КРИБ, Американската търговска камара в България (АмЧам), Конфиндустрия България, Германо-българската индустриално-търговска камара и Българо-белгийския бизнес клуб, че и директивата, и правилата на ОИСР позволяват изключението.

Според финансовия министър Асен Василев България не може да прави изключения, тъй като в момента корпоративният данък в страната е 10% и ефективната ставка ще падне под 15%, което се счита за минимум от ОИСР. И, според него, тогава други държави ще дообложат печалбата на българското дъщерно дружество и реално вместо парите да влязат в бюджета на България, ще отидат в други бюджети.

Нашият прочит на директивата и на правилата на ОИСР е, че не е възможно, ако едрият бизнес бъде облекчен частично, това да бъде компенсирано в друга държава“, коментира Виктор Митев от EY.

„Предложеният закон на Министерството на финансите е напълно в унисон с изискванията на директивата. В този си вид това е допустим национален данък и дъщерните дружества в Германия, Франция и Италия, например, няма да правят повторно изчисление, защото като държава членка България е обложила с 15% допустим данък“, категоричен е той.

Според него дори по някаква причина компаниите майки да направят изчислението, те трябва да изчислят по идентичен начин данъчната основа на компаниите в България и имат задължение да изчислят по същия начин „съществената стопанска дейност“. „Не би трябвало да има различия“, казва Митев.

Ако евентуалното опасени на МФ е, че предоставяйки облекчение на фирмите, те ще платят в България по-малко данък, който ще се събира по друг механизъм другаде, то е предвидено за всички държави. Облагането ще остане в България и няма да има неблагоприятен ефект или двойно облагане“, казва Елизабет Сиди от PwC.

Асен Василев обаче представи свои изчисления, според които ако се приложи изключение за „съществена стопанска дейност“, допълнителния данък за компаниите ще е 3.75%, което ще се приеме от ОИСР като „неквалифициран минимум“, а се изисква задължително размерът на допълнителния данък да е 5 пр. пункта, за да достигне 15%.

Длъжни сме да го постигнем. Независимо какви изключения даваме, трябва да се стигне 15%. Иначе е заобикаляне на изискванията на ОИСР“, категоричен е финансовият министър.

Елизабет Сиди опита да обясни, че посочената от Василев точка от правилата на ОИСР ще важи само ако България въведе данъка, без да е в съответствие с изискванията на ОИСР, което ще бъде ясно, когато Организацията направи своята проверка на начина, по който България е имплементирала правилата.

Това е сценарий, който не очакваме да видим. Ако нашият данък е конструиран, както е конструиран в момента, следвайки правилата на ОИСР, тогава тази точка ще е относима. Но работната презумпция не е такава“, казва експертът.

Според Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите, дали данъкът е квалифициран, или не ще каже ОИСР, когато направи своята проверка. Тя е категорична, че според правилата допълнителният данък задължително трябва да е 5 пр. пункта и няма как при това положение да се дават изключения.

Ние можем да си запишем, че допълнителният ни данък е квалифициран, но ако ОИСР не го признае, и другите държави няма да го признаят и ще има дооблагане“, категорична е тя.

Още критики

Критики срещу данъка, макар по-скоро принципни, отправиха и други експерти. Бившият финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков например смята, че България е можела да отложи въвеждането на допълнителния корпоративен данък, но не го е направила.

Уж това правителство нямаше да вдига данъци, а въвежда 15% корпоративен данък за големите компании в България. Ненужна стъпка сега: има гратисен период за вдигането на този данък, от който се възползват някои наши конкуренти – Естония, Латвия, Литва, Малта и Словакия“, написа той във Facebook.

В края на изслушването в бюджетната комисия на експертите от EY и PwC дори председателят ѝ Йордан Цонев (ДПС) се обяви против вдигането на данъците.

Ние от ДПС сме за 10% данък, защото по наша идея беше въведен и сме категорично против всякакви опити на ОИСР, Европейския парламент и Европейската комисия да вдигат данъчните ставки в България по всякакви начини. Ние не сме член на ОИСР, но сме приели правилата на ОИСР“, завърши Цонев.