Мисия възможна: Как три жени развиват културно предприемачество в Северозапада

Сдружение “Книгини“ e НПО в обществена полза. То е създадено от три дами – Мария Дончева, Първолета Николова и Зорница Панайотова – млади, енергични и креативни. Идеята за сдружението се заражда през 2018 г., когато Мария попада на статия, в която открива ценна информация за културното предприемачество и начините, чрез които културата може да бъде фактор за регионалното развитие. Така, на един обяд, разговаряйки по темата какво прави Международната организация на градовете на книгата (International Organisation of Book Towns), трите дами решават, че могат да направят същото в Северозападна България.

Тогава ми направи впечатление концепцията за градовете и селата на книгата, която датира от 60-те или 70-те години на XX в. и решихме, че и нашата страна може да има село на книгата”, разказва пред Economic.bg Мария Дончева от Сдружение “Книгини”.

Трите жени измислят името на сдружението за 30 секунди. То представлява съчетание между “книги“ и “княгини“. Освен трактовката “Княгини на книгите“, съвсем спокойно може да ги асоциирате с Княгини на иновациите, примера, сърдечността и подкрепата.

Когато стартирахме, имахме много смели очаквания от гледна точка на това, че ще бъдем разбрани и че ще можем да получим финансова подкрепа, за да реализираме целите си. След това обаче многократно ни казваха, че книги и предприемачество са две несъвместими неща. Тогава разбрахме, че ще вървим по доста труден път и ще извикаме неволята, за да ни научи. Така и стана”, каза от своя страна Първолета Николова от Сдружение “Книгини”.

Така, без дори да са кандидатствали, сдружението става част от Международната организация на градовете и селата на книгите, която успява да види потенциала в трите млади дами.

“Към момента даже от чужбина вземат пример от нас и черпят опит – предстои да бъде обявено такова село на книгата близо до Барселона. Освен това, гордеем се и с факта, че Мария Дончева стана секретар на организацията и е част от управителния ѝ съвет”, допълни Първолета.

„Дивият“ Северозапад

Една от основните цели на трите дами е да направят Северозапада едно по-добро място за живеене и казват, че абсолютно всичко в този регион ги вдъхновява. И въпреки че повечето хора заминават за столицата или в чужбина, трите дами вярват, че когато човек е талантлив и прави нещо с желание и сърце, няма териториално деление. И проблемите в по-малките населени места стават лесно разрешими.

Всеки човек трябва да влага в развитието на своя роден край и на родината си. Ние сме избрали да вдъхваме живот, да подкрепяме да развиваме”, категорична бе Мария Дончева.

“Все пак камъкът тежи на мястото си. Трябва да даваме пример на обществото и да оставим следа след себе си”, допълни Първолета Христова.

Челопек – селото на книгата

През 2019 г. Международната организация на градовете на книгата със седалище Швеция провъзгласява врачанското село Челопек за първото българско село на книгата. Сдружение “Книгини” създава свой устойчив модел на българското село на книгата и то няма аналог в чужбина. Градове и села на книгата могат да бъдат видени в Швейцария, Швеция, Норвегия, Белгия, Англия, Шотландия, в Азия и Америка.

Искахме да покажем на света едно хубаво българско село с богати традиции, културно-историческо и природно наследство, активна местна общност и това, което направихме ние, е български модел на селото на книгата”, заяви Мария.

Така трите дами създават в селото център “Книгини”, вдъхват живот на затворената детска градина в Челопек, отварят малка книжарница и Творилница “Добрини”, където осигуряват работа на хора в неравностойно положение. Освен това работят и върху VR филм, в който да покажат съкровищата на Северозапада. Занапред искат в Челопек да поставят и тематични табели с български и чуждестранни автори.

Първолета, Мария и Зорница са създатели и на първата книжарничка с мисия в българско село – Книжарничка „Извор“, с. Челопек/Izvor Bookshop. Тя има изключително богат фонд и в нея могат да бъдат намерени книги на източни и западни езици.

В момента създаваме и редица партньорства с автори и издателства, а голяма част от книгите са дарени. Много е зареждащо, когато сякаш се губиш в книгите”, каза още Мария.

Дамите влагат средствата от продадените книги в инициативите, които развиват. Сега събират финансов ресурс за фестивал, който ще се проведе в края на септември.

Освен това Първолета организира и семинари за финансова грамотност при децата, а Мария – курс по латински. Дамите споделят, че и двата формата много са се харесали, затова за в бъдеще възнамеряват да продължат да ги правят.

VR филм за Северозапада

Сдружение “Книгини” разработват и VR филм за съкровищата на Северозапада. За да може този филм да стане факт, трябва да бъдат събрани над 80 хил. лв., а към момента събраната сума е около 4500 лв.

“Събирането на средства е бавен процес, а направата на подобен филм изисква много специфични техники, които оскъпяват един такъв проект. Чрез този филм искаме да провокираме младите да се чувстват горди, така той ще остане в историята. Искаме културно-историческо наследство на Северозапада да бъде видяно не само от българите, а и от чужденците, затова филмът ще бъде направен на български и английски език”, заяви Първолета.

Във филма искаме да включим Къщата музей "Дико Илиев" в гр. Оряхово, Националния музей “Параход Радецки”, местността Градище, откъдето води началото си средновековният град Вратица. Във филма желаем да представим и северняшката сватба на Националния фолклорен събор "Леденика" и много други знакови за нашия край артефакти и археологически обекти”, обясни Мария.

Къде е държавата?

По думите на жените от Сдружение “Книгини”, много хора, които са свързани с културата и изкуството, трудно могат да продадат идеите си, защото над финансовите измерения. Според тях това създава дупка между възможностите за финансиране и потребителите. Те твърдят, че хората на изкуството имат визията за това как да създадат нещо красиво, но финансистите са тези, които трябва да намерят начина как то да бъде показано и реализирано.

За съжаление обаче трите дами от сдружението не получават никаква подкрепа от държавата. Те са писали няколко проекта до Министерството на културата, а един от тях дори им е бил върнат само заради подпис, който не е бил на правилното място.

За да извършваме цялата си дейност, използваме лични средства. Много малка част са от общински проекти и за съжаление на откриваме подкрепа на национално ниво. Въпреки това тази ситуация не ни демотивира, а просто ни забавя, защото не можем да правим нещата в мащабите, в които искаме”, заяви Първолета Николова.

“Все пак се надявам хората да имат желанието да оставят трайна следа след себе си и да знаят, че когато влагат от себе си, винаги ще се чувстват много по-добре. Благородно е да помагаш на другия, да бъдеш подкрепа и да знаеш, че това, което правиш, е значимо”, каза от своя страна Мария Дончева.

“Бъдете по-смели, не слагайте бариери пред мечтите, не робувайте на етикети и правете всичко с доброто в сърцето. Тогава резултатите ще бъдат оценени”, заключи Първолета.