Много държави не разполагат със зали за катерене, като новооткритата „Балкан“

Г-н Шуберт, за първи път ли идвате в България?

Не, бил съм и преди тук, но не в София. Отдавна, преди 15 години, участвах на състезание във Велико Търново. Бях там два пъти заради Европейската младежка купа. Пазя добри спомени оттогава. Но в София съм за първи път.

Тук сте за откриването на новата зала за катерене „Балкан“. Успяхте ли да разгледате съоръжението?

Да, показаха ми всички зали, с които катерачният център разполага. Наистина съм много впечатлен и за мен бе голямо удоволствие да се катеря по стените.

Ако трябва да сравнявате тази зала с подобни в чужбина, какво е мнението Ви?

Бил съм в много зали за катерене по света и мисля, че в България може да бъдете щастливи с това съоръжение. Много държави не разполагат с подобни страхотни зали за катерене. Тази тук ще бъде изключително полезна за състезателите и за талантите, които ще имат възможността да се развиват. Много е важно страната да разполага с добра инфраструктура, а тази тук наистина е такава и това е един много успешен старт.

Имате ли много приятели сред катерачите в България?

Да, имам. Няма много ваши състезатели в турнирите от Световната купа, но аз познавам някои. Например Николай Русев, с когото съм участвал в състезания няколко пъти. Смятам, че той е обещаващ талант. Имате и още няколко много силни състезатели и се надявам, че в тази зала ще израснат още добри български катерачи.

Важно е този спорт да става популярен сред повече хора. Целта е още хора в България да разберат, че нашият спорт е страхотен. Това ще помогне за изграждането на повече силни състезатели от вашата страна. Важното е да събудим интереса към катеренето у всички, които обичат спорта.

Може ли да се каже, че катеренето е спорт за всички?

Катеренето е невероятен спорт за всички. Няма значение дали сте нисък или висок, какво е теглото Ви. Всеки може да се катери – и младите, и възрастните. Аз съм виждал 80-годишни да се занимават с този спорт и да го правят доста добре. Това е здравословен спорт, който не води до много и сериозни контузии, полезен е за тялото и Ви държи във форма. Катеренето е социален спорт, който може да практикувате с приятели и носи удоволствие. Ето един пример: когато започвах, в залата в моя град идваха едни и същи хора и всички се познавахме. Постепенно интересът нарасна и се наложи да бъде построена нова зала, 20 пъти по-голяма.

Има ли практика сред добрите катерачи да посещават различни страни, за да се запознават с местните условия за този спорт?

Да, много състезатели пътуват често. Когато разполагаш с подходящи условия и добра зала в собствената си страна, пътуваш по-рядко, разбира се. Но на тези, които нямат условия, им се налага да тренират в чужбина. Аз съм късметлия, защото в Австрия разполагаме с много голям център за катерене и силна федерация, която ни осигурява страхотни условия за подготовка. По тази причина не пътувам толкова често, но понякога го правя, за да тренирам с колеги от други държави. Винаги е мотивиращо да се подготвяш със силни състезатели и да опитваш различни съоръжения. Колкото повече научаваш, толкова по-добре.

Как избрахте катеренето? Вие сте от Инсбрук и като че ли по-логично е да се занимавате със зимен спорт.

Карал съм ски, но като дете не можеш добре да прецениш кое е най-доброто за теб според това с каква физика си. Като по-млад играех и футбол. Но когато опитах катеренето, ми хареса най-много. Освен това веднага намерих приятели и този спорт наистина ме грабна. В нито един момент не съм спирал да се занимавам с катерене – това е един от най-добрите, даже бих казал най-добрият спорт.

Приемате ли катеренето и като философия в живота, а не само като предизвикателство, когато застанеш пред стената?

Да, катеренето е нещо специално. За мен не е само хоби, но и професия. Дори и в свободното си време, когато нямам състезания, аз не спирам да катеря. Търся скали, места, на които не съм бил. Затова в много отношения е начин на живот.

Само небето е над вас...

Да, точно така.

Кой е най-трудният маршрут, по който сте катерили?

Миналата година участвах на едно от най-тежките места в Норвегия. Успях, но наистина ми бе най-трудно.

Каква бе реакцията на родителите Ви, когато разбраха, че ще се занимавате с катерене?

Бях на 12 години и вече спортът бе станал едно от любимите ми занимания. Родителите ми го знаеха, те ме караха на тренировки по футбол, после се наложи да променят пътя и да ме возят на тренировки по катерене. Това не промени много нещата за тях, но бяха доволни да видят, че аз наистина се забавлявам. Родителите правят всичко с целта децата им да са щастливи. Това се отнася за добрите родители, а моите бяха такива и ме подкрепяха във всичко, което правех.

Имате ли любим маршрут в България?

За съжаление, никога не съм катерил скали тук. Но един ден искам да дойда пак и да правя точно това. Видях снимки на много интересни места.

Какъв съвет бихте дали на младите, които искат да се занимават с катерене?

Важно е да им доставя удоволствие и да имат необходимата мотивация. Също така е важно да тренират в подходяща компания – с приятели със сходни умения, защото така един друг ще се предизвикват и така ще се движат нагоре. Както вече казах – към небето. Но най-важното условие да станеш успешен състезател е да вярваш в себе си. И никога да не се отказваш по пътя към целите си.

Страх ли Ви е по време на катерене?

Не, не смятам, че катеренето е опасен спорт. Никога не съм се страхувал, че може да се контузя. Особено когато катеря в зала, защото безопасността е осигурена от дюшек или въже. Не бих правил сравнение с моторните спортове, където катастрофите нерядко са фатални. Ако спазваш правилата, катеренето е безопасен спорт. Пак ще кажа, че е много важно да вярваш в себе си дори и когато допускаш грешки.

Имате ли нови цели като професионален спортист – като например да се катерите по непознати маршрути?

Разбира се. За мен местата за катерене никога няма да свършат. Има толкова скали и маршрути по света. Освен това катеренето е разнообразен спорт с много дисциплини. Има още много неща, които искам да постигна. За момента целта ми е близка – предстоят олимпийските игри в Париж, където искам да се представя силно и, надявам се, да спечеля златен медал. Но имам и по-далечни цели.

Къде е мястото на олимпийския Ви медал от игрите в Токио сред останалите отличия във вашата кариера?

Трудно е да се прави сравнение. Преди Токио катеренето не бе олимпийски спорт и най-важните състезания бяха световните първенства и аз много се гордея с тези медали. Но Олимпиадата бе нещо наистина специално. Когато отиваш там като фаворит и всички очакват от теб да спечелиш поне медал, напрежението е по-голямо и предизвикателството е по-силно. Напрежението върху мен бе огромно и бронзовият медал винаги ще ми напомня за онова време. Това бе изключително емоционален момент за мен. Гордея се с този успех.

По-трудно ли бе на Олимпиадата заради ограниченията и мерките против коронавируса?

Определено не бе много забавно заради малкото зрители. Винаги е по-приятно да се катериш пред хиляди хора, които те подкрепят. Но спортът е нещо наистина специално, ние го обичаме и винаги опитваме да даваме най-доброто от себе си. Важно е и хората да изпитват удоволствие, когато ни гледат. Точно това ме прави още по-щастлив. Пред пълни трибуни е по-различно, защото аз чувствам енергията на хората, чувствам как се вълнуват и това винаги ме кара да бъда доволен от себе си. А точно това ми липсваше заради пандемията.

Ивайло Радков: Шансът да участваме на олимпиада наистина е голям

Катеренето вече е олимпийски спорт и в този ред на мисли новата зала „Балкан” ще помогне за представянето на българския спорт като цяло. Освен това залата е предназначена за всякакво катерене и за всички – без значение дали са състезатели, или любители. Спортното съоръжение разполага със специална детска зона, която е обезопасена, както и с външната стена, която е на сянка и лятото ще бъде превъзходна за катерене.

"Най-добрите ни състезатели Александра Тоткова и Николай Русев, които ще се борят за олимпийски квоти, могат да тренират на тези стени и разполагат с най-модерните хватки, които се използват в целия свят. Стигаме и до нашата гордост - хора като Николай Петков, Кънчо Долапчиев, Трифон Джамбазов. Това са алпинисти от експедицията към Еверест през 1984 г. Тези хора никога не са спирали да бъдат активни. Голяма гордост е за нас е, че има такива българи."

Това сподели националният треньор на България по катерене Ивайло Радков и представляващ зала „Балкан“.

Квотите за игрите в Париж ще станат известни след състезанията в Шанхай и Будапеща. Ще бъде направено общо класиране и тогава ще стане ясно кой взема някоя от 10-те квоти. Шансът ни е голям, защото само двама от нация имат право на участие на олимпиадата“, смята Радков.

Как бих обяснил основното за вашия спорт на обикновен човек на улицата? Това е най-естественият спорт, защото още преди да си проходил, започваш да се опитваш да се катериш. Хващаш се за леглото, започваш да пълзиш по радиатора - това е най-естественият начин на придвижване. Искаме повече хора да знаят, че този спорт вече е напълно достъпен, безопасен и изключително ефективен за тренировки.